Доц. Атанас Семов: Пред(сед)ателството на ЕС

Една поредица на  доц. д.ю.н. Атанас СЕМОВ,  kосител на Катедра „Жан Моне” на ЕС,  ръководител на Международната магистърска програма „Право на ЕС” в СУНосител на Катедра „Жан Моне” на ЕС,  ръководител на Международната магистърска програма „Право на ЕС” в СУ.

Вече е решено: България ще председателства Съвета на ЕС през 6-те месеца от януари до юни 2018 г. За Европа това ще е критично време. За България – изключителна възможност и голям риск. За политическия процес у нас е безусловна рамка (парламентарни избори в периода от пролетта на 2017-а до есента на 2018-а стават немислими).

1. Европа на небивал кръстопът.
Изобщо не е пресилено: на Европа ù предстоят наистина критични години. През тази и следващите поне две ЕС ще е в пресата на 7 критични фактора:
 Икономическата криза (подарък от САЩ) още не е преодоляна напълно, нито дълговата криза (в Гърция, но и в още няколко държави).
 Ако Обединеното кралство внесе (най-рано в началото на 2017-а) заявление за напускане, до края на 2018-а трябва да е договорен (и подписан, че и ратифициран от 28 парламента!) договорът за напускане. Това несъмнено ще са изключително трудни преговори. Но нека е ясно: внесе ли уведомление за напускане, Лондон излиза: без договор – на 730-я ден от това уведомяване, с договор – когато се предвиди в него, може и доста по-късно. И в двата случая огромната тежест на преговорите ще бъде именно през първата половина на 2018 г. (в рамките на нашето председателство).
 Ако режимът в Турция продължи да се фундаментализира и авторитаризира (което ми се струва неизбежно) ЕС ще трябва първоначално да спре, а след това да прекрати преговорите за членство на Турция. Много вероятно ми се струва да има и поне замразяване на членството на Турция в Съвета на Европа, ако не и изключване (за което основанията вече са достатъчни).
 Но това ще става на фона на все по-голяма мигрантска заплаха (твърди се, че в Южна Турция вече има над 3, според някои до 5 млн. мигранти). Засега Ердоган плаши Европа и иска милиарди. Засега Европа се прави, че не се плаши и дава милиони. Това двустранно лицемерие не може да продължи дълго, освен ако европейските плащания не нарастват колкото турците поискат… Тръгнат ли милиони мигранти към Обединена Европа, тя е приключена! Именно в предстоящия период ще е абсолютно задължително ЕС да изготви изцяло нова политика за мигрантите (повечето бежанци, други обаче – не; повечето страдалци, други обаче – терористи).
 През 2018-а трябва да се подготвя новата 7-годишна бюджетна рамка на ЕС за периода след 2020 г. Тя ще изглежда драматично различно, ако предстои излизане на британците. Затова за нашето председателство е изключително важно бързо да стане ясно ще има ли БРЕЗКИТ или не – но няма да имаме този късмет и поне до тази Коледа няма да знаем нищо…
 Най-сетне, но може би най-важно: с или без Лондон Европейският съюз се нуждае от дълбока реформа. Наложително е разговорът за нея да започне веднага, но конкретната правна рамка ще трябва да се дооформи (приеме?) именно през 2018 г.
 Поради всичко това (а и ред други причини) се смята, че председателство през първата половина на 2018-а е по-тежко отколкото през втората половина (когато близо 2 месеца не се работи активно). България не успя да избегне преместването…
 И накрая – до началото на 2018-а в Европа ще има няколко съдбовни политически избора, например във Франция и в Германия. На българското председателство може да се наложи да работи с изцяло нови екипи от Париж и Берлин…

2. България с възможност да се докаже …или изложи.
Успешното справяне с председателството засилва авторитета на държавата, дава изключителен опит на нейните кадри, отваря им път за кариера в институциите на ЕС или удома. С повече умелост може да е полезно за туризма, за културата, по-общо за познаваемостта на държавата и за цялата й икономика.
Да, най-силният политически инструмент на председателството вече го няма. Преди Договора от Лисабон върховният политически орган на ЕС – Европейският съвет – се председателстваше на ротационен принцип от ръководителя (най-често министър-председателя) на държавата, осъществяваща председателството на ЕС. Сега Европейският съвет има постоянен председател (днес поляка Доналд Туск). Но другите инструменти също са изключително важни:
• всяко заседание на Съвета на ЕС (съвета на министрите) в нашите 6 месеца ще се председателства само от съответния български министър. Съветът няма постоянен състав, събират се различни министри според основните обсъждани въпроси, само Съвета по външна политика се председателства винаги само от Върховния представител на ЕС, който е и зам.-председател на Комисията. Председателстващият министър не може да налага решения, но има изключително важна роля за постигане на съгласие за решение (т.е. на квалифицирано мнозинство) или евентуално за отхвърляне на някои проекти на Комисията. Той трябва да работи в общ европейски интерес, но си остава национален представител (за разлика от комисаря!) и може да прокарва, особено ако е умел, важни национални интереси!
 Работата на Съвета на ЕС се подготвя от един неизвестен, но ключов политически орган – Комитетът на постоянните представители (КОРЕПЕР). В нашите 6 месеца той също ще се председателства само от нашия представител (всъщност има два формата, вторият на равнище заместник-постоянни представители, още по-натоварен с работа). Там се обсъжда абсолютно всеки проект за решение на Съвета и се водят преговори (наречи го и пазарлък) за договаряне на гласуването в Съвета. Способността на председателстващите да организират работата, да провеждат (и неофициални) разговори с колегите си, и най-вече да създават доверие е от решаваща важност. И именно там, в разговорите по детайлите на всеки проект, ролята на председателстващия може да бъде огромна. Както в интерес на ЕС (за постигането на добри и работещи решения), така и в интерес на държавата му! А това изисква лични качества и много добър екип сътрудници. Въпросът за постоянния представител (и неговия заместник) в период на председателство е огромен политически въпрос – тези двама души ще бъдат по-важни за България от поне половината й министри заедно! Склонен съм да смятам, че тяхното определяне (или оставане на сегашните ни представители), макар и право на министър-председателя, трябва да стане с участието на Народното събрание (поне съгласуване, поне с Комисията по европейските въпроси).
 Всяко министерство ще трябва да изгради обособен огромен екип за председателството – освен за подпомагане на КОРЕПЕР, също и за стотиците работни групи, а и за изпълнителните комитети – т. нар. „система на комитологията”, един сложен и непознат на хората важен механизъм, където отново ролята на националните представители е много важна. Ще ни бъдат необходими са няколкостотин експерти на най-високо равнище и още поне 1000 други. Имаме ли ги? Знаем ли как да ги отгледаме и то само за година и половина?
 И една от най-важните възможности: определянето на приоритетите на ЕС. Обикновено приоритетите на всяка „Тройка” се съгласуват между 3-те държави, но всяка може да предложи свой акцент за своите 6 месеца начело. Не знаем какви идеи са обсъждали дотук нашите 3 държави, но очевидно без Лондон за Талин и София сега ще се наложи да започнат отначало, задължително в консултации с Ла Валета.
 Продължавам да твърдя, че българските приоритети трябва да насочени към:
– изцяло нова политика по миграцията;
– създаване на Съюзна политика за утвърждаване на националната идентичност;
– изработване на изцяло нова политика на ЕС спрямо Турция. Именно тук най-сетне можем да бъдем особено полезни както на Европа, така и на себе си – никой друг в Европа не познава меда и жилото на Анадола по-добре от нас!
– мерки за утвърждаване и развитие на ядрената енергетика в Европа – за ЕС това е много важно, за нас – съдбовно.
– Е, ако успеем да вкараме и нещо за нов вид насърчаване на екологично земеделие и екологичен туризъм (и ако сме в състояние после да ги развием…), програмата може да смята за пълна!
Задача пред България е много трудна – но и историческа. Ако не се справим добре, ще бъде предателство пред историята…