DeFakto.bg DeFakto.bg
Депутати бранят правата на Сотир Цацаров
Парламентът днес доказа, че духът на Стаханов е жив и петилетките могат да се изпълняват в съкратени срокове.
Досущ като във времената на соцсъревнованието депутатите се надбягваха с времето, твърдо решени да „избутат” промените в Закона за съдебната власт до победен финал, колкото се може по-бързо. Защото, по думите на председателя Цецка Цачева, седмичната им програма е претоварена. Ваканцията иде!
Така, след като от сутринта минаха парливи теми като кариерните бонуси (отхвърлени) и съдийско самоуправление (прието, но с компромиси), в късния следобед народните избраници стигнаха до прокуратурата.
Безпроблемно записаха, че занапред тя няма да е централизирана, но остава единна. Като прокурорите и следователите се ръководят от административни ръководители, вкупом подчинени на главния прокурор и на всички по-горестоящи. А обвинител № 1 упражнява надзор за законност и методическо ръководство над всички.
Но духовете се разбуниха от създаването на задължения за главния прокурор – по искане на НС или по своя инициатива да представя пред парламента и доклади за дейността на обвинението по прилагането на закона, противодействието на престъпността и наказателната политика. Както и да отговаря включително на въпроси, поставени от граждани, институции и неправителствени организации при изслушването му от Висшия съдебен съвет и от парламента.
Според Янаки Стоилов от БСП механизмът твърде се доближавал до парламентарния контрол над правителството. Депутатите се превръщали в пощальони, а Народното събрание – в своеобразен омбудсман. И от това щели да се възползват всякакви „жалбоподатели”. От ГЕРБ опонираха, че текстовете са по препоръки на европартньорите, а Стоилов отвърна, че „кокетирането с преподписване на някакви въпроси на гражданите не способства за сериозността на институциите”.
Четин Казак от ДПС поиска да отпадне викането на главния прокурор в НС и задаването на „чужди” въпроси, понеже било недопустимо дописване на Конституцията. „Ако някой си представя, че някой ще привиква главния прокурор да го пита по конкретно дело, явно не сме наясно с промените в Конституцията. Къде остава независимостта на съдебната власт?”, скара се Казак. „Изобщо не се държи сметка за разделението на властите. Народният представител се превръща в трансмисия на някакви неправителствени организации!”, включи се Филип Попов от БСП. Текстът е категорично противоконституционен, заплаши съпартиецът му Чавдар Георгиев.
Все пак тези промени бяха приети.
Очаквано обаче мнозинството отряза предложението на Радан Кънев и група реформатори за създаване на независим зам.-главен прокурор, който да отговаря за разследванията на корупция по високите етажи на властта. Идеята беше, по румънски образец, този обвинител да има свое звено от прокурори и разследващи, включително от ДАНС и ГДБОП. Няма да има такъв, реши обаче парламентът.
В закона бе записано, че устните разпореждания и указания по дела са недопустими, а горестоящият прокурор може да извършва действия от компетентността на подчинените му и мотивирано и писмено да отменя, изменя или спира техни актове. Несъгласните с указанията могат да ги оспорят пред по-горен обвинител.
Преди да удари финалния за днес звънец депутатите успяха да изгласуват също кой занапред може да предлага кандидати за „тримата големи”. Номинации за председатели на ВКС и ВАС могат да правят пленумите на двете върховни съдилища, поне трима от съдийската колегия на ВСС и министърът на правосъдието. Обвинителите обаче няма да номинират главен прокурор – ще го правят трима от прокурорската колегия или министърът.
Утре следва продължение. А днешният стахановски труд на парламента остави усещането, че повечето депутати в залата не знаеха, а и не ги интесуваше какво точно приемат. Защо да се чудим тогава, че за гражданите съдебната реформа си остава енигма?
