Последни новини
Home / Избрано / Николета Кавакова ЧСИ 929: Съдебният изпълнител е между чука и наковалнята от интереси

Николета Кавакова ЧСИ 929: Съдебният изпълнител е между чука и наковалнята от интереси

Defakto.bg

 

За какво „говорят”стените на вашата кантора, толкова мъдрости на едно място. Защо?

– Защото трябва да е ясно, че тази работа се води от принципи, които са общи и житейски. Като – дълг и отговорност. Това са принципи не само в паричните отношения, а общоважими постулати. Затова си позволих да ги изпиша за да си ги напомняме.

За Вас какво означаваше този скок от КТБ в частното съдебно изпълнение?

– Не знам дали е скок, в смисъла на по-висока от предишната позиция. Аз цял живот съм мислила, че успешното ми професионално развитие ще е свързано с работа във финансова институция и последователно вървях в тази посока. Оказа се, че след КТБ, сякаш съм приключила с банките. Работата ми в момента е изключително отговорна, не само заради естеството си, а и заради ангажимента към екипа ми, който само след 6 месеца работа, вече наброява над 10 човека.

– Ако там сте били юрист или финансист, сега какво сте?

– Работата на съдебния изпълнител е трудна, ангажираща и понякога дори силно емоционална. Това е работа, която колкото е свързана с правото, толкова изисква и изключителен характер, плюс – психологическа устойчивост и различен подход към длъжника и към кредитора. Освен юрист, често се налага да си и психолог, и медиатор. Ние нямаме комфорта на съдиите да бъдем „над” страните. Ние сме между тях. И от двете страни има изключително много

очаквания и сблъсък понякога. Взискателят очаква да му се събере най-бързо вземането, а от другата страна е длъжникът, който по една или друга причина е попаднал в тази ситуация. Ние реално, всеки ден се сблъскваме със съдбата и на двете страни и това натоварва много.

Оказваме се между двете страни, всяка от които има своята вина, за да се стигне до нуждата от намесата на ЧСИ. Взискателят, който всъщност не е преценил достатъчно добре на кого да даде парите си и от другата страна – длъжникът, който не си е направил сметката, а често е и недобросъвестен. Наше задължение е да намерим правилния баланс между тези противоречиви интереси.

– Ако от едната страна имате доставчик на топлинна енергия, която е на регулиран от държавата режим и от другата страна, хора с едни скромни доходи( пенсии) За каква вина да говорим, макар тук в Хасково, вероятно да нямате точно такива случаи?

– В правораздаването, съдебният изпълнител работи образно казано, на „финалната права“ на процеса и следва да достави търсената справедливост в спора между страните с най- подходящите средства, така, както е отсъдил съдът. Наше задължение е да изпълним съдебното решение такова, каквото е, и в същото време стриктно да следим за интересите и на длъжника. Държа да отбележа, че не бива да се изгражда негативно отношение към длъжника, защото да попадне в неговата ситуация може да се случи на всеки. Мисля, че успешната работа на частните съдебни изпълнители има възпитателен ефект и все повече хората следят за своите задължения, вкл.тези за комунални услуги, които споменавате, така че те да се изпълняват своевременно, и да не се стига въобще до съдебна фаза.

– Всъщност вие трябва, макар и насила, да приложите закона за равновесието? Или във финансовия сектор е по-лесно?

– В сферата на финансите, структурираш сделки, участваш в процеси и целта е така да се каже, позитивна. Това е моментът на даването, на отпускането на кредита, когато всички участници са на едната страна и интересите им не са така противоречиви. Обаче във фазата на принудително събиране на вземането отношенията са сложени по различен начин и съдебният изпълнител е този, който е отговорен и следва да намери баланса между интересите на кредитора и длъжника.

Събирането на вземания не е само приложение на разписания в ГПК способ, не е простото упражняване на законосъобразната принуда, а търсенето на най-добрия подход във всеки конкретен казус. В този смисъл, работата на ЧСИ е изключително изискваща.

– Вие защо влязохте в конкурс за съдебен изпълнител и сега практикувате? Можете ли да кажете какво беше предизвикателството? И още – вие ли избрахте тази професия или професията избра вас?

– Не съм очаквала да стана съдебен изпълнител по ред причини. Аз се готвех усилено за магистратски конкурс. Конкурсът за ЧСИ беше преди това. Явих се, донякъде на късмет, както се казва. Така нещата за това дали аз съм избрала професията, или тя мен, са свързани. Сама съм решила да се явя на конкурса за ЧСИ, който спечелих. След това вече реших, да не се явявам на изпита за съдия, за който се бях подготвила. Така избрах това, което ми е предложил животът или шансът, ако искате, в този момент. Сега след шест месеца практика, вече съм стигнала доста далеч, за да говорим за каквото и да е отказване или за път назад.

– След като няма връщане, дали не е време да осветлите някои от критичните причини за краха на КТБ. Мислехме, че след масовия банков фалит на 14 банки, през 1996-та, вече банковия сектор е имунизиран. Защо се оказа, че не е така ?

– За съжаление в КТБ аз бях сравнително малко време, за да формулирам, по категоричен начин какви са причините довели до това толкова голяма банка да е обявена в несъстоятелност с всички последици от това. Аз бях само пет месеца преди влизането под надзор. Това означава, че съм работила почти две години, когато банката е била управлявана от квестори и синдици, отколкото в нормалното й състояние. В този смисъл при недостатъчна информация, не е редно да се дават генерални оценки за несъстоятелността.

Дано свързаните факти, някога станат ясни. Това, което е повече лично преживяване, е че на всички нас, служителите, се сложи едно клеймо, и сме принудени винаги да влизаме в един обяснителен режим относно нашето участие в работата на банката. КТБ наистина беше една по-различна банка, имаше различен модел на финансиране, имаше сделки, особено международни, които бяха специфични. На мен обаче, тези сделки не са ми се сторили в нито един момент да са извършвани незаконосъобразно.

За жалост, обликът, който цялата тази ситуация създаде е изключително негативен. Банката беше публично дружество и имаше многобройни контакти с международни банки от най-висок ранг. Практически останаха много неуредени транзакции, като именно тези банки сега също са в ролята на кредитори на масата на несъстоятелността.

– Последно за КТБ, кажете как изглеждаше банката „отвътре“?

– Може би това вече не се помни, но това беше една от най-желаните позиции за работа. Станала съм част от екипа след участие в много труден конкурс, на английски и на български, с много казуси. Може би също не се знае, но нас ни обучаваха изключително много като почти всяка седмица имахме лекции от университетски преподаватели и определено банката инвестираше в професионалното развитие на служителите си. „Отвътре“, като работна среда, КТБ не се отличаваше особено много от другите банки.

– Като говорим отново за сегашния ви екип, колко напред сте готова да погледнете, като създавате или основавате, е по-правилно да се каже, една кантора за съдебно изпълнение?

– Искам да гледам колкото се може по-далеч. Започнах работата смело и всеотдайно и резултатите не закъсняха. При този вид работа организацията на процесите е от ключово значение за успеха. Изисквам много както от себе си, така и от екипа си. Удовлетворяващо е, че усилията ни не остават незабелязани. В личен план продължавам да усъвършенствам знанията си в един от големите английски университети, образование, което започнах докато бях банков юрист, но което е свързано и със сегашната ми работа. С времето съм убедена, че много от правните подходи на известната като англосаксонска правна система ще се наложат и в цяла Европа, независимо от резултата от скорошния референдум за членството на страната в ЕС.

Правните решения на английското право са господстващи в световната практика, по отношение на обезпечаване на вземанията и реализация на тези обезпечения след това. Забележете, че това е най-често избираното приложимо право за най-важните международни спорове, а английските съдилища, независимо, че залагат на прецедентите, са определяни като най- предвидимите съдилища в света.

Един млад ЧСИ трябва да има мнение и по съдбата на съдебната реформа у нас, какви са вашите очаквания при многобройните трудности в работата на Висшия съдебен съвет?

– Стратегическите стъпки за промени в съдебната власт трябва задължително да са ясни преди да се правят каквито и да било промени на законодателно ниво. Важно е се чуе гласът на практикуващите, които са в самата система, и които познават най-добре проблемите й.

Надявам се, че процесите на реформа се случват именно така. Знаете ли, за мен от контактите, които имам тук със съда в Хасково, а моите действия подлежат на обжалване пред местния съд, аз не мога да приема, че съдът следва драстично да се променя в някаква посока. Поне така изглежда системата „отвън“. Тук съдът е предвидим, съдебната практика е константна, дори имам чувството, че съдебната реформа се прави заради съдилищата в София, не толкова за провинциалните съдилища.

Тук няма забавяне, заповедите за изпълнение се вадят бързо, решенията излизат в срок. Може би колегите не са толкова претоварени, колкото са ангажираните в София. И това всъщност е комфортно, защото дали е правилно или грешно едно решение, най-важното за един съд е да е предвидим, специално в гражданското право.

– Смятате ли че скоро ще имате свой любим казус?

– В кантората ми не делим делата на „важни“ и „маловажни“. Аз не бих върнала нито един клиент, без значение какво е естеството на вземането му. За съжаление има наложен стереотип относно образа на „лошия“ съдебен изпълнител, който едва ли не издевателства над длъжника. Този образ няма нищо общо с реалността и често не се дава сметка, че ние изпълняваме съдебни решения, а това е преди всичко публична функция, възложена по силата на закона.

Хубаво е, когато работиш с финансова институция, която има ресурса и експертите, за да защити правата си. Съдебните изпълнители обаче имаме и социална функция, когато става въпрос за трудови дела, за издръжки и за предаване на деца. Там, на страната на взискателя, често няма друг и ние сме тези, които следва да го защитим. Това са едни от любимите ми казуси, които приемам присърце. Тъжното е, още повече от позицията ми и на майка, че при делата за издръжки имаме събиране на сумите буквално в седмичен срок от образуване на делото. Което означава, че бащата примерно е имал средствата да плати, но неm го е правил, докато не се е стигнало до съдебния изпълнител.

Другите дела със социален елемент са трудовите, по които също се вижда работата на съдебния изпълнител. Ние работим тези дела безплатно, както е по закон, и досега в моята практика всички трудови дела и всички издръжки са с почти 100 процента събираемост. Тогава виждаш благодарността на тези съвсем обикновени хора, които самите са станали длъжници, защото не са си получавали парите.

Мисля, че това беше първият момент, в който си казах, че тази работа ми харесва.

Ако длъжник на вашата кантора, замине внезапно за Гърция или за Македония, какво ще правите?

– Камарата на ЧСИ скоро постави този въпрос на среща с колегите от Камарата на гръцките съдебни изпълнители. Председателят г-н Георги Дичев отчете, че през миналата година делата срещу чужди граждани и компании са се увеличили със 100% в сравнение с предходната. Вероятно ще се предложат промени във вътрешното законодателство за директното връчване на книжа между съдебните изпълнители, включително и на частни документи (в България промяна в чл. 613 ГПК), бързото снабдяване с информация за длъжници, с презграничен обмен на данни.

Иначе , нека да споделя, че едно от първите дела, беше много интересен казус, като изпълнението беше въз основа на европейска заповед за плащане. След като предишният ми  опит беше свързан предимно с международни клиенти, се шегувам, че международният елемент ме намери и в Хасково. Наистина, все повече казуси са свързани с международен елемент. Тази тенденция ще се увеличава във времето и нашата работа неизменно ще бъде повлияна от нея. В тази връзка интересно е да се спомене, че от началото на следващата година влиза в сила Регламент 655/2014 за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки, по силата на който ще е възможно да се налагат запори на банкови сметки на длъжници в европейски държави (без Великобритания и Дания).

Това е промяна в много правилна посока, защото към момента подобно изпълнение не е възможно, поради липса на компетентност и разписана процедура. Свързано с тази промяна е и обсъжданото изменение на Закона за кредитните институции и правото на достъп, което ще позволи съдебните изпълнители да имат достъп до регистъра на банковите сметки, поддържан от БНБ.

Тези промени ще улеснят трансграничното събиране на вземания и ще имат позитивен ефект върху работата ни.

Въпроси на Васил Чобанов

About De Fakto

Проверете също

За системата за случайно разпределение и може ли да се разпредели „отвън“ дело в определен съд

Атанас Стоилов Атанасов, съдия в Софийския градски съд, Наказателно отделение В последните дни общественото внимание …

Гешев предлага заплатите на съдии, прокурори и следователи да бъдат замразени до края на годината (обновена и допълнена)

Затова пък ще увеличават възнагражденията в Бюрото по защита към главния прокурор Главният прокурор  Иван …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.