Заради Брекзит английските адвокати няма да практикуват в България

Defakto.bg

Милена Табакова е член на съвета на Европейския патентен институт и член на комитета по процесуално представителство към него. Тя ръководи и екипа по интелектуална собственост и конкурентно право на TT&P. Г-жа Табакова е специализирала в областта на интелектуалната собственост в продължение на повече от 20 години и сега е един от най-уважаваните български експерти. Институтът на професионалните представители пред Европейското патентно ведомство, известен също като Европейския патентен институт (EPI), е професионалното сдружение на европейските патентни адвокати и международна неправителствена публично-правна организация. Тя е основана на 21 октомври 1977 г. от Административния съвет на Европейската патентна организация. Г-жа Табакова е била два мандата представител на България в борда на EPI и три мандата член на съвета.

Последните три години г-жа Табакова е член на комитета по процесуално представителство на EPI и участва в изготвянето на актове и обсъждането на всички въпроси, свързани с процесуалното представителство по патентни спорове, включително по започване дейността на единия патентен съд.

Кантората TT&P наскоро спечели дело в Общият съд на Съда на ЕС, където за първи път беше постановено решение по спор относно марка на ЕС в полза на водеща българска финансова институция. Делото беше образувано през 2014 г. по жалба на една от най-големите германски банки, специализирана в онлайн кредитирането, срещу решение на Апелативния орган на Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС).

С обжалваното решение Апелативният орган на СЕСИС беше заличил изцяло притежаваната от германската банка марка на ЕС поради вероятност за объркване на потребителите с по-ранната марка – собственост на българската финансова институция.

Тодор Табаков е Магистър по право, специалност Финансово и Данъчно Право, Софийски Университет “Св. Климент Охридски” Бил е хоноруван асистент по финансово право Софийски университет “Св. Климент Охридски” Има специализация по макроикономическо планиране и прогнозиране и техники за разсрочване на външния дълг в Международния институт по развитие на правото в Рим.

Член на Transnational Tax Network (TTN) от 2004 г Избран за член на финансовия комитет на организацията от септември 2013 г. Между 1981 и 1985г. Табаков е съдия в Софийски районен съд и съдия в Софийски градски съд; Кореспондент на Tax Analysts – Wayne University, Virginia, USA, от 1991 г.;

Член и Председател на контролния съвет на БТПП от 1989-1996 г. ; Член на Управителния съвет на Българската Търговско Промишлена палата от 1997 г.; Член на ИС на БТПП от 2007 г.;

Адвокат Табаков е бил Председател на Надзорния съвет на Фондация „Отворено Общество“ – 1991-2003; Член на МДA – Международната Данъчна Асоциация от 1994 г.; Член на Европейската Асоциация на Доверениците ; Член на Управителния съвет на Камарата на данъчните съветници в България от 2005 г.; Пожизнен член на Съвета на директорите на Международната Биографска Асоциация – Кембридж, Великобритания от 1998 г.;

Автор е на над 75 публикации в България по правни и данъчни въпроси. Публикации в Tax Notes International (данъчни анализатори) и Central European (Euromoney). „Интерлекс консулт ООД” е изключителен носител на правата за издаване на превода на български на Модела на данъчна спогодба на ОИСР и Коментарите към него.

КАНТОРАТА има специализации и практики в сферата на банковото, търговско, конкурентно и антитръстово, енергийно право, интелектуална собственост и патенти, правни услуги свързани с търсенето и проучването на нефт и газ, консултации и представителство свързано с чуждестранни инвестиции и данъчни консултации и арбитраж. В областта на данъчното право адвокатите от кантората имат най-високия рейтинг в Chambers&Partner. През 2014 г. „Табаков, Табакова и съдружници” е избрана за най-добра кантора в областта на конкурентното право за България от Corporate Intl Magazine Global, а през 2016 г. Acquisition International определи кантората за най-добра практика в областта на интелектуалната собственост в България.

Адвокатската кантора развива и практика в областта на спортното право.

МИЛЕНА ТАБАКОВА управляващ съдружник на TT&P : Ние сме първата българска кантора в областта на интелектуалната собственост, която има допуснато преюдициално питане до съда в Люксембург, когато представлявахме Канон (Canon Kabushiki Kaisha), ставаше въпрос за т.н. паралелен внос, по който има две тълкувателни решения на ВКС. Също така сме и първата българска кантора, която е представлявала клиент в устни състезания пред Съда на ЕС във връзка със спор за марка на ЕС. Практиката ни в международното право датира от години. Докато Тодор беше съдия в периода 1981-1985 г., аз работех в Българската търговско-промишлена палата по Указ 535 за смесените дружества с чуждестранно участие. Този указ беше заменен през януари 1989 г. от Указ 56 , който въведе нови принципи за извършване на икономическата дейност в България. Тодор е един от авторите на Указ 56, вече като експерт в Министерството на финансите. Този акт чувствително промени тогавашното българското законодателство в опита си да отвори българската икономика към пазарни условия. Пак тогава, като държавни служители, започнахме работа по първите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и по договорите за взаимно насърчаване на инвестициите.

DFL Нека за момент да припомним изводите от историята с данъците на Христо Стоичков, когото вие представлявахте.

ТОДОР ТАБАКОВ: Христо е уникален случай в българската история. В който край на света да отидеш, от Ушуайя през Кейптаун до Соломоновите острови и Ванкувър, първото нещо, което получаваш като реакция, след като кажеш, че си българин е – а, Христо Стоичков. Това е без никакво преувеличение, изпитвал съм го многократно и лично. И действително заслужаваше данъчният му случай да бъде разгледан справедливо и безпристрастно. Вместо това беше сътворен един пасквил, в който имаше над 20 груби фактически, да не говорим за юридическите грешки. Отдавна не говоря за това дело, но е хубаво да се напомни, че тогава никой не беше отчел обстоятелството, че през периода в който Стоичков е играл в националния отбор по времето на най-големите му успехи, към които и до този момент се връщаме с умиление, той не е бил „местно лице” на България по смисъла на данъчния закон. А от квалификацията на едно лице като „местно” или като „чуждестранно”, зависи дали данъчните могат да облагат световния доход на лицето или само дохода от източник в България. Защото ако е чуждестранно лице, могат да го облагат само за доходи от източник в България. Ако това се пренесе спрямо националния отбор, това означава чуждестранно лице, български гражданин, който играе в националния футболен отбор да може да бъде облаган само за суми, получени за играни домакински мачове, но не и за тези, играни в чужбина.

Опитах се да обясня това на данъчните и в Министерството на финансите, но те дори не пожелаха да разговарят с мен. На другия ден започнах обжалването и това което данъчните не искаха да чуят, го чу, анализира и отсъди съда. Искам дебело да подчертая, че за Христо проблемът не бяха сумите на данъка, определен като дължим, а в огорчението от начина по който постъпиха. И имаше право да реагира емоционално, въпреки че аз не бих го направил, защото футболната му кариера в чужбина го беше научила да заплаща до стотинка данъците си. Не мислех, че най-известния посланик на България, какъвто в действителност бе Христо Стоичков, трябваше да бъде огорчаван по този начин.

DFL Защо имената на видни адвокати се появиха в т.н. Панамски файлове? Какво от тези механизми не е добре познато на нашите специалисти по финансов мениджмънт?

ТОДОР ТАБАКОВ: В механизмите за инвестиране в така наречените свободни зони няма нищо осъдително. Дори последните изменения и допълнения в Закона за финансовите и икономически взаимоотношения с юридически лица, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим са продиктувани от обстоятелството, че до известна степен този закон нарушаваше принципа на свободното движение на капитали. Въпросът не е чрез коя юрисдикция правиш бизнес, а прозрачността на инвестицията, оповестяването на факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане на българските местни лица, които инвестират в такива или чрез такива зони. Още през 2000 г. в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), съвместно с Европейската комисия започна процес, известен като Глобален форум за прозрачност. България още не беше член на Европейския съюз, въпреки това ние следяхме процеса като експерти и сме правили многобройни опити за въвеждане на регулации в името на прозрачността и защитата на фискалния суверенитет на България.

DFL Кои вие, кантората ли?

ТОДОР ТАБАКОВ: Тук говоря основно като експерт и член на УС на търговско-промишлената палата (БТПП), защото това е въпрос, който сериозно вълнува малкия и среден бизнес. Преобладаващата част от хората се интересуват от възможностите, които предлагат т.н. „офшорни зони“, по една единствена причина – запазването на анонимността в една не особено сигурна бизнес среда в България след началото на политическите промени през 1989 г. Примерно някой е работил в чужбина и са го посъветвали да създаде корпоративна структура, чрез която да държи и управлява определено количество доход. Всеки има право да действа в рамките на позволеното, без да се налага да влиза в обяснителен режим.

DFL Интересно какво е трябвало да се направи у нас отдавна?

ТОДОР ТАБАКОВ: Ако основният проблем на българския бюджет е свързан с. „източването” на финансов ресурс към офшорните зони, този проблем много лесно можеше да се регулира с един данък при източника, който да е свързан с износа на капитал към определени юрисдикции (зони), които считаме като юрисдикции с преференциален данъчен режим. Те бяха описани в текст към преходните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО) до миналата година, но ЗКПО беше изменен и сега списъкът на юрисдикциите се съдържа в заповед на Министъра на финансите. Много държави в Европа въведоха специален данък при източника за трансфери към офшорните зони. И в България правихме опити. Винаги давам примера с един заместник финансов министър, който предложи 15 процентен данък при източника при износ на капитал към определени юрисдикции и в момента, когато промяната влезе за обсъждане в Народното събрание, той беше уволнен.

През годините съм следил с интерес развитието на американската законодателна практика и доктрина в тази област. Все пак аз договорих и парафирах първата спогодба със САЩ за избягване на двойното данъчно облагане, която отново поради недооценяване на значението и не влезе в сила и се наложи да се предоговаря. Шест месеца преди преговорите изучавах американския кодекс за вътрешните преходи и бях тотално стресиран от паралела между тяхното законодателство и българското. Затова, през 1997 г. приех да бъда член на работната група, която беше призвана да смени данъчната система. Не е нужно да изреждам законите, които бяха подготвени през този период.

Та въпросът беше за американския закон. Когато американски местни лица инвестират в чужбина, законът не им забранява да правят това през офшорните зони, според мен е тъкмо обратното, насърчава ги, защото американците са така възпитани от данъчната си администрация, че връщат в Америка повече пари, отколкото инвестират. Те обаче трябва да оповестяват всяка година дали инвестират в пасивни или активни икономически структури в чужбина. Първите са призвани да ти държат само парите и да извличат от тях пасивни доходи – дивиденти, лихви, печалби от прехвърляне на имущество, от финансови активи и пр.

Преобладаващи обаче са тези, които работят активно – осъществяват стопанска дейност, реализират доход. Тези вторите, независимо от източника на основния си капитал, не може да бъдат приобщени към националния вътрешен данъчен режим. За разлика от пасивните структури, които са призвани само да държат паричния ресурс. В нормалните държави, данъчната администрация гледа през пасивните структури и облага формираният доход или печалба, като доход или печалба на лицето, което е вписано като действителен собственик. Това е така нареченото

законодателство за контролираните чуждестранни дружества,

което съществува във всички страни членки на ОИСР и на ЕС, като забележете, беше въведено дори в Русия от 2014-та година. В България такова законодателство все още няма. И ако не е проектодирективата на ЕС за контролираните чуждестранни дружества, която в момента се обсъжда на ниво ЕС и която се очаква да бъде имплементирана в законодателството ни от началото на 2019 г., вероятно никога нямаше да дочакаме този механизъм.

DFL Има ли логика да сме толкова назад…

ТОДОР ТАБАКОВ: Ние и като държава доста време бяхме само наблюдател в рамките на Глобалния форум за прозрачност, но вече двата международни договора – Конвенцията за взаимното административно сътрудничество по данъчни въпроси и Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация за финансови сметки – са ратифицирани, публикувани са в „Държавен вестник“ и приложими.

DFL Все пак нали вече имаме право да обменяме такава чувствителна информация с останалите данъчни администрации?

ТОДОР ТАБАКОВ: Слава Богу, че Министерството на финансите даде приоритет на този въпрос и на 26 октомври 2015-та посланик Катя Тодорова подписа двата договора. Така бе фиксирана правната основа за съдействие между данъчните администрации на присъединилите се държави в борбата срещу укриването на данъци и заобикалянето на данъчно облагане, като разходите за държавите и финансовите институции са минимални. Тези актове, които заедно с известната като ФАТКА (FATCA) част от американското данъчно законодателство са

модерен инструмент за обмен на информация,

който вече е част и от българския ДОПК. За съжаление FATCA като американски закон, който беше въведен през Закон за насърчаване на заетостта в САЩ, е едностранен механизъм, който изисква предоставянето на информация само от България към САЩ, но не и обратно. Закон за оповестяване на чуждестранни сметки (FATCA), приет от Конгреса на САЩ, е в сила от 1.07.2014 г. Неговата цел е да установява, възпира и възпрепятства случаите на избягване на плащането на данъци от американски граждани или местни лица, които пряко или непряко инвестират извън Съединените американски щати чрез чуждестранни финансови институции. Щатите направиха изменение в кодекса си за вътрешните приходи и разделиха юрисдикциите на „сътрудничещи” и „несътрудничещи”. Тези юрисдикции, които сътрудничат се присъединяват към този, по същество едностранен акт, и се ползват от възможността да не бъдат облагани разпределения и трансфери от САЩ към сътрудничещите с 30 процента данък при източника.

Тези които не приемат FATCA, рискуват всички трансфери към техни местни лица да бъдат обложени с 30 процента данък при източника. Така чрез лозунга

„приеми FATCA или плати данък“

САЩ наложиха на всички държави, които не желаят неблагоприятни данъчни последици за техните местни лица, да въведат FATCA във вътрешните си законодателства. Процесът се свързва само с установяването дали в България имат финансови сметки американски местни лица или контролирани от американски местни лица български дружества. И ние сме длъжни да предоставяме тази информация – банки, финансови институции, частни пенсионни фондове и други ще следва да я предоставят на НАП и от там на Службата по вътрешни приходи на САЩ.

Цялото интервю и подробности за предстоящите трудности по приложението на разпоредби на Закона за адвокатурата във връзка с излизането на Обединеното кралство от ЕС, можете да прочетете на страниците на брой 6 на Списание DFL достъпно е на адрес : http://juen.bg/adv/6_Legal_web.pdf

АБОНАМЕНТ за списанието DFL правим през цялата първа година, като всеки наш нов абонат получава колекция от всички излезли до сега списания. За контакт [email protected]