DeFakto.bg DeFakto.bg
Никъде по света няма напълно независими държави и преди 100 години, а особено днес. Защото независимостта, за която говорим и годишнина от която честваме, не е абстрактна и обща, а е много конкретна.
Преди 108 години българската държава по инициатива на своите първи ръководители – княз и правителство, обявява независимостта си от Османската империя, към която е била във васални отношения и според Санстефанския, и по Берлинския договор. В този смисъл е безсмислено и наивно да се твърди, че България става независима държава изобщо чрез формалното отхвърляне сюзеренитета на султана през 1908 г. Степента на реална независимост на една държава от останалите зависи от много условия и фактори. В началото на ХХ в. сред първите от тях са икономическата и военната мощ. В този смисъл чрез акта на обявяване на независимостта си от Османската империя на 22.09.1908 (н.ст. 5.10.1908 г.) България не променя съществено нито икономическата си мощ, нито военната си сила. Това е политически акт, целящ постигане на равенство в международен план с другите независими европейски държави и в същото време реализация на един възрожденски идеал.
Защо днес мнозина твърдят, че сме зависими, е очевидно. И в икономическо, и във военно, и в технологично и пр. отношение ние сме зависими от външни за страната ни фактори. Най-неприятното е, че формалната ни държавна независимост, прокламирана и в сегашната Конституция, често е поставяна под въпрос и не би било пресилено, ако признаем, че според повечето българи днешната българска държава и политически не е независима. На пръв поглед се създава тревожното впечатление, че сме се отклонили съществено от степента на независимост, прокламирана през 1908 г., но всъщност това заключение е пресилено.
По-сериозният анализ показва, както вече изтъкнах, че и тогава България не е напълно независима, а предвид на сложните задачи, които се устремява да постигне скоро след признаването на независимостта – най-вече пълното национално обединение – става още по-зависима. Това е така и е известно защо – българската държава не води сама националноосвободителните и обединителни войни срещу Турция, а организира Балкански съюз, при договарянето на който се допускат груби и скъпо струващи в бъдеще грешки. В „голямата война“ – европейска и първа световна, България сама избира (по-скоро тогавашните й управници) единият от двата големи съюза от държави и губи войната. Цената на тази катастрофа изплащаме и до днес. След 1919 г. България е фактически много по-зависима, отколкото преди 1908 г., след 1944 г. още повече, същото е и след 1989 г. Така че днес не можем да очакваме нашата страна да е абсолютно независима, можем обаче да изискваме от тези, които избираме да ни управляват, да водят умерена и балансирана политика в унисон с интересите на повечето българи. А те са същите като тези, които прокламира в Манифеста си от 22 септември 1908 г. Фердинанд І: „Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването ѝ…“. ( Из интервю на проф. Петко Ст. Петков, дадено пред zakazanlak.bg, прочетете – заслужава си!)
……И още:
Темата, по която говорим, засяга „народното ни мнение“, (както казваше Левски), постигането на реално обществено единомислие и единодействие по най-важните въпроси на деня без ничие индивидуално или групово обезличаване и без политическо унифициране, а основният въпрос отдавна е „КАК?“, а не „Кой“. Уви, отговорът на този въпрос не може да бъде даден от един член на общността, дори да е оракул, академик или любимец-2016, но от този отговор, който не можем до безкрай да отлагаме, зависи дали българите са готови да приемат „ново робство“…
МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.
От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 г., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване.
На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:
ФЕРДИНАНД I
ПРИПОДПИСАЛИ:
• Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов]
• Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков]
• Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев]
• Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов]
• Министър на Финансите: [Ив. Салабашев]
• Министър на Правосъдието: [Т. Кръстев]
• Министър на Войната: [генерал Д. Николаев]
• Министър на Търговията и Земледелието
