Френският ВАС: Не всички решения на Съда на ЕС (за данъци) са приложими в страната

Френският Върховен административен съд (Conseil d'Etat) изяснява при какви условия френските данъкоплатци могат да се позовават на решенията на Съда на Европейския съюз, за да оспорват националното данъчно законодателство.

В конкретния случай френският Върховен административен съд  изяснява процесуалните правила относно исканията за възстановяване на данъци и уточнява при какви условия решение на Съда на Европейския съюз може да послужи като правно основание за такъв иск.

Компанията Axa претендира за възстановяване на данъка при източника върху дивидентите, изплащани на чуждестранни дружества майки. Като ищец, дружеството се позовава на чл. L.190 от Френския процесуален данъчен кодекс, който позволява данъкоплатците да подадат иск за възстановяване на данък въз основа на решения, постановени от Съда на ЕС, когато те разкриват несъвместимостта на националното данъчно право и правото на ЕС. Административният съд на Париж (Tribunal administrative de Paris) уважил иска, но по-късно Апелативният административен съд (Cour administrative d’appel) отменя решението.

В последствие делото е разгледано от Върховния административен съд, който потвърждава решението на втората инстанция.

Той установява, че участието на двете компании бенефициенти в капитала на дружеството, разпределящо дивидентите, не би могло да се разглежда като упражняване на свободата на установяване, имайки предвид, че двете компании притежават съответно 16 % и 6,5 %.  Следователно, решенията на Съда на ЕС C-251/98, C-170/05 и C-379/05, които се отнасят до чл. 43  от Договора за ЕО, не биха могли да представляват правно основание за възстановяване на данъка

при източника.

Нещо повече, Върховния административен съд уточнява, че решение на Съда на Европейския съюз може да служи като правно основание за иск за данъчно възстановяване, само ако решението, чрез тълкуване, посочва, че Франция неправилно е транспонирала съответната европейска директива. В конкретния случай, дружеството ищец се позовава на решение по делото Amurta (C-379/05), което не се отнася нито до френското данъчно законодателство, нито до транспонирането на директива на ЕС. Следователно, посоченото по-горе решение не може да бъде основание за иск за данъчно възстановяване.

Conseil d'État, 10ème chambre jugeant seule, 02/05/2016, 375579, Inédit au recueil Lebo

Казусът е предоставен от Апис специално на De Facto legal