Съюзът на съдиите за промените в НПК: Не помагат на правосъдието, а го затлачват

Проектът за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) днес е на вниманието на съвета за съдебна реформа. А дотук измененията, предложени от Министерството на правосъдието, събраха доста критики от професионалната общност. Дори и ВСС предупреди, че с тях се създава извънреден съд, забранен от Конституцията. Срещу това се обяви и председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов.

Съюзът на съдиите разпространи своето становище за НПК, което ще бъде изложено и на днешното заседание на Съвета за съдебна реформа.

„Де факто“ го публикува с незначителни съкращения:

„В качеството си на член на Съвета за прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и в рамките на участието си в дейността на същия съвет, Съюзът на съдиите в България /ССБ/ намира за необходимо да отбележи, че изготвянето на обсъждания проект е извършено при неспазване на разпоредбите на чл. 3, ал. 7 и ал. 8 от Постановление № 3 от 13.01.2016 г. на Министерския съвет.

Неспазване на правилата

Тези разпоредби предвиждат разработването на подлежащите на обсъждане от Съвета проекти на нормативни актове да бъде извършвано от експертни работни групи, чиито състав и функции да се определят от същия съвет и в които да участват представители на организации, като членуващите в Съвета. Представеният за обсъждане проект не е изготвен от създадена при спазване на посочения ред експертна или работна група. Дейността на Съвета следва да бъде съобразена с нормативната основа, установяваща реда за функционирането му и не може избирателно предложения за промени на нормативни актове, свързани с изпълнението на Стратегията, по смисъла на чл. 2, т. 7 от ПМС № 3 / 2016 г., да бъдат разглеждани при спазване или не на предвидената в същото постановление компетентност на Съвета не само обсъжда вече изготвени проекти, но и да участва в разработването на съответните законодателни предложения.

Къде е мнението на наказателните съдии?

На следващо място, като професионална съдийска организация, считаме за необходимо да отбележим, че от съществено значение за експертното оценяване на проекта на ЗИД на НПК е мнението на съдиите, разглеждащи наказателни дела. Преди няколко месеца в съдилищата беше разпространен проект на ЗИД на НПК, който в значителна част съответства на представения сега за обсъждане от Съвета. По апелативни райони беше проведено обсъждане на разпространения тогава проект, като не е ясно дали така проведените дискусии са били отчетени при изготвянето на сега представените предложения за изменения на НПК. При всяко положение обаче е необходимо Съветът да бъде запознат с изказаните в рамките на тези дискусии становища на участвалите в тях съдии, за да бъде съобразено мнението на професионалната общност.

Така изразените наши първоначални, имащи характер на „процедурни” забележки, не са самоцелни. Тяхното значение следва да се съобрази, като бъде отчетено, че с представения сега за обсъждане проект се предлагат съществени промени, които въвеждат непознати на наказателното ни процесуално право институти, като преклудирането на възможност за упражняване на процесуални права, обвързването на правомощията на съда с процесуални изявления и възражения на страните, „ускоряването” на съдебното производство, като същевременно се предвиждат и изменения, които поставят отново на дневен ред въпроса за необходимостта от специализация при разглеждането на дела спрямо определена категория лица, доколкото предвиждат промяна на съществуваща до момента подсъдност. Важността на тези въпроси предполага първоначално концептуално осмисляне на съществуващите проблеми на наказателното правосъдие и намиране, чрез следващото се задълбочено и професионално обсъждане, на необходимите средства за преодоляването им. Едва след това идва мястото на конкретното правно-техническо разписване на нужните промени.

Не са отчетени причините за бавните дела

Както е посочено в мотивите към проекта, основната част от предлаганите изменения са замислени, като обезпечаващи ускоряването на процесуалното развитие на наказателното производство „и в двете му фази”. В същите мотиви обаче липсва обосноваване на конкретно предлаганите промени със съществуващите причини за забавяне на наказателните производства. Ясно се откроява отдаденото преимуществено значение на промените в съдебната фаза, като изрично е посочено, че се въвежда „нова концепция относно крайния момент за решаване на въпросите за допуснатите в досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила”. Въвеждането на краен срок, предшестващ приключването на наказателното производство, за решаването на посочените въпроси не представлява, само по себе си, решение от концептуален характер. Такова може да е само решение, което преурежда изчерпателно значението за изхода на процеса на извършените в хода му съществени процесуални нарушения. Логиката на сега съществуващия наказателен процес е отстранимите процесуални нарушения да бъдат отстранени от съответния орган на наказателното производство, който може да стори това, така че да не се допусне постановяването на акт по същество в един опорочен процес. Представеният проект не дава дължимият изричен отговор при „преклудирана” възможност за констатиране на допуснати и отстраними в досъдебната фаза на наказателното производство съществени процесуални нарушения какъв съдебен акт дължат да постановят отделните съдебни инстанции. Ако преследваната цел на проекта е „преклудирането“ на възможността такива нарушения да бъдат отстранявани чрез връщане на делото на досъдебното производство да е основание за постановяване на оправдателни присъди или за прекратяване на наказателното производство, то тогава следва изрично такова основание да бъде предвидено, сред правомощията на трите съдебни инстанции. Още по-неясна е цялостната концепция на предлаганите изменения в тази насока и чрез липсата на предложения за изменения на основанията за възобновяване на наказателни дела, които да съответстват на предлаганите нововъведения за ограничаване на възможността за връщане на дела на досъдебната фаза до момента на приключване на разпоредителното открито съдебно заседание.

Риск за безпристрастността

На следващо място, отбелязваме, че повдига много въпроси и съдържанието на конкретните изменения, предлагани като средства за изпълнение на така обявената в мотивите към проекта концептуална промяна. Предвиденият нов начин за провеждане на разпоредителното заседание, в което се решават въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК – в условията на открито съдебно заседание, с участието на лицата, които могат да бъдат установени като страни в съдебното производство и разглеждано от съдебен състав, обуславя като непосредствена последица забавяне на съдебното разглеждане на делата, доколкото насрочването, призоваването на участниците и провеждането на такова заседание по делата, по които няма да бъдат провеждани диференцирани процедури, предпоставя отлагане на започването на съдебното следствие по тях за период, който може да е с продължителност от три и повече месеца, в сравнение с провежданите по настоящия процесуален ред заседания. Такова забавяне ще е налице винаги, когато повторно се внася обвинителен акт, след предходно връщане на делото на досъдебното производство, поради констатирани процесуални нарушения. На следващо място, предпоставящо нарушаването на принципите за безпристрастност на съдебния състав, провеждащ разпоредителното съдебно заседание е предвиденото изразяване на предварително становище по разглежданите въпроси от страна на съдията – докладчик, следващо се от съдържанието на предлаганите разпоредби на чл. 247б, ал. 2 и ал. 3, чл. 248, ал. 1 и чл. 248, ал. 3 от НПК. Конкретното съдържание на последната от цитираните разпоредби, според която съдията – докладчик по свой почин поставя на обсъждане констатирани от него процесуални нарушения неминуемо предполага формирано предварително становище у този член на съдебния състав, който впоследствие, след изслушването и на участниците откритото разпоредително заседание, ще следва да реши дали такива нарушения в действителност са допуснати. От друга страна, формулировката на предлаганата редакция на чл. 248, ал. 3 от НПК посочва само участниците в откритото разпоредително заседание и съдията – докладчик, като оправомощени да поставят на обсъждане допуснати нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство и не предвижда хипотеза, при която при липса на констатирани от тези лица такива нарушения, съдебният състав, провеждащ същото заседание, установи наличието им.

Не зачертавайте връщането на делата, те имат своя разум

Възприетото решение с предлаганата разпоредба на чл. 248, ал. 3 от НПК и с предвиденото изменение на чл. 288, ал. 1 от НПК, според което само обсъдени в откритото разпоредително заседание съществени процесуални нарушения на досъдебното производство могат да са основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора явно се основава на широко популярната в обществото теза, че се злоупотребява с упражняването на това правомощие от съда. Тази теза обаче не може да издържи на аргументи от професионален характер, каквито не са отчетени от авторите на законопроекта. Сега съществуващата разпоредба на чл. 288, ал. 1, т. 1 от НПК, както и процесуалната възможност въззивната инстанция да отмени първоинстанционен съдебен акт и да върне делото на прокуратурата имат своя разум, доколкото не всички допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения са установими на стадия на разпоредителното съдебно заседание. Примери в тази насока са установени едва в хода на съдебното следствие основания за задължителност на защита на обвиняем, който не е бил защитаван от адвокат в хода на досъдебното производство или ненадлежно упражняване на защита на обвиняемо лице.

Неиздържани процесуално са и предлаганите в насока „преклудиране“ на основанията за връщане на делото на досъдебната фаза промени във въззивното производство с новата ал. 2 на чл. 320 и с изменението на чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК. Тези предложения не са съобразени с ревизионния характер на въззивното производство, оставащ такъв и съобразно проекта, доколкото той не предвижда изменение на разпоредбата на чл. 314 от НПК, установяваща пределите на въззивната проверка. След като въззивният съд, в рамките на така възложената му компетентност, може и без възражения на страните, служебно да установи допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, необсъдени в разпоредителното заседание на първата инстанция, то не е ясен смисълът на лишаването на страните от възможността да правят възражения за такива нарушения, както и в отпадането на правомощията на въззивния съд да върне делото на досъдебната фаза за отстраняване на отстраними именно в нея извършени съществени нарушения на процесуалните правила. Този проблем на проекта е задълбочен и от липса на предписано конкретно процесуално правомощие на въззивния съд при такава хипотеза.

Забавяне, вместо ускоряване

Друга съществена предлагана промяна, обоснована с намерението да реши проблемите с прекалената продължителност на наказателното производство, предвижда въвеждането на искането за ускоряване, съответно на досъдебното производство и на съдебното производство. Предвиденият механизъм обаче не обуславя ефективно постигане на тази цел, доколкото не установява последици в случай на неизпълнение на предписаните в определението по чл. 369 от НПК мерки за ускоряване на производството. Друг проблем в така предлаганата уредба за ускоряване на производството е създаваната възможност за намеса от страна на разглеждащия искането съд в упражняването на вътрешното убеждение на ръководещия процесуалните действия орган относно необходимите за изясняването на истината процесуални действия. На практика чрез предвидения ред за ускоряване на производството се дава възможност за оспорване на решенията съответно на органите на досъдебното производство и на разглеждащия делото съд относно въпросите какви следствени действия да се извършат и в каква последователност.

Предвидените промени, като целящи ускоряването на процесуалното развитие на производството, са насочени изключително преимуществено към съдебната фаза, при условие, че във всички извършени до момента анализи за причините за забавяне на наказателното производство се установяват сериозни дефицити в срочността и качеството на досъдебното производство Предвиденото разширяване на хипотезите да провеждане на бързото производство и уеднаквяването на режима със съществуващото понастоящем като отделна възможност незабавно производство няма да доведат до съществена промяна за преодоляване на тези дефицити. Същевременно предлаганата промяна на чл. 234, ал. 3 от НПК дава възможност за неограничено удължаване на срока за приключване на досъдебното производство, без това да е предпоставено от изключителност на случая.

В обобщение на изложените ни дотук съображения, намираме, че предлаганите като насочени към ускоряването на наказателното производство промени всъщност могат да доведат до неговото забавяне, като същевременно същите предложения страдат от сериозни несъвършенства.

Считаме, че следва да бъдат поставени на задълбочена професионална дискусия предлаганите промени на чл. 29, ал. 1 и чл. 270, ал. 2 от НПК, отнасящи се до неучастието на съдия, произнасял се по въпроса за обосноваността на предположението за съпричастност на обвиняемия в извършване на престъпление, в разглеждането на делото по същество. От една страна, налице са отправяните към страната ни критики от ЕСПЧ по конкретни дела, по които е установено, че следствие на съществуващата понастоящем уредба, се е допускало нарушение на права по Конвенцията. Същевременно възприетият законодателен подход за безусловна отмяна на съществуващите разпоредби за отвеждане на съдия, произнасял се по мярка за неотклонение в досъдебното производство, от разглеждане на делото в съдебната му фаза и отпадането на забраната при разглеждане на въпроса за изменение на такава мярка съдът, разглеждащ делото, да се произнася по наличието или липсата на обосновано предположение, може да доведе до случаи, при които ще бъде нарушено друго право по същата конвенция, а именно на разглеждане на делото от безпристрастен съд.

Делата на властта – в спецсъда? Категорично противоконституционно

Оценяваме като необосновано и обуславящо противоконституционност предложението за разширяването на подсъдността на Специализирания наказателен съд по отношение на дела за широк кръг престъпления, извършени от лица с имунитет и висши представители на изпълнителната власт. На първо място следва да се отчете липсата на сериозна и подробна аргументация на това предложение в мотивите към проекта. Не става ясно как възлагането на разглеждането на тези дела на специализирания съд, само по себе си, ще доведе до обезпечаване на качествената работа по същите дела и по какъв начин досегашната им подсъдност е пречила същите да се разследват и разглеждат качествено. Специализацията на съдиите и прокурорите в специализираните съд и прокуратура по отношение на делата за престъпления, извършени от участници в организирани престъпни групи в никакъв случай не обуславя и специализация по отношение на корупционните престъпления. В този смисъл качественото разследване и разглеждане на такива дела се обуславя от допълнително квалифициране на занимаващи се до момента с друг вид дела магистрати от специализираните съдилища и прокуратури. Посоченият в мотивите аргумент за създаване на условия за рационално използване на специализацията на тези съдебни органи предпоставя и сигурност на авторите на проекта относно наличието на необходимия капацитет на същите институции допълнително да се разшири сегашната им компетентност. Дали това е така обаче може да направят изводи едва след изготвянето на цялостния анализ за дейността им от тяхното създаване, какъвто е предвидено да бъде представен до края на тази година според одобрения от настоящия съвет План за действие за изпълнение на препоръките от доклада на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка от м. януари 2016 г. Както е посочено в същия план, необходимостта от извършване на такъв анализ произтича от констатираните в доклада конкретни проблеми по разследване и разглеждане на дела от специализираните институции и е нелогично в хода на извършването на анализ за причините за същите проблеми да се разширява по предлагания с проекта начин тяхната компетентност. Най-съществен проблем обаче се явява несъобразяването на проекта с изложените подробно от Конституционния съд в Решение № 10 по к. д. № 6/2011 г. аргументи, че само специализация по правна материя, а не по категория лица е в съответствие с изискванията на конституционната забрана за създаване на извънредни съдилища. В предлаганите промени именно категорията на лицата, извършили престъпления по съответните текстове, е основният критерий по който се определя подсъдността на специализирания съд и в този смисъл е налице неспазване на тази забрана.

Има и плюсове

В положителна насока следва да бъдат оценени предлаганите промени, въвеждащи във вътрешното ни право разпоредбите на Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и на Рамково решение 2009/948/ПВР относно предотвратяване и уреждане на спорове за упражняване на компетентност при наказателни производства. Също така положително оценяваме и по-подробното регламентиране на хипотезите на съотношение между наказателно и административно-наказателно производство в съответствие с принципните съображения, изразени в ТР № 3/22.12.2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. Друго необходимо и решаващо въпрос, по който има противоречива съдебна практика, е законодателно предложение за изрично уточняване, че само претърпяването на съставомерни имуществени вреди е основание за упражняването на правата на пострадал, респективно на увредено юридическо лице.

Тези положителни предложения обаче не дават основания за подкрепа на проекта в цялост. Някои от предлаганите и обсъдени по-горе промени се нуждаят от сериозно осмисляне и провеждане на широка професионална дискусия, доколкото предвиждат въвеждането на непознати на процесуалния ни закон институти и понятия, а противоречащото на конституционната забрана за създаване на извънредни съдилища предвидено разширяване на компетентността на специализираните съдилища и прокуратури в възлагането им на определен по категория обвиняеми лица критерий не следва да бъде законодателно реализирано.