Медиацията – ценен помощник за нерешими спорове

Defakto.bg

 Катина Клявкова е от първите медиатори и визионери на медиацията в България. Практикува от 1998 г., след като, във втори курс на ЮФ на СУ, печели конкурс за човешки права на ООН и се учи от лидерите на най-успешните миротворчески мисии и ADR организации по света. Треньор по медиация, вкл. трансформираща. Основател на аха-подхода в медиацията и мрежа от аха-медиатори. Води първите български блог и група за медиацията. През 2015г. е наградена за висока успеваемост от 92% и над 1000 устойчиви win-win споразумения с почетния знак за професионални постижения и активна дейност на Съюза на Юристите в България и Националната Асоциация на Медиаторите. Зам.-председател на НАМ и участник в Световният форум по медиация. Търсена е като ментор, лектор и експерт по миротворчество и разрешаване на спорове. Работи за култивиране на съзнателен и демократичен диалог, за възприемане и спазване на човешките права като основна свързваща ценност в семейството, образованието и пазара на труда. www.mediationtea.com; www.ahaya.bg

DFL: Ако се наложи да влезе в съда, всеки разумен човек получава нов шанс да поеме отговорност за стореното дотук в живота му. Защо у нас доброволният метод за възстановяване на равновесието, все още не е задължителен?

Медиацията е доброволна по своята същност. Направим ли я задължителна, ампутираме един от основните й принципи и тя постепенно ще ерозира.От друга страна, много хора се убедиха в нейната ефективност и наложителност за демократичното общество и правораздавателна система. И затова започнахме да говорим за въвеждането на силен стимул – задължителна първа медиационна среща по някои видове дела.

Задължителни Alternative dispute resolution (ADR) преди съд са приети в някои щати на САЩ, в Скандинавия и Китай, Австралия и Нова Зеландия. В Европа член 5(2) от Директивата на ЕС позволява задължителна медиация да бъде предвидена в националното законодателство, ако не пречи на достъпа на страните до съдилищата. Така направиха в Италия и експериментът им се оказа успешен. В Англия през 2013г. също опитаха с Automatic Referral to Mediation Pilot Scheme at Central London County Court, но тя срещна отказа на 80% от страните по висящи дела. Въпреки това идеята провокира много интересна дискусия и изследване с доклад на сър Рупърт Джексън: „Какво кара публиката да закупува на тълпи един продукт, който знаят, че е скъпо, продължително и рисковано да се използва, предпочитайки го пред този, който е по-евтино, по-бързо и има малък или никакъв риск?“

Биологичното обяснение за това поведение е в амигдалата т.нар- център на страха, на човешкия мозък, която контролира автоматичните емоционални реакции и рефлекса „борба или бягство“. Реагирайки бързо на заплахата от атака срещу нашите тяло и ценности, тя изпреварва неокортекса (рационално мислещата част от мозъка). И така крайно спорещите страни не са в състояние да погледнат рационално, особено в началните етапи на спора, когато емоциите са остри и желанията са реваншистки. Затова не е чудно, че съдебният спор е предпочитан избор. Но, когато напрежението на продължителните съдебни спорове изтощи страните, те започват да обмислят алтернативни форми на разрешаване. Затова някои си задават въпроса – „дали е време за някаква форма на принуда, за да бъдат въведени страните в друго измерение и да се предпазят от собствената си глупост?“ Аз разбирам мотивите им, обаче не съм от тях. Защото принудата не насърчава творчеството.

Народопсихологията също е решителен фактор. Любопитно е, че в края на 20 век, директорът на етнографския ни музей прави едно голямо изследване по темата за избора. Тръгва по градовете и селата и пита възрастните хора: Кога едно дете може самостоятелно да взима решение? И масовият отговор бил: Ако е момче – когато умре баща му. Звучи крайно, но още е така на практика в много семейства, въпреки голямата промяна в демократичния свят от миналия век – да чуваме гласа на децата и жените. Аз вярвам в способността на детето да прави избор. Като дете бях написала една формула: избор + отговорност = свобода. И искам образованието да е такова, че да дава възможност на децата да правят избори за себе си, знаейки, че са важни и, че и тези на другите са важни. На локално ниво, семействата и училището още не са преминали през тази жизненоважна промяна, която се наложи от революцията в човешките права. И последиците са неспособност на личността да бъде активен фактор в системата и да уважава това за всеки друг. Медиацията осезателно гради тази способност в конкретни и ключови житейски ситуации. И то, много често – в нерешими с юридически средства, случаи.

У нас резистентност проявяват най-вече тези, които не разбират какво представлява медиацията. И огромните ползи и вдъхновение, които черпят всички от нея. Не само пряко включените, а и ние всички като граждани и данъкоплатци.
Аргументи за въвеждане на задължителна първа среща-медиация откриваме в семейните дела, в делбеното производство, потребителските спорове, етажната собственост, при спорове между съдружници, при прекратяването на трудово взаимоотношение по взаимно съгласие.

В административните спорове също има място за медиацията, която може да възвърне доверието на гражданите в държавната администрация. Също и в някои от наказателните спорове чрез възстановителното правосъдие. А още повече е приложима в неправните спорове – в семейството, в училище и на работното място.

DFL: С какви аргументи обикновено предлагате да се премине към медиация? Наистина ли за медиаторът идва удовлетворението, че има запазване на бизнес и лични отношения, след приложение на алтернативните методи за разрешаване на спорове?

Не убеждавам за медиация. Знам, че отвореността към нея е въпрос на интелигентност – природна, емоционална и духовна.
Когато съм поканена, споделям какво на практика представлява медиацията. А недоволни спорещи мога само да попитам:
– Наистина ли искате да намерите изход от тази ситуация?
– Искате ли да сте наистина добре и да сте прав, без да държите другият да е зле и да не е прав?
– Допускате ли правото, което искате за себе си, да бъде също така налично и ценно и за другия? И искате ли да потърсите това свое право по нов начин?
– Информирани ли сте за последствията от игнориране или от съдене? – колко ресурси (здраве, нерви, време, пари, пропуснати ползи и натрупани дефицити) ви е струвало дотук и колко още ще ви струва.

В международните отношения, науката и динамичния бизнес почти не се налага да си обясняваме понятието „win-win“ и дали е възможно, защото е природен закон. В по-малки мащаби –личност, двойка, семейство, екип, фирма, държава – в момента го осъзнаваме и го допускаме в ежедневния си живот.

Удовлетворението е космическо. Наскоро си дадох сметка, че за 16 години, не имало и един участник в медиация, който да не възкликне: „Аха! Точно това е типа общуване, което обичам. Искам пак!“

DFL: Мениджмънтът на съвременните корпорации отдавна е разбрал, че е възможно да се трансформират споровете, още преди да са се проявили. Наистина ли е възможно да превърнем разногласията в енергия с творчески заряд?

Да. Успешните корпорации затова са успешни, защото собствениците им влагат в доходоносни активи – в хората и умението им да се самоуправляват, да ценят и напасват различията си и дори във вътрешни системи за разрешаване на спорове (Conflict Resolution Systems Design). Автентични лидери като Ричард Брансън обожават и насърчават разномислието, използват разногласията за вдъхновение и непрекъснато разказват за това.

DFL: Сигурно имате случаи, в които стават ясни ползите от медиацията между работодател и служители? Кога „провалени“ трудови отношения могат да бъдат „изгладени” с посреднически диалози?

Да, медиацията на работното място е много успешна.
Първо, защото е едновременно прагматична и много вдъхновяваща за групи с общи интереси и за екипи. Второ, защото решава споровете в дълбочина и е малко вероятно да рецидивират. И трето, но не последно, защото в нея по естествен път се раждат и договарят нови правила и модели на поведение, които са истински и ясни, спазват се и обединяват личните с фирмените цели в единна посока.

Например: при разминавания в общуването между колеги, които се натрупват и създават напрежение, тежат и намаляват ефективността и удоволствието от работата; при разногласия между мениджъри и служители; при конфликти на прехода; или при прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие – в медиацията се договарят решения и се получават блага, иначе считани за немислими и невъзможни. Прилага се и във взаимоотношенията по т.нар „тристранно сътрудничество“.
Така партньорството в един колектив е градивно, а етичните отношения, чистата съвест и спокойният сън ни даряват здраве.
Напоследък наблюдавам една интересна тенденция. Работодатели в сферите с голяма конкуренция за качествени специалисти, ми казват: „- Ела. Ценя хората си и искам да им осигуря този бонус – възможността да ползват медиация, не само за служебни спорове, но и за личните им и семейни!“ Защото, така или иначе си ги пренасят на работното място. Мъдър начин собствениците на бизнеса да се освободят от излишен товар и да обгрижат и задържат ключовите си кадри, нали?!

DFL: Добре, възможно ли е с медиация да се въздейства на отношения, ескалирали до домашно насилие?

Възможно е с трансформираща медиация, при която се изцеляват вътрешни конфликти – от най-дълбоките им причини до външните им прояви помежду хората.
Класическите медиатори в повечето случаи слагат граници на задълбочаването в диалога и не работят с насилието. Това е право на конкретния медиатор, зависещо от неговата компетентност и избор. И той винаги може да насърчи страните да ползват психотерапевт или друг специалист за целта. Но, според мен е непрофесионално и неетично, ако при знаци за насилие медиаторът им каже: „Хайде да не ровим повече, за да не развалим съгласието, а да сключите споразумение и да си ходим.“

Защото медиацията е all inclusive (цялостна) процедура. И, когато страните усетят и решат, че имат нужда от специфично внимание, изследване и информация, е по-добре такъв експерт да се привлече, отколкото да се сключва повърхностно, привидно съгласие и споразумение на всяка цена. В това отношение – като събираща на една кръгла маса всякакви гледни точки, за да има холистично и трайно решение – медиацията е една от най-сътрудническите практики, които съм срещала.

В случаи с насилие, призовавам хората да избират и медиатора си сред такива, които имат съответните познания и опит. Визирам не само психологически познания. Става дума за присъствие и опит в създаване на трансформираща и омиротворяваща среда.
При насилие не можеш да се учиш тепърва върху страдащите, защото раните им са открити и кървят. Това е много отговорна „акушерска“ и дори понякога „хирургическа“ работа. Медиаторът е неутрален домакин и партньор, създаващ благоприятна среда за добронамерен и открит разговор, с цел страните сами да вземат решение.

Точно това е отличителната му черта – че не дава съвет, не води към определено решение. Той асистира и създава структурирано пространство, в което страните са себе си спокойно и свободно и силата е в техните ръце.

DFL: За да успее медиаторът трябва ли да избира да бъде агресор или жертва? Има ли според Вас, случай, когато вместо помирение може да се „налее масло“ в огъня на същата драматична ситуация – какъв е Вашият съвет?

Медиаторът е отвъд всяка една от позициите в триъгълника агресор-жертва-спасител (известен като Триъгълник на Карпман). Той е партньор в диалога и приканва участниците да си бъдат равностойни партньори. Ако в даден момент той не може да осигури своята неутралност, негово задължение е да си направи самоотвод.

Както във всяка професионална дейност, има случаи на недобросъвестност и не-медиация. Получавам сигнали и оплаквания, като блогър за медиацията и администратор на фейсбук група за медиацията в България. И искам да насърча гражданите да дават активно обратна връзка и органите, към които официално могат да се обръщат за това, са: етичната комисия на НАМ и Единният регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието. Това е една от причините да предложим и създаване на Камара на медиаторите.

В случай на опасност да се налее масло в огъня на драмата, съветът ми към медиатора (включително себе си), е: постоянно самонаблюдение, честност и да знаеш къде да спреш.

DFL: Кои практикуващи юристи смятате за истинския „скрит резерв” за обучение и защо?

Всеки юрист, за когото не е достатъчно да има печеливш и губещ, може да намери своето мечтано място в и чрез медиацията.
На сертифициращите ни обучения в „Ахадемията за медиатори“ идват и юристконсулти, адвокати, държавни служители в правни, социални, районни и общински служби. И казват, че това се отразява прекрасно на живота и работата им.
Виждам, че медиаторските умения са изключително важни и полезни за журналисти и за депутати. А също и за преподаватели в училищата и в университетите. Защото тези будители са в позицията на медиатори между хората, но рядко изпълняват тази функция с увереност и радост.
Обичам да работим с адвокати и съдии, които препращат към медиация с чистото съзнание, че вършим добра работа заедно и всеки има своето значимо място и принос в нея.

DFL: Според скептиците, за разлика от съдебния процес, медиацията не може да гарантира решаването на спора. Така ли е, де факто?

Това, което медиацията, сама по себе си, не може да гарантира (т.е. да наложи), е решение със силата на присъдено нещо. И точно това й е ползата – в нея да се изработи решение със силата на добрата воля и свободния избор. Нима нещо друго може да гарантира, че кое и да е споразумение ще се спазва?
Към мен се обръщат стотици хора със съдебни решения, които не се спазват. Било то, защото няма имущество, от което да се осребри присъдената издръжка или обезщетение.

Или например, защото има пречка за доброволна делба заради една малка част от наследствен имот, в който е извършено убийство на наследодателя от един от наследниците, тъй като трябва да се чака да приключи наказателното дело с влязла в сила присъда и да се поиска обявяването му за недостоен. И в такива случаи, в които адвокатите не намират начин да преговарят и да споразумеят крайно емоционалните си клиенти, в медиация страните могат да се договорят много уважително, гъвкаво и изгодно. В атмосферата на медиацията разговорът има съвсем различен тон и страните се отварят да чуят и много често постигат споразумение, което може да бъде облечено след това в подходящата правна форма –например, с продажба на наследство. Отделно от правния резултат е и трансформиращият ефект в отношенията им. И той има жизненоважно значение.

Публична тайна е, че няма нищо гарантирано в съдебния процес. А с множеството хаотични промени на ГПК през последните години, за страните и адвокатите им става все по-несигурно какви ще са хода и изхода на съдебното производство.
Има ли по-голяма сигурност от това да държиш решението в собствените си ръце? Може би, някои ще предпочетат да предадат на друг властта да реши вместо тях и двамата да загубят, отколкото да рискуват „Вуте“ да не е зле и също да има глас и достойнство.

Наскоро позната българка, която живее в Америка ми сподели за конфликта между майка си и брат си: „ – Проблемът е, че и двамата искат да са прави!“ „ – О, ако и двамата искат да са прави, чудесно. Проблем би било само, ако държат другият да не е прав.“ – отвърнах. Тя се позамисли, усмихна се и ни свърза.

Медиацията е много интересен подход и култура на хуманното човешко общество. Тя е присъствала като естествен принцип още в племенните общности. И днес е достъпна до абсолютно всеки поради своята неформалност и човечност и, едновременно не всеки е готов за нея, защото изисква отвореност да стане най-доброто за всички.

Въпроси на В.Чобанов

# # # #

Изпълнителната сила на споразумението, постигнато в медиация е като на всеки договор – може да е в устна, писмена форма или писмена с нотариална заверка (частен документ, който съгл. ГПК всеки може да представи на нотариус, за да бъде удостоверена датата, подписите и/или неговото съдържание). Писменото споразумение е необходимо да съдържа мястото и датата, имената на страните и техните адреси, името на медиатора и номера му от ЕРМ, за какво се съгласяват и подписите на страните. А в случаите, в които става дума за споразумение по чл. 49 от СК, трябва да са включени решенията на страните по посочените в него въпроси.
Когато споразумението е било сключено в хода на съдебния процес и е въплътено в съдебното решение, има много красив ефект – гражданите сами творят работещо за тях решение, което се подкрепя от съда.

Що е то? Медиацията е съвременен и демократичен метод за решаване на спорове без съдене. Съдебното производство е общопопулярният начин за разглеждане на лични и професионални спорове, в който обаче, страните не съумяват да постигнат равновесие на интересите си. Често съдебните процеси отнемат много време и средства. Много по-ефективно, по-икономично, по-бързо, лесно и трайно протича процесът на помиряване, ако той се осъществятва от самите спорещи. Именно затова в съвременните общества е развит един алтернативен и човечен начин за решаване на споровете в неформална атмосфера – медиацията.