DeFakto.bg DeFakto.bg
За информация, последователно ще представим със съкращения позициите на две високопоставени дами от управлението по въпроса за правата на гражданите и националната сигурност. Омбудсманът Мая Манолова и вицепрезидента Маргарита Попова бяха сред официалните гости на Международната конференция „Защита на основните права на гражданите и националната сигурност в съвременния свят. Ролята на конституционните съдилища“, организирана от Конституционния съд по повод честванията на неговия 25-годишен юбилей. Форумът се проведе в Резиденция Бояна.
Манолова: Властта лесно ерозира човешките права
……..
Темата на днешната конференция наистина е особено актуална – основни права, национална сигурност и в този контекст ролята на конституционните съдилища. Изострянето на международната обстановка, световните кризи, ескалацията на тероризма, ескалацията на бежанските вълни, поставят пред държавите все по-отчетливата необходимост да намерят и да приложат разумния баланс между свобода и сигурност. В тези времена на кризи и на извънредни обстоятелства, като че ли е все по-естествен е рефлекс на всяко общество по-голямата търпимост към временното ограничаване на определени права – в името на опазването на сигурността на държавата и на нацията.
И според мен като омбудсман, именно тук е опасността – опасността, извънредността на една ситуация, ограниченията, които тя неизбежно диктува, да не се превърнат в нормален механизъм за функциониране на цялата държавата, което би означавало ерозия на права, което би означавало засилване на склонността на всяка власт все повече да навлиза в личната свобода и в личното пространство на гражданите.
Като омбудсман поддържам тезата, че непримирима колизия между свобода и сигурност, няма, че самото понятие „национална сигурност“ трябва да съдържа гаранции за правата и свободите на гражданите. Предизвикателството, обаче, пред всяко законодателство за националната сигурност е да гарантира реална отчетност пред гражданите, да гарантира механизми за сдържане на властта, за прекомерно и непропорционално ограничаване на правата на гражданите. Или иначе казано, сигурността не бива да е за сметка на свободата и човешките права.
И затова смятам, че ролята на Конституционния съд в този процес е изключително важна – като преграда, като призвание да бъде последната институционална преграда пред опитите на всеки законодател, който е готов да залитне към прекалено овластяване на държавата в името на сигурността и за сметка на правата на гражданите.
И ако омбудсманът често е последната надежда за отделния гражданин против произвола на администрацията, то Конституционният съд е последната надежда на всяко демократично общество срещу законодателство, което би ерозирало демокрацията и правата на човека. Всъщност, всеки Конституционен съд, на всяка демократична държава, в рамките на своите компетентности, едновременно е и пазител на държавността, и защитник на гражданските парва и свободи, мисия която българският Конституционен съд изпълнява успешно, отговорно, почтено и с достойнство вече 25 години. Поздравления за това!
Попова: В някой по добър живот ще има баланс между правата на гражданите и сигурността
„Днес не може да се говори за баланс между правата и свободите на гражданите и сигурността, това трябва да остане за някой по-добър живот. Днес правата трябва да се защитават чрез засилване на мерките за сигурност и затова България има нужда от силен и смел лидер, който не гледа на света през капаци, а е широко скроен.“
Вицепрезидентката взе думата извън протокола, малко след изказването на председателя на Венецианската комисия Джани Букикио, според който винаги, във всеки конкретен случай, трябва да се търси баланс между националната сигурност и обществения ред от една страна и правата и свободите на гражданите от друга.
В момента сме в извънредна ситуация, налага се полицията все по-активно да изпълнява своите функции, това е необходимо, но балансът винаги трябва да се намери и да не се накланя, подчерта Букикио.
Последвалата реч на Попова обаче стъписа голямото мнозинство на присъстващите. Ето най-фрапантните части от нея:
„Животът в реалността днес е много важна отправна точка, на която трябва да стъпим в момента. Дали въпросът днес е: сигурност или свобода или обратно свобода или сигурност. Това е хубав въпрос и за един Конституционен съд, но в един по-друг живот. Днес имаме нужда от политически лидери и от политическа система, които да са в състояние, когато се наложи, макар и като временна мярка, да кажат, че имаме нужда да засилим мерките за сигурността, за да гарантираме свободата и правата на гражданите. Това ни се иска днес – във високопрофесионални дискусии ясно и категорично да прозвучи.
…….
„Иначе ние 25 години продължаваме да говорим за права и свободи, народиха се много неправителствени организации, харчат се планини от финансови средства за конференции, които са се посветили на правата и на свободите, и някак си плахо и със страх говорим, че днешният напрегнат свят изисква малко повече професионална мисъл за защита на правата и на свободите чрез укрепване на националната сигурност на върха, на която да застанат просветени лидери, можещи и знаещи, хора, които да гледат във всички посоки на този свят и за които да е ясно, че нито една държава сама със своята национална сигурност, нито една блокова структура, не могат да се справят с предизвикателствата на днешния ден.
…..
„И когато има толкова тежък живот и толкова много предизвикателства и заплахи, можем ли ние спокойно да говорим за баланс между свободата и сигурността? Това е хубав въпрос и за един Конституционен съд, но в един по-друг живот“.
Това беше лайтмотивът в речта на вицепрезидента, според наблюдателите, направена в подкрепа на определена геополитическа и вътрешнополитическа сила.
Според други обаче тезата на Попова, че сигурността стои над човешките права, е защитен рефлекс срещу огромното обществено недоволство от безпардонното отношение към турския бизнесмен Абдуллах Бююк. Попова му отказа убежище и в недопустим синхрон със спецслужбите благослови предаването му на Ердоган, въпреки отказите на българския съд да бъде екстрадиран. И въпреки, че от Турция го искаха по политически, а не по криминални причини.
Всъщност случаят „Бююк“ е нагледна илюстрация на тезата на Попова – как в името на хипотетичната сигурност един човек, потърсил помощ от България, с лек замах, може да бъде унищожен.
А в някой друг живот ще се извиним!
