DeFakto.bg DeFakto.bg
Общините и министърът на културата са задължени да ремонтират рушащите се паметници на културата
Едва ли има нещо по-безсмислено от заявеното намерение на министъра на културата, отправено ден след опожаряването на тютюневите складове, да глоби собствениците им „с максималната “ санкция от 30 хил. лв.
Тази постмортем проява на държавническа решителност сякаш има за цел да прикрие бездействието на изпълнителната и общинската власт, превърнало ги в дейни съучастници в унищожаването на недвижимото културно наследство.
Да, собствениците на паметниците на културата имат задължение „да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му“.
И да, ако не изпълняват това си задължение, държавата следва да ги глоби. Ще бъде ли запазен общественият интерес след налагането на тази санкция, ако те продължат да не изпълняват задълженията си? Ни най-малко.
Ето защо законодателят, отчитайки колко важно е културното наследство за обществото, е предвидил процедура, то да бъде запазено.
В закона за културното наследство е записано, че когато собственикът не изпълни предписанията в определения срок „необходимите проектни, укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности или реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея“ се извършват от министъра на културата (за културни ценности от световно или национално значение) или съответната община.
Това става със заповед, в която се посочва стойността на разходите, която се пресмята от независим оценител.
Липсата на средства не може да бъде извинение. Както пише по-нататък в закона – за направените от разходи в полза на държавата върху имота се учредява законна ипотека, а министърът на културата и общините могат по опростена процедура да преминат към изпълнение и да си съберат дължимите суми от длъжника (собственикът на паметник на културата, който не е положил грижи за съхранението му), в т.ч. и да продадат сградата.
Между другото този текст в Закона за културното наследство съществува в закона от 1969 г. Няколко правно-информационни системи, с които се консултирахме, не показват съдебни дела, по които са били обжалвани подобни заповеди. Това може да значи две неща – или такива заповеди има издадени и те са били безропотно изпълнявани, или, което е по-вероятно – държавата просто не е изпълнявала правомощията си активно да пази културното наследство.
Ако държавата беше изпълнила закона по отношение на тютюневите складове собственикът щеше да е задължен да ги консервира и реставрира, а ако откаже – това да направи държавата, която да учреди ипотека върху имота. Ако той не беше платил за разходите, държавата можеше да премине в изпълнение и да продаде тютюневите складове.
Действително, това е свързано с разходи. Тези средства обаче далеч не са пропилени – държавата или ще си ги получи обратно, или ще стане собственик на (консервирания и реставриран) паметник на културата. Което, съгласете се, е доста по-смислено от онези близо 30 млн., които Министерски съвет отпусна миналата седмица за изграждане на игрища за хандбал, спортни зали и пр. спортни съоръжения в обезлюдени населени места, с предимно застаряващо население.
*Публикация на в. Капитал
