DeFakto.bg DeFakto.bg
Дължи ли БНБ обезщетение на вложителите на Корпоративна търговска банка, задето близо половин година те бяха лишени от парите си? Съдиите от Административен съд – София-град влязоха в разнобой по същностния и болезнен за гражданите въпрос. След пробива през януари т.г., когато БНБ бе осъдена за бездействие по Закона за отговорността на държавата, по няколко други дела исковете на вложителите са отхвърлени, установи проверка на De Facto Legal. Сиреч съдиите по различен разчитат едни и същи факти и норми на закона и на евродиректива.
Цантралната банка спря всички плащания от КТБ и замрази влоговете на 20 юни 2014 г., когато постави трезора под особен надзор. Лицензът на КТБ обаче бе отнет едва на 6 ноември, а изплащането на гарантираните по закон влогове (максимум 196 000 лв.) започна на 4 декември 2014 г.
В същото време Директива 94/19/ЕО задължава компетентните органи да действат не по-късно от 5 работни дни, след като за първи път установят, че банката не е в състояние да покрие дължимите и изискуеми депозити и няма близка перспектива за платежоспособност. Позовайки се именно на евродирективата вложители на КТБ заведоха дела срещу БНБ по Закона за отговорността на държавата.
Пробивът дойде през януари 2016 г., когато по иск на военния магистрат Юлиан Банков съдия Камелия Стоянова от столичния административен съд прие, че в случая БНБ дължи обезщетение за бездействие. Изплащането е трябвало да започне далеч преди декември 2014 г., като за целта БНБ излезе с решение, че влоговете са неналични в срок от 5 работни дни след затварянето на банката, категорична бе съдия Стоянова. За това гарантираните депозити е трябвало да се издължават на вложителите от 30 юли 2014 г. БНБ бе осъдена да плати на вложителя обезщетение от 8 627,97 лв. – лихвата за забавено изплащане на максималния гарантиран влог от 196 000 лв. от 30 юли до 4 декември 2014 г.
С решение от май 2016 г. обаче по сходен иск – на Антон Колев, съдия Светлана Димитрова отхвърля претенцията. Тя не оспорва фактите, нито че може да бъде търсена отговорност на централната банка именно по Закона за отговорността на държавата за вреди (мотив, с който в началото състави на АССГ масово прекратяват делата на вложителите). Съдията обаче набляга на друго – по този закон отговорността е за фактическо, а не за юридическо бездействие. А в случая ставало дума именно за правно бездействие – неиздаване в предвидения от евродирективата срок на конкретен акт за отнемане на лиценза на банката, след който може да започне изплащането на гарантираните влогове. Ищецът е осъден да плати на БНБ 970 лв. за разноски.
С решение на съдия Катя Аспарухова от 9 август т.г. е отхвърлен и искът на Ангелина Стоичкова. Със сходни мотиви. За да е налице противоправно бездействие, то трябва да е фактическо и в норма да е разписано задължение за действие от определен момент, което да не е изпълнено, заявява магистратът. Без значение дали то е в националния закон или в евродиректива. А нормата на цитираната евродиректива не разписва такива конкретни задължения – какво точно и докога трябва да извърши БНБ. Поставянето на банката под особен надзор е една правна възможност и БНБ не е била длъжна, а не е и трябвало незабавно да отнеме лиценза й, след което може да започне изплащането на влоговете, преценява съдията. Ищецът е осъден да плати на БНБ 3120 лв. за разноски.
Решенията не са окончателни, последната дума е на Върховнrя административен съд. Прегледът им обаче откроява тенденция – трудно се осъжда БНБ, особено по емблематичния казус на Корпоративна търговска банка. Ще е присъда за лъкатушната държавна политика, която първо издигна трезора във висините, а после го смачка, стоварвайки върху му репресията си – в пълен обем.
