„Вярвам, че в България като европейска държава ще мога да развия своя бизнес, да получа убежище и да защитя своите права“ – това заявява предаденият преди дни на Турция Абдуллах Бююк месеци по-рано пред Софийския градски съд на делото за екстрадицията му. Както е известно, съдът на две инстанции отказва връщането му в Турция, защото там Бююк е преследван политически.
Днес обаче премиерът Бойко Борисов ни разясни, че трябвало да пазим добросъседството с Ердоган дори с цената на главите на всички ни. От санаторно-оздравителния комплекс „Камчия“ се обади и вицепрезидентът Маргарита Попова – с нейните обяснения защо след месеци проучвания на Бююк е отказано убежище у нас на 27 юли, след опита за преврат срещу Ердоган и въвеждането на извънредно положение в Турция.
„Убежището е една от формите за закрила и след проучвания на комисията няколко месеца не се събраха данни, които да установят, че има основания по закон турският гражданин да получи точно този тип закрила„, обяви Попова.
„В молбата се претендира за политически преследвания, затова че може да е неудобен в собствената си родина, но с политически мотиви по-скоро се иска друг тип закрила. Обстановката е много сложна, тежка и е трудна за преценка. За нас като държава и като общество е може би най-трудна, защото става дума за междусъседски отношения и става дума за ситуация, която изисква познаване в детайли, много информация, не само обмяна на информация, но и добро разчитане на тази информация, добра оценка и преценка, затова трябва да сме много внимателни“, каза още вицепрезидентът.
На този фон речта на преследвания и, в крайна сметка, предаден Абдуллах Бююк пред българския съд, цитирана от Offnews, звучи особено силно.
Ето я, историята на един бизнесмен, несъгласен с режима на Ердоган (с незначителни съкращения):
„Аз в Турция съм човек, който притежава търговски дружества и в моите фирми работят около 50 души, т.е. аз съм човек, който плаща своите данъци и уважава законите. Аз имам фирма, която предоставя интернет услуги и осигуряваме хостинг услуги и домейни на фирми и лица в Турция. Фирмата ми в Турция е една много популярна и известна марка и горе долу на ден има 44 процента от пазара на домейни в Турция, имаме около 400 хиляди клиенти и това също показва, че ние когато поискаме, много спокойно можем да достигнем до около 1 милион души. Включително и всичките мои клиенти, всичките хора, с които контактувам в Турция, те знаят много добре какъв човек съм аз и ме познават много добре.
Аз искам накратко да ви представя как се запознах с движението „[Гюлен]“, а също така то е известно на други места по света като движението „Х.“, което означава услуга, обслужване. Аз съм дете на едно бедно селско семейство. След като завърших основното училище, моето семейство нямаше възможност да ми осигури възможност да уча в средното училище и в гимназията и аз получих възможност да получа стипендия и да бъда спонсориран от хора, които вярват в каузата и работят в движението „[Гюлен]“. Тези хора продължиха да ме подкрепят и по време на висшето ми образование и покриваха всичките ми материални нужди. Аз не познавам лично тези хора, не знам кои са те, защото те не правят това за своите лични интереси, защото те знаеха и бяха научили от [Фетулах Гюлен], че основата на лошото винаги е неграмотността и затова вярваха, че трябва да се възпитават добри и хубави хора за бъдещето на Турция и на света. Тези хора, които възпитават, трябваше да уважават законите, тези хора, трябваше да обичат хората само заради това, че са хора и вярват, че страната ни и светът ни можеше да бъде спасен единствено, ако се възпитават такива хора и по този начин биха се възпрепятствали войните. По време на моето образование имах възможност да се запозная със статиите и с книгите на г-н [Фетулах Гюлен] и по този начин аз приех за свой справочник тези принципи на движението. След като завърших университета, в бизнеса, който основах и започнах, аз също започнах да предоставям стипендия на бедни ученици и студенти и когато получавах искане или запитване от някого, аз се опитвах да помагам в рамките на моите възможности. Изпращах помощи в различни страни по света, в бедни държави по света. Също това бяха неща, които правеха хората от движението „[Гюлен]“ и хората, които обичат да правят добрини.
Вие ще се съгласите, че хора, които защитават и имат такива принципи, ще бъдат уважавани във всяка една държава. Няма никакъв свидетел или никакво доказателство за това аз лично или някой друг член на движението „[Гюлен]“ да е участвал в някаква терористична организация или такъв вид деяние. Ние в Турция никога не сме криели своите идеи, винаги сме споделяли това, което сме смятали за вярно. В Турция има множество институции и организации, които са учредени от хора, които вярват и са членове на движението „[Гюлен]“. Между тези организации и сдружения има частни училища, има курсове за кандидат-студентски изпити, има безплатни курсове за четене, телевизионни канали.
Това, което исках да кажа, всъщност е, че вестниците и тези медии винаги са пропагандирали това, което смятат за вярно и искам да обърна внимание защо се стигна до днес. Правителството в Турция беше спечелило предишните избори благодарение на подкрепата на членовете и на хората, които вярват на движението „[Гюлен]“. Аз, моите колеги и приятели 2002 година бяхме подкрепили тази партия в името на бъдещето на страната ни, но когато политическата власт в Турция и правителството стана по-могъщо, започнаха да се открояват идейни различия. На 17.12.2014 година и също така на 25.12.2014 година беше започнато разследване срещу някои синове на министри и сина на мин.-председателя. Разбира се тук също беше отразено вероятно, в рамките на този процес бяха намесени много министри, техните синове, а също така и името на тогавашния мин.-председател, който сега е президент.
Правителството започва да осъществява гонения и преследвания срещу нас, заради това, че смята, че сме опозиционно настроени срещу правителството. Започна да закрива фирмите ни, да правят финансови проверки, след което редица бизнесмени бяха задържани с мотив да бъдат участници в терористична организация. По същия начин се случи с мен и с моята фирма. Имахме малка бизнес-среща с нашите партньори и тогава дойдоха представители на властите и нашата среща беше обявена като среща на терористична организация, но съдът постанови, че това не е така и ни освободи. След това, което се случи, аз направих мониторинг на това, което се случва в Турция. Адвокатът ми се опита да вземе информация за делото от прокурора, но с мотив, че е секретно делото, не му беше дадена информация за делото. За съжаление нямахме възможност да разберем какво е решението, което е взето за нас. Така минаха около 6 месеца, в които продължиха да се арестуват бизнесмени, затваряха се телевизионни каналии и аз поради всички тези събития разбрах, че в Турция в тези условия няма да можем да защитим правата си и че трябва да преструктурирам бизнеса и бъдещето си в друга държава. Освен това тази държава трябваше по закон да може да ме защити. Ако не се лъжа през 2014 година също посетих рия, защото тук установих, че има много фирми, които работят в интернет-областта и можех да партнирам с тях и да развия своя бизнес тук. Освен това имах възможност да намеря и турски говорящ персонал в България.
Аз не вярвам, че в Турция ще получа възможност за справедлив процес, защото както е видно и от документите, те ме обвиняват в политическа ситуация. Аз дойдох в България, защото вярвам, че в България като европейска държава ще мога да развия своя бизнес, да получа убежище и да защитя своите права„.
Как България отговори на тази надежда е известно. Срам!