Бюрото за контрол на СРС отчита: Бум на отказите за разрешение на спецсредства

През 2015 г. те са с 455,33 % повече от 2014 г.

Само за една година е регистриран истински бум на отказите на съдилищата да разрешат използване на специални разузнавателни средства (СРС) по искания на службите и на прокуратурата. Докато през 2014 г. са били постановени едва 150 отказа, през 2015 г. те са били вече 683 или с 455,33 % повече.

Това сочат два доклада – за 2014 г. и 2015 г. на директора на Националното бюро за контрол на СРС Бойко Рашков, депозирани в парламента. Тази седмица Рашков ще бъде изслушан и в пленарната зала. Бюрото функционира от 2014 г.

И бе доста активно. Именно след негова проверка тръгна да се разплита аферата „Червей”, а бившият председател на Софийския градски съд Владимира Янева сама бе дадена на съд за куп незаконни разрешения на СРС. Резултатите са налице.

Дисциплиниране на службите и на съда

Докато през 2014 г. спецсредства са прилагани спрямо 4202 лица, през 2015 г. те са били 2638, т.е. с 37,22 % по-малко. През 2014 г. са издадени 5604 първоначални и 2000 допълнителни разрешения за удължаване на срока. През 2015 г. общо разрешенията са 4034 броя. Броят на отказите, както вече стана ясно, е нараснал драстично.

Нещо повече – чувствително са намалели исканията за прилагане на СРС от страна на ДАНС. Докато през 2014 г. агенцията за национална сигурност е втора по брой искания след МВР с 31,5 % от всички искания, през 2015 г. вече е на последно място с 19, 16 % от общия брой искания. И в двете години тази класация се води от МВР, през 2015 г. втора по брой внесени в съда искания е прокуратурата.

Интересно е съотношението в съда – през 2015 г. постановените откази имат превес над дадените разрешения поне при водещите класацията съдилища. Изключение е окръжният съд в Пловдив. Начело по брой разрешения и откази е специализираният наказателен съд – разрешенията са 26,79 %  срещу 29,28 % откази. Следва Софийският градски съд в съотношение  21,38 % разрешения срещу 35,14 % откази. При окръжния съд в Пловдив съотношението е друго – 11,78 % разрешения срещу 7,9 % откази. Основните мотиви за отказ са недостатъчна мотивираност на исканията, изтичане на максималния срок, „вмъкване” на допълнителни обекти при вече действащи СРС, искания до некомпетентен съд.

Любопитното е и друго – докато в доклада за 2014 г. приковава вниманието фактът, че 14,2 % от разрешените СРС са били за разкриване на шпионаж по чл. 104 от Наказателния кодекс (при нито едно подобно дело, постъпило в съда), през 2015 г. разрешения по Глава първа от НК не са искани. Исканията са били най-вече за организирани престъпни групи, наркотрафик и кражби.

И подслушванията намалели

Най-разпространеното СРС – подслушването, също бележи спад от 2014 г. до 2015 г. Докато през 2014 г. са били издадени 6614 разрешения за прилагането на този оперативен способ, през 2015 г. те са били 3725. Намалели са също наблюденията и проследяванията.

Затова пък се е увеличило изготвянето на веществени доказателствени средства, които се ползват в наказателното поризводство. През 2014 г. те са били 1084, през 2015 г. – 1677, т.е. с 54,7 % повече.

Установени над 60 случая на неправомерни СРС

Изключително любопитна е статистиката на бюрото за установените от него неправомерни прилагания на спецразузнавателни средства – болна тема от години насам.

Цифрите са в доклада за 2015 г. Тогава 10 граждани са уведомени за неправомерно прилагане на СРС спрямо тях – нещо, което законът вменява като задължение на бюрото. Имена и случаи не се описват. Казано е обаче, че в 5 случая става дума за по-дълъг от максималния срок за СРС, в други 5 – за използване на спецсредства при липса на данни за престъпление, а в 2 за даване на разрешение от некомпетентен орган. Броят на гражданите е по-малък, вероятно защото спрямо някои са установени повече от 1 нарушения.

И оше. Наред с това в 41 случая са установени данни за неправомерно използване и прилагане и неправомерно съхранение или унищожение на СРС, за което са сигнализирани ръководителите на съответните институции-нарушители. А в други 9 случая са установени неправомерни разрешителни за прилагане на СРС, за което са уведомени прокуратурата, ВСС и министърът на правосъдието. Очевидно става дума за „Червей”.

Дотук равносметката е една – Бюрото за контрол на СРС очевидно е нужна и полезна – за законността, институция.