Съдебният закон влезе в сила, дискусиите предстоят

Автор Цветелина Златева, адвокат

С последните изменения на Закона за съдебната власт (изм. и доп. ДВ. бр. 62 от 9 Август 2016 г.) бяха засегнати  и  условията на конкурсите за повишаване в длъжност и за преместване на магистратите в органите на съдебната

власт.  Новият момент е изискването за прослужени минимум три години на заеманата длъжност.

Чл. 191 (1)  от ЗСВ: Кандидат за заемане на длъжност по чл. 189, ал. 1 може да е съдия, прокурор или следовател, който има стажа по чл. 164 за обявената свободна длъжност и е прослужил минимум три години на заеманата длъжност. Ако няма кандидат за съответната длъжност, тази длъжност се заема по реда на чл. 178.

В мотивите към законопроекта на ЗСВ (602-01- 34/17.06.2016) по този въпрос, намираме единствено следното: “Подобряват се процедурите за заемане на длъжност в органите на съдебната власт, за преместване и повишаване, посредством което се гарантира обективно и предвидимо кариерно израстване, и се акцентира върху придобития в съдебната власт юридически стаж като основен критерий за правораздаване във върховните съдилища и прокуратури.”  С други думи в „мотивите” не откриваме ясна обосновка за  необходимостта от въвеждане на допълнителното изискване от три години за прослужен стаж спрямо магистратите.

Това пък навежда на мисълта, че нововъведението може да се окаже пречка пред избора на магистрата да избере в

коя област от съдебната власт да работи. Нещо, което не отговаря на свободата на избор, записана в чл. 48, ал. 3 от

Конституцията, а именно: „Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа“.

Ето защо смятам, че със задължителното условие магистратът да е прослужил минимум три години на заеманата длъжност, парламентът ограничи правото на магистрата свободно да избира мястото на работа, като не съобрази и  възможностите от възникване на различни по своя характер причини (от социално, семейно, битово, здравно естество и др.), водещи до необходимостта от преместване в орган на съдебната власт в друго населено място.

Стига се и до друг парадакос – според ал. 2 на чл. 164 например, за съдия в окръжен съд се назначава лице, което има минимум 8 години стаж. Или,  един районен съдия може да има вече 8 години стаж (като прокурор, разследващ полицай, адвокат и т.н.), и да има правото съгласно чл. 164, ал. 2 да кандидатсва за позицията на окръжен съдия, но ако не е прослужил три години на заеманата длъжност (като районен съдия), няма да може да реализира това си право,  докато не добави още три години. Ето как той ще има право да кандидатства за окръжен съд, едва когато има стаж минимум 11 години.

Целесъобразна ли е разпоредбата? Условието магистратът да е „прослужил“ 3 години на заеманата длъжност би ли допринесло и с какво за неговото професионално развитие, в случай че желае да се премести на същата длъжност в равен по степен съд?

Дискриминационна ли е разпоредбата спрямо възраст и трудов стаж? Новото изискване категорично третира и поставя в по-неблагоприятно положение младите магистрати, които са встъпили в длъжност в срок, който е по-кратък от три години.

Само един момент спрямо разпоредбата не се нуждае от дискусия: с измененията на съдебния закон недопутимо се

задължават назначените към настоящия момент младши и останалите магистрати да приемат значително по –  неблагоприятни условия от тези, при които са встъпили в съответната длъжност. По това въпросът наподобява този

относно промените, засягащи съдебните заседатели.

За разлика от посоченото, съдиите, прокурорите или следователите, командировани до влизането в сила на новите разпоредби на незаети длъжности, продължават да изпълняват съответните длъжности до заемането им чрез конкурс. По този начин за командированите магистрати в „заварено положение” е намерено разрешение, обаче на ВСС е вменено задължението, извън правилата за планиране на всички конкурси за заемане на свободни щатни бройки, да обяви и проведе „извънреден“ конкурс специално за командированите магистрати…

Въпреки предварителните обсъждания, изглежда че въпросите и дискусиите по вече влезлия в сила съдебен закон тепърва предстоят.