След продължили 8 години съдебни дела водени от Адвокатско дружество „Табаков, Табакова и съдружници“, състав на Върховния касационен съд постанови решение № 89 от 29.07.2016 г., с което призна за нарушение на правото върху търговска марка – осъществен внос на оригинални стоки без съгласието на притежателя на търговската марка.
Това решение може би е първото на ВКС след приетите две тълкувателни решения на този съд, а именно ТР №1/15.06.2009 г. и ТР № 1/11.05.2012 г. на ВКС по въпроса за т.н. паралелен внос.
Сегашният съдебен акт се постановява по дело, по което има определение на Съда на ЕС в Люксембург по преюдициално запитване. Добрата новина е, че ВКС приема паралелния внос като нарушение на правото върху марка, което съответства на утвърдената европейска практика.
Има обаче и негативната страна, и тя е свързана с приложението на посочените предварително взетите тълкувателни решения на ВКС, според които това нарушение практически не се защитава със специалните искове по Закона за марките и географските означения (ЗМГО), а по общия ред.
Исковете за установяване и преустановяване на нарушението на търговска марка, каквито са предявените по това дело, се разглеждат по реда на бързото производство, с което се цели максимално бързо преустановяване на нарушението и бърза защита. Странното изключване на възможността при паралелен внос притежателят на марката да предяви специалните искове по ЗМГО води до неефективна и често забавена до степен на ненужност защита.
Ефектът се състои в дългогодишни съдебни дела, без навременна защита – на практика ще откаже притежателите на търговски марки да се защитават при нарушение чрез паралелен внос, което обезсмисля изключителните права върху марки.
Добре би било ВКС отново да прецени след преглед на съдебната практика по прилагане посочените две тълкувателни решения доколко приетото тълкуване дава ефективна защита на притежателите на търговски марки, като вземе предвид утвърдената европейска практика.
De Fakto ще следи продължението на този казус