DeFakto.bg DeFakto.bg
„Горещите“ промени в Закона за съдебната власт, чийто акцент бяха съдийското самоуправление и децентрализираната, но единна прокуратура, излязоха в „Държавен вестник“. Те са обнародвани в днешния брой на ДВ и, с някои изключения, влизат в сила от днес.
Отлагането е за новите правомощия на Инспектората и за въвеждането на електронното правосъдие.
Инспекторатът ще започне да проверява имуществените декларации на магистратите, както и да проучва съдиите, прокурорите и следователите за конфликт на интереси, почтеност и независимост от 1 януари 2017 г. До края на годината се запазва старият ред – имотните декларации се подават пред Сметната палата, конфликтът на интереси се установява от специализираната комисия, етичните дилеми са в ръцете на комисиите към съдийската и прокурорската колегии на ВСС. Отлагането явно се налага, за да успее Инспекторатът да се подготви за новите си функции.
За след три години се отлага въвеждането на електронно правосъдие. Но до 6 месеца трябва да заработят електронните регистри на всички съдилища за техните актове.
Иначе промените са известни и наистина са „горещи“. Дебатите по тях взривяваха правната комисия на НС и пленарната зала, емблематична ще остане съпротивата на част от депутатството срещу съдийското самоуправление, довела до „смекчаване“ на предложения от Министерството на правосъдието вариант. Въпреки това занапред общите събрания на съдилищата все пак получиха правото да номинират кандидати за техни председатели, да изслушват предложените зам.-председатели, да определят броя и състава на отделенията, да имат становище по политиката на управление на съда. Сиреч – ще имат думата за основните проблеми, касаещи тяхната дейност.
Такива права няма да имат прокурорите, дори и да номинират кандидати за техни началници. След децентрализацията всеки обвинител ще е пряко подчинен на административния си ръководител, а ръководителите вкупом – на главния прокурор и на по-вишестоящия началник. И спорове за това нямаше – нито в правната комисия, нито в пленарната зала.
Затова пък по депутатски идеи (така, както неотдавна заплатите на членовете на ВСС бяха изравнени с тези на „тримата големи“) сега в закона изникнаха записи, срещнати на нож от съсловията и на съдиите, и на прокурорите, и на следователите. Така занапред всеки магистрат изрично ще декларира дали е член на съсловна организация, а ВСС ще води регистър на дейностите им, свързани с професията, т.е. на всички дейности, както и на източниците за тяхното финансиране. Депутатите не скриха, че промяната е заради „опасния“ Съюз на съдиите. А председателят му Атанас Атанасов бе категоричен: „Срещу съюза се води открита война“. Сега от ССБ обмислят дали да не се обърнат към Евросъда заради нарушаване на правото на сдружаване.
Компромисно, отново след яростна съпротива, в закона все пак бе записано и задължение да се декларира и принадлежност към явни и неявни организации, функциониращи по непублични правила, т.нар. „масонски“ текстове.
Въвеждат се нови правила за конкурсите и за атестациите. Магистратите от системата вече няма да ходят на устни изпити за повишаване и преместване – кандидатурите ще бъдат оценявани според делата им. Атестациите също няма да се правят до безкрай, а на третата година, при получаване на статут на несменяемост, нататък до получаването на две положителни оценки.
Членовете на ВСС вече няма да имат право да предлагат магистратите за дисциплинарни наказания, за да се сложи край на конфликта един и същи кадровик да е и обвинител, и съдия в едно дисциплинарно дело. В закона вече няма въпросителни може ли и как се уволняват „тримата големи“ – за тях пленумът на ВСС ще предлага на президента да издаде указ за предсрочното им освобождаване. Ако установи, че са грешни.
Промените са много, реализацията предстои.
