Атанас Атанасов, председател на Съюза на съдиите
В процес на подготвяне на становище сме по промените в НПК, което ще представим на Съвета за реформа в понеделник. Положителните неща в този проектозакон са свързани с транспортиране на европейски директиви, каквато е въвеждането на правила за защита на жертвите от престъпления.
Личното ми мнение е, че някои от предложенията, които са публикувани за обществено обсъждане въвеждат нови институти, а подобни решения трябваше да се обсъдят предварително. Това заявява пред списание „Икономист“ председателят на ССБ, Атанас Атанасов. И още:
Впечатлението ми е, че тези промени се занимават повече със съдебното производство и не толкова с досъдебното производство.
Като говоря за нови институти имам предвид и въвеждането на открито разпоредително заседание, на което да се изчистват процедурни въпроси. Откритото разпоредително заседание става задължително и смятам, че то ще забави процеса. Всеки път, когато съдът констатира нарушения трябва да свиква открито разпоредително заседание, на което да присъстват всички страни и това не виждам как ще ускори процеса.
Едно от предложенията, което изглежда добро е да се въведе видеоконферентна връзка с вещите лица, за да се избегнат пътуванията. Отговорът, който не се дава обаче е как ще става тази връзка при положение, че трябва да има техническо оборудване не само в съдилищата, но и в местата, където работят вещите лица, защото за да се приеме такъв видеоконферентен разговор той трябва да отговаря на съответните технически условия.
В Испания този въпрос е решен с техническо оборудване в институциите, където работят вещите лица.
Един от най-сериозните въпроси е прехвърлянето на корупционните дела на група лица – депутати, министри и магистрати от Софийски градски съд към Специализирания наказателен. Такъв дебат имаше преди 6 години, когато се създаваше специализирания съд и тогава стана ясно, че не може да се въвежда извънредно законодателство. КС също се произнесе по компетенциите на специализирания съд и в решението му се казваше, че не може да съди по лица. Освен това съдии от ВКС трябва да изготвят до края на годината анализ за работата на специализирания съд, а без такъв анализ е безсмислено да се прехвърлят нови компетенции, защото не е ясно дали този съд се справя или не.
С корупционните дела на депутати, магистрати и министри се занимава Софийски градски съд, но не като извънреден съд, защото той гледа и много други дела.
(De Fakto: Промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които делата за корупция и длъжностни престъпления на хората от властта отиват в спецправосъдието са категорично неприемливи, обяви ВСС на 15 септември. Мнозинството се обедини около становището, че поправките превръщат сцецсъда в извънреден съд, нещо, което Конституцията забранява. „Специализацията по субект на престъплението е опасно нещо, независимо дали се иска заобикаляне на СГС, на САС или на друг”, предупреди съдия Камен Иванов.
Проблемът вече е разискван от Конституционния съд, където бе оспорено създаването на спецсъдилищата в сегашния им вид. Като аргумент за отхвърляне на искането КС именно посочи, че това са съдилища по предмета, а не по субекта и затова не са извънредни, напомни Юлия Ковачева.)