Конституционният съд – на 25 години

Defakto.bg

 Пряката конституционна жалба ще направи КС по-близък до хората, заяви председателят на съда Борис Велчев.

Конституционният съд навършва четвърт век.  И отбелязва 25-та си годишнина с международна конференция: „Защитата на основните права на гражданите и националната сигурност в съвременния свят. Ролята на конституционните съдилища“.

Създаден по силата на новата Конституция от 1991 г., първият състав на Конституционния съд е определен на 3 октомври 1991 г. Първите му решения са факт до края на годината. Начело на КС са заставали именити правници като проф.Живко Сталев, Христо Данов, Румен Янков, Асен Манов. Председател на Конституционния съд днес е Борис Велчев. Емблематични остават ред решения на съда, включително за свободата на словото.

При откриване на форума по случай впечатляващата годишнина, Борис Велчев заяви, че  добре до съда да достигат повече дела.  Затова той призова всички с  право да се обръщат към Конституционния съд  да бъдат по-активни. Похвали промените в основния закон, който допуснаха към КС да се обръщат и омбудсманът и Висшия адвокатски съвет.  На въпрос нуждае ли се конституцията от още промени, Велчев отговори:
 Най-малко конституционните съдии, които са призвани да пазят конституцията, трябва да апелират за нейната промяна. Да, нуждае се, например в частта за пряката конституционна жалба.  Наличието на пряка конституционна жалба ще направи КС по-близък до хората. В много държави е така. Всеки гражданин може да се обърне директно към КС, разбира се, след като са изчерпани всички други средства за вътрешноправна защита.

В подкрепа на индивидуалната конституционна жалба се изказа и председателят на венецианската комисия Джани Букикио.  Надежда, че в тази посока ще е следващата промяна на конституцията, изрази и правосъдният министър Екатерина Захариева.

На очакването на Борис Велчев, че на 25-ият си рожден ден съдът да има своя сграда, Захариева отговори, че ще лобира за това пред Бойко Борисов.

Какво още не трябва да забравяме за Конституционния съд?

Макар че според култовото изказване,  преди време, на един бивш вътрешен министър,  че Конституционният съд е една мижава институция, в която съдиите вредят „по-малко“, когато за първи път през 1991 г. Съдът бе създаден, той бе наречен страж на конституцията.

Този съд може да „сваля“ президенти, да вади от парламента депутати, да каже дали една партия има място на обществения подиум, да предотвратява дела до Страсбург.  А  най-важното – КС следи дали законите съответстват на конституцията, а замисълът е така да опазва принципите на правовата държава. Когато законодателната политика брутално сгази духа на основния закон – 12- те съдии обявяват закона за противоконституционен и той спира да се прилага. Неговите решения са окончателни и задължителни. За КС се казва, че е между държавата и Бога – не принадлежи към нито една от властите. Доколкото обаче той заедно с тях крепи държавността, попълването на състава му е поделен между парламента, съдебната власт и президента. По една трета в съда изпращат депутатите, президентът и oбщото събрание на съдиите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Няма задължение съдиите в кс да са съдии и по професия. В него могат да влизат професори, научни работници, прокурори, адвокати, професионални съдии, че и възпитаници на милиционерска школа.

Тълкува казуси

За последните 25 години съдът се е произнасял по въпроси от всички сфери на обществения живот – политически, икономически и социални. С тълкувателните си решения по отделни казуси КС изяснява неясноти и доближи конституцията до реалния живот. Настолно четиво за политици е решението от 1992 г. на политическата въртележка по чл. 99 от конституцията при съставяне на ново правителство, както и за правомощията на служебния кабинет.

Тъй като законите преследват политически цели, чрез сезирането на съда се постигат и политически резултати. В някои случаи те дори са поименни. Например с решение №12 от 1996 г. съдът изясни понятието „български гражданин по рождение“, а с решение №3 от 2001 г. изтълкува какво значи кандидатът за президент „да е живял последните 5 г. в страната“. Така в едния случай съдът „отказа“ Георги Пирински от участие в кандидатпрезидентската кампания, а във втория – Симеон Сакскобургготски.

Чрез правомощието на КС да проверява законността на парламентарните избори през 2010 г. съдът касира изборите в 23 от секциите в Турция и се наложи резултатите да бъдат преизчислени. Това доведе и до рокади в парламента. ДПС загуби един депутат (Рушен Риза) за сметка на ГЕРБ. Парламентът напуснаха Атанас Семов(РЗС) и Мариана Даракчиева (СДС). През 1995 г. извади Жорж Ганчев от парламента, тъй като се оказа с двойно гражданство към датата на изборите през 1994 г. и бе погазил условието да има само българско гражданство.

Отхвърля калпави закони

Над 60% от решенията на КС са свързани с правомощията му да обявява противоконституционност на законите. Най-често съдът е бил сезиран от опозицията. Така той подкрепя и правата на парламентираните малцинства.  Многократно е порязвал Закона за съдебната власт. Запази съдебния контрол над задържането под стража, което тогавашният главен прокурор Филчев искаше да остане правомощие само на обвинението. Повече от 12 пъти съдът е порязвал Закона за държавния бюджет, 7 пъти данъчните закони и пр.

Чрез решенията си съдът е играл и „социална“ роля – позволи на пенсионерите да получават пенсия и заплата без удръжки, „спаси“ старите отпуски до декември 2009 г. с мотива, че на завоювани права със задна дата не може да се посяга.  

 Остана длъжник обаче за „тавана“ на пенсиите. Два пъти не посмя да го събори. Макар че още в зората на демокрацията даде приоритет на европейската конвенция пред вътрешното законодателство, неведнъж е игнорирал нейните норми. Например не зачерта норма от Закона за чужденците, според която изгонването на иностранците не се обжалва пред съд. Това по-късно стана причина България да бъде осъдена в Страсбург.

Импийчмънт

КС може да прекрати мандата на президента и вицепрезидента при обвинения от НС. В подобни случаи процедурата се задвижва по предложение на 1/4 от депутатите и се поддържа от НС, ако повече от 2/3 от депутатите са гласували за това. КС разглежда обвинението срещу президента или вицето му в едномесечен срок от внасяне на обвинението. Ако се установи, че те са извършили държавна измяна или са нарушили конституцията, техните правомощия се прекратяват. А при държавна измяна – делото се праща на главния прокурор. Досега имаше само един неуспешен опит това правомощие да се задвижи срещу президента Георги Първанов.

През 2016-а, годината на четвъртвековния юбилей на КС,

през  ситото му   един след друг минават  Наказателния кодекс,  Закона за МВР, Закона за адвокатурата,  Закона за здравното осигуряване, Закона за  лечебните заведения и  Закона за акцизите и данъчните складове КС и др.

Съдът вече посече здравната реформа на министър Москов, защото така, както бе предложена здравеопазването изглеждаше да е на принципа „тука има – тука нема“.  Конституцията не е пречка медицинскaта помощ да бъде разделена в различни пакети, но това трябва да става по ясни критерии, описани в закона, въз основа на които различните заболявания и лечението им да се разпишат подробно в наредба, обяви солидно мнозинство от конституционни съдии.

КС не видя  видя противоконституционност в две норми на Закона за банковата несъстоятелност, оспорени от върховните съдии по  делото за фалита на КТБ, според  които  банката се представлява от назначените от БНБ квестори или временни синдици.  Както и че решението за откриване на производство по несъстоятелност може да се оспори само от квесторите, временните синдици, самата БНБ или да се протестира от прокурора.  Окончателно се разбра – акционерите  нямат думата за това.

Адвокатите пък няма повече да инициират проверки и предлагат за наказания мудни съдии и прокурори, отсъди КС и обяви за противоконституционна една спорна разпоредба в адвокатския закон.

Очакват се решения по две дела на омбудсмана, едното,  добило гражданска популярност  като казуса  срещу такса „юрисконсулт“, както и за оспорените санкции в Изборния кодекс за неучастие  в изборите.

Особено важно за правовата държава е и бъдещето решение по искането,  поставено ог главния прокурор Сотир Цацаров в края на миналата година  – възможно ли е  прекратени поради давност дела да се завръщат в съдебните зали?

 

 

 

 

 

 

x