С две думи, свободна съм, ако търся истината единствено чрез фактите. В този смисъл е по-точно да кажа, че в България се води борба срещу свободата на словото, тъй като  у нас управлява тайната власт, а тя може да съществува само ако игнорира фактите, които я разобличават. Свободното слово в този смисъл е разобличител, не само информатор.

За какво е пример тогава уволнението на  Лили Маринкова – за това, че в българските медии истината не се толерира или…?

Случаят с Лили Маринкова е много драстичен, защото става дума за журналист, доказал обективност през строгите правила на обществената медия, а не в частна, за която можем да разсъждаваме над проблема за волята и интересите на собственика. Лили Маринкова за толкова години в ефир, като водещ на сериозно седмично предаване „Неделя 150“, показа, че е „ничия“. Истината се търси от журналист, който не си позволява да принадлежи на кръгове и прочие. Нейното уволнение е наказание за журналиста, който не може да бъде ползван, употребяван.

Какво е мнението Ви за отказа на Фондация „Радостина Константинова“да бъде присъдена наградата на сайта„Биволъ“ за техните разследвания?   Този сайт разкри с поредица разследвания най-нежеланите истини за властовия модел (грабежите „Булгартабак“ и „КТБ“), в който прокуратурата и Върховният административен съд играха на терена, вместо да бъдат надзирател на законността и генерален безпристрастен арбитър, което е абсолютно недопустимо в никоя нормална страна с разделени власти. Или записите на разговорите Янева – Ченалова, от които се видя, че разделението на властите в България днес е фикция, и то с участието на най-високите фактори във ВСС и премиера. Да не забравяме, че именно след разкритията по „Яневагейт“ бе даден сигналът за „открит бой“ срещу всички, който искат осветляване на зависимостите и тайните обвързаности, били те медии, магистрати, граждани, всякакви.

Казахте  тайната власт – в какъв смисъл тайна?

Не са тайни лицата, тях ги виждаме всеки ден по телевизията. Тайни, и затова неправомерни, са методите, с които вземат решенията –  с договорки, които не виждаме.

Всеки опит да бъде пробит от медиите мракът, в който се вземат решенията, получава в отговор не опровержения на фактите, които се изнасят, а залп от обвинения и заклеймяване – на медии, на магистрати, на принципа „като не мога да те опровергая, обявявам те за враг и рушител на стабилността и държавата.“

Тайната власт се осъщестява чрез взаимоспасявящата прегръдка на висшия апарат на съдебната власт с политическата, тъй като  олигархичната държава не може да си осигури стабилност без такава прегръдка. Затова и реална реформа на съдебната власт в тези обстоятелства е невъзможна. Независимият съд е смъртоносна опасност  за олигархичната политическа власт.

Имате ли предвид и  масонските ложи в съдебната власт?

Имам предвид и тях. Понеже ги споменавате, да напомня, че при гласуването на Закона за съдебната власт в парламента, беше извършено покушение над проекта на Министерството на правосъдието, и се отхвърли разпоредба, която обявяваше за несъвместимо членството в организации с тайни правила и взаимоотношения с длъжностите в съдебната власт. А вместо това се вкара в закона задължението да декларират членство в легалните професионални сдружения, като е визиран Съюзът на съдиите. (В крайна сметка депутатите компромисно гласуваха да се декларират както масоните, така и членството в съсловни организации – б.р.)

Защо Съюзът на съдиите?

Защото сред професионалните сдружения този съюз най-вече изнася фактите, които разрушиха доверието в съда и прокуратурата. И понеже фактите не могат да бъдат опровергани – от една страна; и от друга – понеже нито един от досегашните шест председатели на този съюз, нито някой от управителните им съвети и другите им органи, нито дори от публично известните членове можа да бъде свързан за толкова години дори с най-незначителен корупционен скандал, остана единственото средство – да се обяви от парламентарната трибуна поход за унищожението на този съюз.

Как?

Силово –  по българския тертип на силата.  Ще бъде това, което ние кажем, фактите нямат значение, ние решаваме, помислете дали ще бъдете с нас или с онези лудите, които ще бъдат унищожени.

А как ще коментирате случая, изнесен от „Биволъ“,  че главният секретар на МВР Георги Костов и Ясен Тодоров от ВСС са били на вечеря в ресторант на хора от организираната престъпност?

О, добре, че попитахте –  ще използвам въпроса ви с една молба – да ми позволите да го коментирам по-подробно, защото бе направено всичко възможно да бъде заглушен този въпрос с пикантериите около менюто и т.н., и да бъде впоследствие забравен, а това в никакъв случай не трябва да бъде позволено – да бъде забравен!

Аз разделям скандала на три акцента.

На заседанието на ВСС по повод  тази вечеря, дадена от новоизбрания районен прокурор на Несебър, главният прокурор Сотир Цацаров нарече „изсипване на помия“ информациите и въпросите на журналистите и нападна поименно медиите, които ги задаваха, включително и медията, в която работя. Разделям условно на три скандала и за повече яснота го разглеждам извън хронологията:

След стрелбата в Слънчев бряг г-н Цацаров сам призна, че този крайморски район е „държава в държавата“. Това изказване на главния прокурор е проблематично само по себе си – той не е журналист, който да коментира събитията отстрани, а би трябвало да даде отчет за „явлението“ – как е възможно, как се е стигнало дотук, в какво не е успял –той и неговите предшественици. Ако няма такъв разказ, възникват тежки  съмнения и въпроси и само един от тях е  дали  компетентността му е съответна на най-високата служебна позиция, която заема.

Проблемът със съмненията обаче се задълбочава още повече, защото се оказва, че малко преди тези събития се е състоял изборът за районен прокурор на Несебър, в чиято териториална компетентност попада Слънчев бряг – „държава в държавата“, а нито една дума не бе казана за това по време на избора във ВСС. Този е истинският  скандал, защото означава или че главният прокурор  не е знаел за него, или че е мълчал, докато „не гръмне“. А ако не беше „гръмнало“, нямаше и да разберем.

А с вечерята в Поморие съмненията още повече се сгъстяват и ситуацията  става още по-мътна, защото поставя допълнителни тежки въпроси към проблема на главния прокурор, които ВСС не само не иска да обсъди, а  дори не дава и  вид, че ги разпознава.

Например – каква е тази банкетна култура, при която избраният районен прокурор на смутния район черпи членовете на ВСС, които са го избрали, а отгоре на всичко е поканен и  министърът на правосъдието (Екатерина Захариева не е отишла) – това не е ли пълно размиване на граници и благоприличие? На какъв ли принцип е съставен списъкът на гостите?

Г-н Цацаров  призна, че вечерята е била съгласувана с него, може би списъкът – също. Единственият въпрос, който той задал на домакинята, по негово признание, е кой ще плати сметката. Интересен въпрос е задал наистина – сякаш допуска, че районната прокурорка няма да си плати лично?!

А съмненията, че банкетът е станал в заведение, свързано с хората, които са установили собствена „държава в нашата държава“, и че това никак не безпокои главния прокурор, вече мултиплицират скандала. Защото става ослепително ясно, че няма никаква критичност, всичко е лицемерие, и то на обидно ниско ниво.  Кръгът се затваря – проверка няма да бъде направена, защото гост е бил председателят на Етичната комисия, който би трябвало да извърши проверката, а вечерята е консултирана със самия главен прокурор.

Затова е тъй безогледна атаката на главния прокурор към медиите, които си позволяват да повдигат тези въпроси.

Защо обществото като че ли вече не реагира на разкритията на журналистиката?

Хората са обезверени, защото виждат, че каквото и да се случи, никой не поема отговорност. Институциите са блокирани, те са заложници на тайната власт, и съществуват проформа. Обезверяването, резигнацията, отказът от обществено действие е голямото постижение на безскрупулната власт над обществото в неин собствен интерес – гарантира й спокойствие и стабилност.

  • Интервюто, взето от Веселин Диманов, е публикувано в сайта “Гласът на младите хора”
  • Поместваме го с незначителни съкращения. Заглавието е на DFL