Съдът на ЕС: Задържането със европейска заповед за арест се приспада от наказанието „лишаване от свобода”

Домашен арест от девет часа на ден, съчетан с наблюдение чрез електронна гривна, води до лишаване от свобода. При приспадане на срока на задържане в чужда държава- членка на ЕС , изпълнила  европейска заповед за арест, страната, издала тази заповед е длъжна да провери дали мерките, взети спрямо съответното лице в изпълняващата държава представляват лишаване от свобода. Това обяви Съдът на ЕС в Люксембург по преюдициално запитване на Полски съдебен орган.

Казусът

С присъда от 27 март 2007 г. Районнят  съд в Лодз, Полша) налага на JZ лишаване от свобода за срок от три години и два месеца. Но тъй като осъденият се укрива от полското правосъдие, срещу него е  издадена европейска заповед за арест.

На 18 юни 2014 JZ е арестуван от властите в  Обединеното кралство в изпълнение на европейската заповед за арест.

Той е бил  освободен срещу заплащане на гаранция в   размер на 2 000 GBP (британски лири) и  от 19 юни 2014 г. до 14 май 2015 г. е бил поставен под домашен арест, като е бил  задължен да пребивава на посочения от него адрес от  22,00 ч. до 7,00 ч. сутринта. Задължението е било съчетано с електронно наблюдение, а JZ e трябвало да се  явява в полицейско управление, непрекъснато да държи у себе си включен и зареден мобилен телефон и други ограничения.

Мерките са прилагани до 14 май 2015 г., когато JZ е предаден на полските власти.

Пред полските съдебни власти JZ е поискал от срока на наложеното му в Полша наказание лишаване от свобода да се приспадне срокът, през който е бил поставен под домашен арест в Обединеното кралство и подложен на електронно наблюдение.

JZ се позовава на рамковото решение относно европейската заповед за арест, което специално се предвижда, че издаващата европейска заповед за арест държава членка приспада срока на задържането в резултат на изпълнението на тази заповед от общия срок на лишаване от свобода, който трябва да бъде изтърпян в тази страна поради  присъда или определяне на мярка за неотклонение, включващи лишаване  от свобода.

По този повод полската юрисдикция  пита Съда на Европейския съюз дали понятието „задържане“ обхваща и прилаганите мерки от изпълняващата държава членка, Обединеното кралство в случая, а именно –  електронно наблюдение на местонахождението на посоченото в заповедта лице заедно с домашния арест.

Решението

Съдът най-напред отбелязва, че понятието „задържане” в рамковото  решение е самостоятелно от правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво на неговата територия.

По-нататък Съдът пояснява, че  изискването на рамковото решение за отчитане на всеки срок на ареста на осъденото лице в изпълняващата държава членка, гарантира, че задържането няма да надхвърли общия срок на наказанието „лишаване от свобода”.

В това отношение Съдът констатира, че рамковото решение не може да се тълкува само като задължение за държавата, издаваща европейската заповед за арест да приспадне единствено сроковете на задържане под стража в изпълняващата тази заповед държава членка, като изключи онези,  през които са били прилагани други мерки, включващи лишаване от свобода с последици, сравними с тези на задържане под стража.

„Понятието „задържане“ по смисъла на рамковото решение означава не ограничителна  мярка, а мярка, включваща лишаване от свобода, и освен задържането под стража обхваща всяка мярка или съвкупност от мерки, които са наложени на съответното лице и които поради своите вид, продължителност, последици и условия за изпълнение лишават съответното лице от свободата му по начин, сравним със задържане под стража.”

Поради това съдебният орган на издаващата европейската заповед за арест държава  членка е длъжен да провери дали взетите спрямо съответното лице мерки в  изпълняващата държава членка трябва да се приравнят на лишаване от свобода и  съответно представляват „задържане“. Ако при тази проверка съдебният орган стигне до  такова заключение, рамковото решение изисква от срока на лишаване от свобода да се    приспадне целият срок, през който тези мерки са били прилагани.

В разглеждания случай, макар взетите от Обединеното кралство мерки срещу  JZ  несъмнено да ограничават свободата му на придвижване, те не могат да бъдат   квалифицирани като „задържане“ по смисъла на рамковото решение, казва съдът.

Същевременно, тъй като с рамковото решение се налага само минимално равнище на  закрила на основните права на лицето, за което е издадена европейската заповед за арест, посоченото решение допуска възможността съдебният орган на държавата издала европейската заповед за арест, в случая Полша, да приспадне от общия срок на наказанието целия или част от срока, през който в Обединеното кралство са били наложени мерки за ограничаване на свободата на задържания.

ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в  рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на  правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор.

Но националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда.

Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с  подобен въпрос.

Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването.