DeFakto.bg DeFakto.bg
Екатерина Захариева да допълни Закона за съдебната власт, настоява колегията
Народното събрание да излезе с „автентично тълкуване“ на последните промени в Закона за съдебната власт в частта за явните, тайни, формални и неформални организации, членуването в които трябва да декларират магистратите занапред. А министърът на правосъдието Екатерина Захариева да направи необходимото, за да се допълни законът.
За това настоява съдийската колегия на ВСС. Тя изпраща предложенията си на правната комисия на Висшия съдебен съвет. Която, на свой ред, ще реши дали да ги внесе за гласуване от пленума на ВСС.
Проблемът е в новия текст на чл. 195а от ЗСВ, в който след серия скандали депутатите „компромисно“ задължиха магистратите, членовете на ВСС и на Инспектората да декларират както дали са масони, така и дали членуват в съсловни професионални организации и в кои точно. Никой не скри, че на прицел е Съюзът на съдиите. До парадокса се стигна, след като в правната комисия на НС изобщо бяха отхвърлени „масонските“ текстове като ненужни, неясни и прочее. Но изрично се записа задължението да се декларира принадлежност към съсловни организации, които били много опасни с тайните си влияния.
В крайна сметка текстът на чл. 195 а сега гласи:
(1) Всеки съдия, прокурор и следовател, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет в едномесечен срок от встъпване в длъжност подават пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет декларация за всички свои дейности и членства в организации, включително тайни и/или неформални организации и общества, юридически лица с нестопанска цел и в граждански дружества или обединения по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет. При промяна се подава декларация за коригиране на декларираните обстоятелства в едномесечен срок от настъпването на промяната.
(2) Колегиите на Висшия съдебен съвет водят централен публичен регистър на декларациите по ал. 1.
„Компромисът“ започна да си отмъщава
Сега „компромисът“ започна да си отмъщава – възникват много въпроси без отговор. Включително дали ако някога се установи за някого в тога, че е масон, розенкройцер или някакъв друг „брат“, какво ще последва от това. Прочитът дотук е – нищо.
А съдийската и прокурорската колегии на ВСС трябва да приемат правила за тези декларации и техните проверки от двете етични комисии.
Преди да започнем да правим каквото и да е, първо трябва да сме наясно какво трябва да направим, т.е. да декларираме, този отговор очакват от нас и магистратите в страната, категорична бе Юлия Ковачева.
И очерта парадоксите – етичните комисии проверяват за несъвместимост, но в закона не пише, че изброените членства са основание за установяване на несъвместимост с тогата, сиреч за излизане от съдебната власт. А и членството в професионална съсловна организация категорично не може да е несъвместимо с магистратската професия.
„Изрично трябва да кажем на магистратите какво ВСС разбира под „организации”, що е то тайна и явна организация, що е то формална явна и неформална явна организация, формална тайна и неформална тайна организация. Какво разбираме под граждански дружества и граждански обединения? Едва когато ние кажем това или поискаме от НС автентично тълкуване, едва тогава можем да правим проверки. Изискването за попълване на декларации, които ние ще проверяваме за достоверност, налага запълването на понятията със съдържание. Ако не го направим, изрично трябва да кажем – предоставяме на всеки магистрат по свое усмотрение да прецени какви факти и обстоятелства ще декларира, считайки че попадат в обхвата на разпоредбата“, категорична бе Ковачева.
И още: „Как ще проверим участието в тайна неформална организация? Участието в етажна собственост какъв тип организация е? Моите срещи с приятели и колеги неформална организация ли е, ако я провеждаме всеки петък?“
На този фон Галя Георгиева предложи да сезират министъра на правосъдието, който да инициира промяна в Закона за съдебната власт за запълване на празнините. А Лозан Панов напомни, че в съвета вече дори са започнали да постъпват декларации от магистрати.
С учудващ консенсус в крайна сметка съдийската колегия отнесе проблема до правната комисия на ВСС, която вече да реши дали да иска сезиране на Народното събрание и на правосъдния министър.
