DeFakto.bg DeFakto.bg
Бившият председател на Софийския градски съд Владимира Янева безспорно е извършила престъпление, като е разрешила спецразузнавателните средства (СРС) да работят цели 300 дни по аферата „Червей“ при допустими максимум 180 дни. В случая тя също така безспорно и съзнателно е заобиколила закона, но това очевидно се дължи на предоверяване на службите, с които Янева ежедневно е работила. Други мотиви за действията й не са установени. Така съдия Иван Коев от СГС обяснява решението си да накаже бившия председател на съда с 1 година условно.
Другият подсъдим – бившият шеф на „Вътрешна сигурност“ в МВР Тодор Костадинов бе признат за виновен за нерегламентиран достъп и използване на компютърни данни и освободен от наказателна отговорност срещу 3000 лева глоба. Проявил е „комбинативност, изобретателност и упоритост при извършване на престъплението, за което бе признат за виновен“, казва за него съдията.
Мотивите към присъдата по гръмкото дело, четена на 15 януари, бяха публикувани днес. Иван Коев е изложил съображенията си на 99 страници.
Извън процеса – 1000 подслушвани по „Червей“
Извън измеренията на вините на Владимира Янева и на бившия шеф на „Вътрешна сигурност“ в МВР Тодор Костадинов, подсъдими в процеса, остават другите измерения на аферата „Червей“. Конкретната разработка на МВР трябваше да установи кой преправя и заличава данни в информационния масив на ведомството в услуга на кримиконтингента. Никой обаче не бе заловен, а гръмна грандиозен скандал за незаконни СРС. Сега, от мотивите на Коев става ясно и друго – 1000 човека са били подслушвани в рамките на разработката. Заявил го е свидетелят и бивш вътрешен министър Цветлин Йовчев, който го научил от бившия шеф на ДАНС Владимир Писанчев.
За това обаче повдигнати обвинения няма. На ниво догадки остават и отговорите на въпросите кой, как, дали и с какви цели би могъл да ползва цялата информация.
За свободното съдийско убеждение и престъплението
Владимира Янева бе обвинена за издаването на 4 разрешителни за СРС по „Червей“ от 12 септември 2013 г. до 25 март 2014 г. Призната бе за виновна за последното, четвърто, разрешение, с което позволява още 120 дни работа на СРС-та, въпреки че е изтекъл максимално разрешения срок.
В тази връзка Иван Коев поставя въпроса до къде се простира свободата на свободното съдийско убеждение, за което магистратът не може да бъде преследван, и кога подписването на разрешение за СРС става общественоопасно и престъпно. Критерият е съществеността на допуснатото нарушение на ЗСРС, отговаря Коев.
„Или с други думи – годно ли ще е доказателството, събрано чрез СРС въз основа на издаденото разрешение по чл. 15 ЗСРС, ако то бъде използвано в бъдещ процес (предвид целта по чл. 1 НПК); допуснатото нарушение задължава ли съда, разглеждащ делото по същество, да не зачете издаденото разрешение, тъй като не са били налице предпоставките за издаването му“, се сочи в мотивите.
Водоразделът е много важен – ако за всяко, дори и незначително нарушение прокуратурата тръгне да повдига обвинения, това ще наруши принципите на наказателния процес, а и на правовата държава, като цяло. „Ще се отнеме възможността разрешенията за използване на СРС да се дават от независим магистрат, въз основа на свободното му вътрешно убеждение. От това със сигурност би пострадала и националната сигурност“, категоричен е Иван Коев.
Когато обаче нарушението на процесуалните правила е такова, че е довело до събиране на негодни доказателства, опорочило е процеса на доказването и е осуетило разкриването и доказването на престъплението, то вече се превръща в престъпление, заявява съдията. И Владимира Янева го е извършила.
120 дни отгоре за СРС? Няма оправдание
Неспазването на допустимия срок за използване на СРС опорочава доказателствата и ги прави негодни за правосъдието. А даването на такова разрешение е престъпление, сочи Коев. В случая с последното си разрешение съдия Янева е надскочила срока със 120 дни. И е маскирала стореното под формата на „ново“ разрешително, при положение че вече е била разписала прилагане на СРС за максималните 180 дни преди това.
„Логиката на закона да определи подобен срок е обстоятелството, че с тях се засягат конституционни права, което винаги е допустимо само за определен срок. Ако се възприеме, че срокът тече отделно и независимо за всяко подадено искане, самият срок на практика би се обезсмислил – чрез нови искания органите на досъдебното производство биха имали правомощие да прилагат СРС за неограничено време“, четем в мотивите.
Иван Коев отхвърля категорично доводите, че Янева е разписвала много разрешителни и не е можела да помни всяко от тях. Този факт говори в обратната посока – става дума за опитен магистрат, наясно с правилата за СРС, смята той. Заключението: „Касае се до заобикаляне на закона – с позволени средства се постига забранен резултат. И докато при прякото нарушаване на закона е възможно да се мисли за фактическа грешка (чл. 15 НК), то при неговото заобикаляне това не е възможно, защото умисълът в случая е доста по-комплексен и обхваща повече факти.“
Безупречната репутация смекчава отговорността
Въпреки това в случая с Янева има и много смекчаващи отговорността обстоятелства, подчертава нейния съдия.
„С цялостната си професионална дейност последователно е показвала стремеж към спазване на законите и санкциониране на техните нарушители. Репутацията й в професионалните среди не подлежи на съмнение. Съдът приема, че извършеното престъпление, освен това, най-вероятно и очевидно се дължи на предоверяване на специалните служби, с които Янева ежедневно е работила и комуникирала. Макар и престъпно, деянието й далеч не е с висока степен на обществена опасност, както твърдят представителите на СГП. Няма данни подсъдимата да е действала с користна цел или да е била мотивирана по някакъв друг неправомерен начин да извърши престъплението“, заявява Иван Коев. Но въпреки това е била длъжна да спази закона, категоричен е съдията.
