![Image_978118_4071-150x150[1]](https://defakto.bg/wp-content/uploads/2016/07/Image_978118_4071-150x1501.jpg)

Осъвременяване на парите за третата възраст
Автори Лилия Христовска, Цветелина Златева
Ще падне ли таванът на пенсиите и кога? Ако отпадне, само за новоотпуснатите пенсии ли ще важи? Защо Швейцарското правило за осъвременяване на пенсиите не важи за максималните? И т. н. Това са част от запитванията, които De Facto получава в редакционната си поща от хората на третата възраст. По-долу публикуваме обективен коментар за осъвременяване на пенсиите. Не можем да подминем без коментар обаче, затлачените проблеми, свързани с размерите и тавана на пенсиите, защото отразяват преобладващия интерес на хората.
Част първа
Как държавата икономисва от средствата за старини
Според реформата на кабинета „Борисов 2” таванът върху реалния размер на пенсиите ще остане в сила до 31 декември 2018 г., след което ще отпадне. Но само за новоотпуснатите.
За останалите таванът ще продължи да действа, но леко ще се качи. В момента той е 35 на сто от максималния осигурителен доход и е 910 лв. Предвижда се от 2019 г. той да бъде 40 на сто от максималния осигурителен доход или 1040 лв. Не е тема на сегашния коментар дали различното третиране на стари и нови максимални пенсии би издържало в Конституционния съд. В анализ на Националния осигурителен институт обаче ясно бе казано, че за 2014 г. държавата икономисва по 8,852 млн. лв. на месец от съществуването на таван на пенсиите.
Точно с тази сума 43 709 българи държавата ощетява всеки месец, защото не им изплаща реалните пенсии. Независимо,че те са плащали по-висок размер на осигуровки, лишавали са се от по-висок месечен доход, за да се плащат пенсиите на останалите с ниски доходи и съответно по-ниско минимални вноски.
Маскировката, че таванът е „социална справедливост” е имитация на загриженост, която маскира вечната соцуравниловка поради несправяне на държавата с проблемите на пенсионното осигуряване през целия преход.
Така пенсиите в България останаха сериозно ограничени и на входа, и на изхода на дългосрочното осигуряване. На входа е осигурителният доход, който е ограничен с таван, в момента от 2600 лева. Необяснимо е защо поредица правителства се запъват и не вдигнат по-сериозно максималния осигурителен доход, нещо от което приходите в бюджета на НОИ ще се повишат. Синдикатите от години настояват осигурителният доход да е десеткратният размер на минималната работна заплата, което за 2016 година би означавало 4200 лв. Но кабинетът „Борисов 2“ остави максималният осигурителен доход и съответно таванът на пенсиите да останат до 2018 г. замразени съответно на 2600 и 910 лв.
Вместо размразяване на осигурителния доход, на изхода причаква второ административно орязване на парите, каквото е налагането на формулата, че максималната пенсия е 35% от максималния осигурителен доход.
Когато обаче правилата гарантират отнемането от хората, не е никак чудно защо не е популярно убеждението, че доходите трябва да са на светло, а осигуряването върху реалната заплата гарантира по-голяма пенсия?
Никой не дава отговор и на въпроса – защо максималният осигурителен доход се вдига всяка година от 1 януари, а пенсиите, и в частност таванът, се променят чак от 1 юли?
Естествено, хората негодуват и защо години наред швейцарското правило (осъвременяването на пенсиите), не обхваща максималните пенсии, тези чиито добросъвестни собственици имат по-висок дял в попълването на бюджета на общественото осигуряване, като работещи?!
Падна Берлинската стена, но таванът на песните устоява!
От 2000 г., когато бе въведен Кодексът за социално осигуряване, на всеки четири години таванът на пенсиите все „”пада”. Идват обаче нови правителства и агонията се удължава. Така, няма сила, която да гарантира, че и последните разчети ще станат желязна реалност. В зората на демокрацията политиците обещаваха дял от средствата на приватизацията да се влеят в създавеното на солиден НОИ. Пари във фонда не постъпиха.
Но бихме всички рекорди по „отецоубийство“ с размерите на пенсиите, подхвърлени на нашите родители, след раздържавяването на държавата, която бяха построили.
Част 2 Осъвременяване на пенсиите по закон
Осъвременяването на пенсиите е регламентирано в чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно текста на чл. 100, ал. 1 от КСО пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.
В случай, че процентът по ал. 1 е отрицателно число, пенсиите не се осъвременяват.
Съгласно § 1, т. 4а от ДР на КСО индексът на потребителските цени (ИПЦ) е индексът, който е приложен при съставянето на Държавния бюджет и Бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
Осъвременяването се извършва върху действителния или запазен размер на пенсията към датата на осъвременяване, без изплащаните към нея добавки. Когато осъвремененият размер е под новия минимален размер, се приравнява на него, а ако е над максималния, се ограничава на този размер, съгласно разпоредбата на § 6, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО: максималният размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 г., без добавките към тях, се определя считано от 1 юли на всяка календарна година в размер на 35 на сто, а от 1 юли 2019 г. – 40 на сто, от максималния осигурителен доход за същата календарна година, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Когато се получава повече от една пенсия за трудова дейност, осъвременяване се извършва на всяка една поотделно.
Когато осъвремененият размер на получаваните една или повече от една пенсии е под минималния размер за съответния вид, всяка поотделно се приравнява на него и пенсиите се изплащат съгласно чл. 101 от КСО.
В Решение № 289 на Министерство на финансите от 20 април 2016 г. за одобряване на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. са застъпени някои ключови моменти спрямо адекватността и устойчивостта на пенсионната система.
Така например, пенсионната политика предвижда от 2017 г. вместо осъвременяване ма пенсиите, от 1 юли да се извършва преизчисляване на всички пенсии за трудова дейност с по-голяма тежест на една година осигурителен стаж, като увеличението ще бъде с процент равен или по-голям от процента, определен по чл. 100 на КСО.
В синхрон с това в КСО е предвидено след 31 декември 2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж да нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента по чл. 100, ал. 1 от КСО до достигане на 1,5.
Текстът на § 53, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на КСО гласи: От 2017 г. до годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достигне 1,5, пенсиите не се осъвременяват по чл. 100.
Процентът се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. По този начин ще се преизчислят и вече отпуснатите пенсии, вместо те да бъдат осъвременявани на основание чл. 100, ал. 1 от КСО.
В Решението Министерство на финансите от 20 април 2016 г. е предвидено и увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазване на този размер за 2018 г. и 2019 г.
Процентите на увеличение на размерите на пенсиите от 1 юли всяка година са съответно:
- 2017 г. – 1,6 % при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,1 на 1,118;
- 2018 г. – 3,1 % при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,118 на 1,153;
- 2019 г. – 2,9 % при увеличаване на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,153 на 1,186.
Предвижда се със същите проценти да се увеличават размерите на социалната пенсия за старост и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 910 лв. за целия период от 2017 до 2018 г. включително, вследствие на запазване размера на максималния осигурителен доход, а за 2019 г. става 1 040,00 лв. (40% от размера на максималния осигурителен доход). Максималният размер за отпуснатите пенсии отпада от началото на 2019 година – така се допуска в Решението Министерство на финансите от 20 април 2016 г.
В същото спрямо пенсионната политика е прието, че „адекватността и устойчивостта на пенсионната система в дългосрочен план са от решаващо значение за предотвратяването на бедността и социалното изключване сред възрастните хора, които са една от уязвимите групи в обществото. В тази връзка ключов приоритет на провежданата пенсионна политика е осигуряването на адекватни пенсионни доходи за всички, гарантиращи разумен жизнен стандарт след пенсиониране.“ Дано това не си остане само едно добро пожелание.