Европейска България предаде на Турция политически опонент на Ердоган. Срам!

България е предала на турските власти бизнесмена Абдуллах Бююк, обвинен за връзки с ФЕТО, предаде БГНЕС в късния следобед вчера.  Най-напред за това съобщиха някои турски  медии, без подробности. Екстрадицията на Бююк е направена на ГКПП Капитан Андреево – Капъ куле във вторник.  Българските сили за сигурност са го предали на турските гранични власти,  след което той е отведен в дирекцията на полицията в Одрин.   Това е станало на основание на Закона за чужденците, тъй като Абдулах бил просрочил срока за пребиваване у нас, съобщиха медиите. Само преди няколко месеца искането на Турция за екстрадиция на Бююк бе отказано. От септември м.г., той поиска политическо убежище у нас, но след последното настояване на Анкара, то му е отказано.

 През  февруари Турция поиска екстрадирането на 43-годишния Абдуллах Бююк, който миналата година пристига в България с намерението да прехвърли тук целия си бизнес, тъй като е преследван политически в родината си. Той не крие принадлежността си към движението „Хизмет“ на Гюлен.  В Турция Бююк се е занимавал с продажба на интернет домейни и хостинг.

 През март Софийският апелативен съд отхвърли искането за екстрадиция.  От началото на годината Турция е отправила четири искания за екстрадиция и по всички тях българският съд се е произнесъл с отказ окончателно, писа в. Сега.

  Васалното поведение

 на българските власти с предаването на опонента на Ердоган, най-напред,  е сериозно нарушение на българската конституцията. В чл. 27 ал.2 от нея пише, че  „Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи“.

 Да не би пък нашите храбри власти да са забравили, че в Турция е обявено извънредно  положение, спряно е действието на Конвенцията за човешките права, нещо което развързва ръцете на тамошните власти да прибират и държат в арестите без обвинения  опонентите на управляващата партия. Едва ли! Като  държава членка на ЕС и страна по Европейската конвенция за защита на човешките права и свободи, България не трябва да предава на чужда държава  хора, чиито живот там е застрашен, а гаранциите за обективно правосъдие са равни на нула.  Да напомняме ли, че смъртното наказание е на крачка от възстановяването му в Турция, а близо 3000 магистрати са отстранени и заменени с партийни кадри?! Освен това, според българския Закон за чужденците, на който МВР се позовава, при наложена принудителна административна мярка напускане на страната или експулсиране, предаването на чуждите власти трябва да става под наблюдение на омбудсмана или неправителствени представители.
Ето какво пише в закона:  „Чл. 39а. (2) При изпълнението на принудителните административни мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се осъществява наблюдение от омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации.“

Министър  Бъчварова да не ни омайва като Кашпировски, а да каже ясно – защо при предаването не са присъствали представители на омбудсмана  и НПО, след като законът го изисква?! Защо тъй тихомълком мина цялата процедура, та не можахме да чуем от Бююк какво мисли за случващото се?!

 Нелепо е да се твърди, че е бил с нередовни документи, след като бяга по политически причини и търси убежище у нас. Няма логика да не оспорва връщането си  в Турция, след като се е борил и преборил пред българския съд да не бъде екстрадиран.  Жестокост  е,  след категоричните откази на съда Абдуллах да  бъде предаден на турските власти,  службите за сигурност да търсят пролуки в закона, които да позволят на  МВР само да се справи  с правата му!

 В какъв Вълчи капан попадна тази човек на българска почва, та не му позволиха да се бори срещу незабавното експулсиране?  Ако адвокатите му имаха класа, вече трябваше да сме чули за  жалба в Съда по човешките права. Ако имаха класа!

Аргументите, че трябва да обслужваме властта в югоизточната ни съседка, за да не ни пусне мигрантите, (нещо, което няма да чуете изречено на глас! ), са без човешка и правна стойност. Обричането на един човек, чието единствено престъпление е различното му мислене от управляващите на власт, показва  куци възгледи за отговорността на управлението,  жалка страхливост  и безпардонно незачитане на човешките права.

По делото „Ал Нашиф срещу България“ страната ни вече е осъждана в Страсбург за подобно светкавично експулсиране,  което  излага човек на опасност. Къса памет или стане реч за  човешки права, властта обича да се родее с рецидивистите?!

Предаването на Абдуллах Бююк, при откази на съда за екстрадирането му,   компрометира страната като европейска държава, за разлика от Гърция която не се побоя да приложи европейските регламенти и не върна по комшийски 8-те военни бегълци, които Турция светкавично си поиска обратно.

Така е,  когато властта в една държава има самочувствие реално, а не на думи,  да брани и отстоява ценностите на човечеството.