

Скандалът с опита на журналистически екип от вестник „България днес“ да снима сватбата на дъщерята на известния с бурния си нрав Христо Стоичков, завърши с досъдебно производство, образувано от прокуратурата в Етрополе. Поводът са разказите на фотографа и шофьор на вестника, че са били нападнати от Стоичков , докато се подготвяли да си свършат работата. Делото е заведено за хулиганство срещу неизвестен извършител и разследва „непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото“.
Случаят е изпъстрен с различни правни интерпретации, които семейство Стоичкови обяви,че ще се решават в съда. За мнозина непоканените журналисти да снимат са нарушили включително и Конституцията, тъй като според чл. 32, ал. 2 от нея никой не може да бъде заснет без негово съгласие. И това е така, но означава ли, че засегнатият автоматично се сдобива с правомощия да набие или по друг начин да посегне на телесната неприкосновеност на снимащите?
Според правозащитници правото на лично пространство е с по-ниска защита от тази на телесната неприкосновеност, защото никой няма право да бие другия.
Освен това, публичните личности доброволно са се поставили под прожектора и са поели риска личното им пространство да е по-ограничено в сравнение с обикновените и неизвестните хора. В случая трудно би издържала и версията за неизбежна отбрана, защото поне досега няма данни, че битите журналисти са нападнали физически Стоичков.
Няма спор и че Стоичков е можел да се обърне към полицията, да настоява за заличаване на снимките, да даде на съд медиата и фоторепортера, но е предпочел да вземе правото на юмрука в свои ръце. Така пък поведението му не се отличава особено от това на пътните хулигани, които с палки биха шофьор на околовръстното, или на хулиганите-охранители на Ториното, нито на оня шофьор на автомагистрала „Тракия“, който принуди автобуса да спре…Разликата е, че в тези случаи извършителите бяха светкавично арестувани, а тук прокуратурата започва протяжна проверка на факти, които изглеждат очевидни.“, казва адвокат Михаил Екимджиев пред „Дневник“.
Разследването тече, а докато прокуратурата реши какво да прави в случая, публикуваме основополагащи принципи за решаване на подобни скандали в САЩ, разказани от Христофор Караджов, преподавател в Калифорнийския щатски университет за „Де Факто“. Ето какво казва той:
1. Когато някой наруши границите на частна собственост (включително и като не си тръгне, ако е поканен да напусне), това се нарича tresspassing ( незаконно преминаване).
2. Когато някой те заплашва и бие, и няма условия на неизбежна самоотбрана (т.е., битият не е проявил физическа или вербална агресия, която може да бъде основание за биещия да се почувства непосредствено застрашен), това се нарича
assault and battery ( нападение и побой).
Първото обикновено е misdemeanor( простъпка, дребно престъпление), т.е., за него се лежи рядко и кратко, и обикновено се изкупува с глоба. Второто може да бъде felony (углавно престъпление), и да те вкара в затвора за известно време.
Да, дори няколко шамара се смятат за недопустими. Когато Шон Пен ритна един фотограф, получи КРИМИНАЛНА присъда от 300 часа общественополезен труд, 36 часа терапия за лекуване на гняв, и три години пробация т.е., ако направи нещо подобно пак, ще му се стъжни по юридическа линия.
(На 2 октомври 2010 г. 49-годишният Шон Пен, носител на две награди Оскар, удари папарака по крака и му счупи фотоапарата. Инцидентът обаче се оказа заснет и актьорът не поиска да оспорва присъдата бел.ред.)
От друга страна, ако папараците нарушат други закони (примерно, карат опасно, за да направят снимка), подлежат на административна или дори криминална санкция за конкретното деяние.
Предстои да разберем как нашата Темида ще реши въпроса с публичното неуважение срещу обществения ред и правилата за благоприличие.
Кой е авторът?
Христофор Караджов, преподава журналистика в Калифорнийския щатски университет в Лонг Бийч (южно от ЛосАнжелис), от 2005 г. Завършил е докторат по масови комуникации в Университета на Флорида през 2001 г. Специализира медийни ефекти, обществено мнение, журналистически практики, и медийно право, особено в областта на социалните медии. В България е работил като репортер и редактор в 24 часа, Стандарт, Сега, БНР.
Неизвестен из-вър- ши-те-еееееел!
Неизвестен извър-ши-теееееееел
I am so grateful for your article.
This is a really good read for me, thank you!