DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд отряза наполовина въпросите за референдума, зададени от „Шоуто на Слави“, като обяви за противоконституционни три от общо шестте питания, пуснати с решение на Народното събрание. От въпросите отпадат намаляването на броя на депутати на 120, прекият избор на областни директори на МВР и шефове на районни полицейски управления, както и въвеждането на електронно дистанционно гласуване.
Първите два са от изключителната компетентност на Велико народно събрание, защото касаят формата на държавно управление и принципа на разделение между властите, единодушни са 12-те конституционни съдии. А проблемът с електронното гласуване вече е решен с референдум през 2015 г. и народната воля да се гласува дистанционно е влязла в Изборния кодекс.
Така прочулият се като „референдумът на Шоуто“ ще се състои само по останалите три въпроса: за мажоритарен избор на депутатите, намаляване на държавната субдисия за партиите на 1 лев за 1 получен глас и за въвеждането на задължително гласуване, вече въведено с Избирателния кодекс.
Делото в КС бе инициирано от президента Росен Плевнелиев, докладчик по него е съдия Кети Маркова. Държавният глава оспори конституционността на решението на парламента за трите въпроса, обявени днес за противоконституционни. А конституционните съдии деликатно размаха пръст на депутатите, напомняйки: решението им не е по въпросите на Шоуто, а по акта на Народното събрание, който ги е одобрил.
Любопитното е, че в становището си до КС омбудсманът Мая Манолова е на обратното мнение – че въпросите са конституционно допустими, тъй като не засягат ценностното ядро на основиня закон – правата на човека, демократичния характер на политическата система, правовата държава и народния суверенитет. От Съюза на юристите пък намират противоконситтуционност само в питането за броя на депутатите. И смятат, че прекият избор на МВР-шефове може да се уреди само със закон.
Целият Конституционен съд е на обратното мнение. Редуцирането на броя на народните представители от 240 на 120 пряко засяга формата на държавно управление, чиито промени са в изключителните правомощия на Велико народно събрание. И това не е случайно – броят на депутатите пряко кореспондира с народното представителство във висшия орган на държавата. А намаляването му минизира това представителство и прегражда пътя на по-малките партии, а оттам и на техния електорат към НС.
За прекия избор на полицейските шефове съдиите са категорични – това е абсолютно преобръщане на сегашния конституционен модел на тривластието, в който директният вот е само за депутатите и президента, но не и за изпълнителната и съдебна власт. Което, сведено до МВР-шефовете ще рече – като част от изпълнителната власт, те са лица, прокарващи нейната политика, за която отговорност носят министърът и Министерският съвет.
За електронния вот отговорът на КС бе повече от очакван – повторното решаване на веднъж решен с референдум въпрос подкопава правната сигурност в държавата.
