DeFakto.bg DeFakto.bg
Обществото в България се отнася с повече разбиране и толерантност към осиновителите, отколкото към осиновените. Това сочи проучване на Българската асоциация „Осиновени и осиновители” на базата на 800 онлайн интервюта, цитирано от dir.bg.
Оповестяването му става в началото на седмицата на осиновяването, обявена от организацията от 26 септември до 2 октомври.
Според резултатите 56 процента от анкетираните смятат, че нашето общество е толерантно към осиновителите, но само 46 процента са съгласни, че е толерантно към осиновените.
За 92 на сто от анкетираните осиновяването е по-добрата алтернатива от настаняване в центрове от семеен тип и дългосрочна приемна грижа. 68 процента считат, че осиновяването е важен за обществото въпрос, а според 82 на сто държавата трябва да координира процеса по осиновяване съвместно с всички заинтересовани страни в обществото, неправителствени организации, сдружения и други.
За 77 на сто от интервюираните семейства, които не могат да имат деца заради репродуктивни проблеми, трябва да осиновяват.
Да знае ли детето, че осиновено? Безспорно да!
Макар и проведено през април, проучването чертае нагласи по проблеми, чието решение се предлага с последния проект за промени в Семейния кодекс. Те предвиждат задължително уведомяване на детето за факта на осиновяването, както и облегчен режим за научаване кои са биологичните родители.
Според изследването, 42 на сто посочват, че ако оставено за осиновяване дете желае, след като навърши пълнолетие, то трябва да знае кои са биологичните му родители, без значение дали те са съгласни да бъдат разкрити.
29 на сто са на мнение, че трябва да е законово възможно братя и сестри от един биологичен родител да могат да се откриват, а 71 на сто считат, че правата на децата, оставени за осиновяване, са с по-голяма важност от желанията на биологичните родители по отношение на тайната на осиновяване.
69 на сто от респондентите смятат, че детето трябва да знае, че е осиновено, а според 63 процента родителите, осиновили дете, трябва да му кажат, че е осиновено, когато преценят, че то е готово за това. Други 24 на сто са на мнение, че разкриването пред детето, че е осиновено, трябва да се случи възможно най-рано.
Предразсъдъци
Проучването изважда наяве и ред предразсъдъци, скрити зад общите декларации за принципно одобрение на осиновяването.
От една страна, хората декларират толерантност и заявяват, че осиновителите са благородни хора, че трябва да получават подкрепа от държавата, че осиновяването е много хуманен акт и осиновените не са по-различни от другите деца.
В същото време същите тези хора казват за осиновителите, че трябва да са млади или на средна възраст, че не могат да имат деца и затова осиновяват, че осиновяването може да се случи само ако осиновителите не са хомосексуални, а осиновените деца, ако са от ромски произход, вероятно носят „лоши гени“.
Честите стереотипи, открити в изследването, са, че етносът на детето носи гена му, осиновеното дете се адаптира по-трудно в социалната среда, често е по-агресивно от другите деца и, ако се различава на външен вид от родителите си, няма да може да се интегрира в техния социален живот.
