Последни новини
Home / Законът / КНСБ: Който пречи на синдикалното  сдружаване, върши престъпление

КНСБ: Който пречи на синдикалното  сдружаване, върши престъпление

Defakto.bg

Държавата трябва да защити участието в граждански организации, така както е поставила под закрила  политическите  партии

%d1%87%d0%b0%d0%b2%d0%b4%d0%b0%d1%80-%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2Чавдар Христов, вицепрезидент на  КНСБ, специално за De Fakto

КНСБ от години настоява за криминализиране на поведението, насочено срещу правото на синдикално сдружаване, записано в чл.49, ал.1 от Конституцията.

Многократно сме предлагали конкретни решения за допълнение на Наказателния кодекс на политическите сили в няколко Народни събрания. Последното предложение бе отправено до парламентарните групи на ГЕРБ, БСП, ДПС през март тази година, а поводът бе кампанията за защита на човешките, синдикални, трудови и социални права на работниците и служителите. Но тъй като традиционно срещаме „стена” от неразбиране, искам да дам гласност на защитата, която предлагаме.

Проектът ни е по подобие на чл.169а от действащия Наказателен кодекс (НК),  в който са криминализирани деянията  срещу правото на сдружаване в политически партии и движения. Ние предлагаме към действащата разпоредба да се добави нов състав на престъпление, който е насочен за защита на синдикалното право на сдружаване, а именно нов  – чл.169д със следното съдържание:  

«Чл. 169д. (1) Който чрез насилие,  заплаха или по друг начин пречи на някого да осъществи свое конституционно право на синдикално или всяко друго сдружаване, като го принуди противно на убежденията или волята му да членува или да се откаже от членство в синдикална или каквато и да е друга организация, с допустими от закона цели, или му попречи да създаде такава, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или глоба до 5 хил. лв.

 (2) Който чрез насилие, заплаха или по друг начин пречи на някого да осъществи произтичащи от упражненото му право на сдружаване права, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или глоба до 3 хиляди лева.  

 (3) Ако деянията по предходните алинеи са извършени повторно, наказанието е лишаване от свобода до 5 години или глоба до 10 хил. лв.»

Мотиви : Правото на сдружаване, включително и сдружаването в синдикални организации, е международно установено в редица международни договори и актове, по които  България е страна. Това право  специално е посочено в чл. 49, ал.1 от Конституцията. Член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз гарантира на всеки европейски гражданин свобода на  събранията и сдруженията: „Всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.”

По своята същност и ранг  правото на сдружаване,( и в синдикали организации)  е същото, като правото на сдружаване в политически партии. Затова за нас няма нищо по-естествено от това едно конституционно право да получи защита в отделен текст на Наказателния кодекс и то по подобие на правото на сдружаване в политически партии (виж действащият чл.169а НК).

Защо искаме това?  Многобройни са примерите на задкулисно и безпардонно противопоставяне на това сдружаване  и съответно ползване на защитата на синдикални права.  Ако  подобно поведение получи наказателна санкция в НК,  изявите му рязко ще намалеят, а гражданите ще получат по-стабилна защита на своите права.

От друга страна,  действията срещу синдикалното сдружаване, ерозират  синдикализма и са пряко насочени срещу установения и характерен за ЕС модел  на тристранно и двустранно социално сътрудничество. А от ролята  и място на синдикалните организации в  структура на политическата система,  в не малка степен зависи обществено-икономическото и социално устойчиво развитие на страната.

Аргументите срещу идеята  за криминализиране на  антисиндикалните посегателства,   са че в НК имало достатъчно  текстове, които охраняват  правото на сдружаване.  Според опонентите от властта,   съставът на престъплението  „принуда”, бил достатъчен за защита срещу неправомерно поведение.

Защо тези мотиви „куцат” ?

Престъплението „принуда” по чл. 143 от НК  е включено в каталога от  престъпления против личността в  особена част на НК ( глава втора). В нея са записани  и   убийството (чл.115), телеснато повреда (чл.128); злепоставяне (чл.136); отвличане и противозаконно лишаване от свобода (чл.142);  обида и клевета (чл.146 и чл.147); разврат (чл.149 и следващите) и други.  Очевидно е, че обектът на тези престъпления е личноста, а не конституционното право на синдикално и друго сдружаване.  

Обстоятелството, че действията, чрез които се извършва престъплението принуда (употреба на сила, заплашване или злоупотреби с власт) са същите или подобни на тези, които възпрепятстват синдикалното сдружаване чрез насилие, заплаха или по друг начин, не означава,  че е налице престъпление против личността.

Впрочем в това се състои и съществената разлика между състава на чл.143 НК (принуда) и състава на чл.169а НК (с обект на престъплението – политически права).  Действащият чл.169а охранява една от разновидностите на конституционното право на сдружаване и не случайно е разположен в раздел трети на глава трета от особената част на кодекса, озаглавен  Престъпления против политическите права на гражданите (чл.167 – чл.169 г НК). 

В този раздел, освен правото на сдружаване в политическа партия, организация или движение и или коалиция с политическа цел, се наказват  още престъпления срещу: избирателното право; други конституционни политически права – чл.169б, (без да са уточнени, т.е. кои са те); образуване или ръководене на група, която си поставя за цел да извършва престъпления по този раздел(чл.169г.).

Предлаганият от нас състав на ново престъпление също е насочен към защита и гаранция на правото на сдружаване, но в това число и на правото на синдикално сдружаване по чл.49, ал.1 от Конституцията. И при него може да има принуда, но обект на престъплението е конституционното право на сдружаване, включително и синдикално, така както е в действащия  чл. 169а  от НК.

Синдикални организации и съюзи,  за чиято защита настояваме,  не са типичните сдружения на гражданите по смисъла  Конституцията.  В тази връзка организациите и на работодателите (чл.49, ал.2 КРБ) са сдружения, но не на гражданите, още повече, че  в преобладаващата си част това са организации на юридически лица.

И двата вида организациите по чл.49 от КРБ – синдикати и работодатели са социални партньори на Правителството (вж.чл.2 и 3 Кодекса на труда). Те имат функции далеч надхвърлящи предмета и задачите на останалите сдружения на гражданите (с нестопанска цел).

Ето защо синдикалните организации (чл.49, ал.1 КРБ) са част от политическата система на обществото. Те изразяват и представляват интереси в предметния кръг на тристранното сътрудничество, с които Държавата се ангажира, да съобразява и зачита ( чл.2 и 3 Кодекса на труда).

Тоест, тяхната дейност е политическа, защото те изразяват (в т.ч формират) и представляват интереси и потребности, спомагат за тяхното формиране, изразяване и защита (чл.12, ал.1 КРБ). Но в същото време това става без да се надхвърлят пределите на чл.12, ал.2 КРБ. А  за разлика от партиите, те не се стремят към власт, не участват в политическото съревнование за власт (местна или централна). Последното обаче не означава, че сдружаването в такива организации не представлява политическо право.

С други думи, предвиданата сега наказателна защита чрез престъплението принуда не е решение на реалните  проблеми при възпрепятстването на правото на сдружаване в синдикални организации!

Друг довод срещу предложението ни за промени в НК е, че  член 172 от него вече  охранявал правото на синдикално сдружаване.  Обект на това престъпление, обаче са трудовите права на гражданите и по специално принудата за напускане или съзнателното пречене за постъпване на работа.

Вярно е, че един от признаците,  въз основа на които това престъпление се извършва е членуването или нечленуването в синдикална организация, но този престъпен състав съвсем не изчерпва възможните причини за посегателства към правото на сдружаване, включително и на синдикално по чл.49, ал.1 Конституцията.  Защото чрез него основно се защитават трудови права, а не конституционното и политическо право на сдружаване в организации, извън тези по чл.169а НК.

Всъщност няма сериозни аргументи  срещу проекта на КНСБ за промени в НК за защита на правото на сдружаване. Но  има  липса на политическата воля. Тази воля изразява определени интереси. В даденият случай обаче това не са интересите на гражданите, на работниците и служителите!

About De Fakto

Проверете също

В Софийския градски съд: Отлагане на открити заседания по преценка на докладчика, работа от разстояние, може и принудителен отпуск

Нови, по-строги мерки срещу разпространението на Ковид-19, взеха и в Софийския градски съд (СГС) – …

Адв. Наташа Добрева: Увеличава се броят на българските транссекуални родители

от Наташа Добрева 1 „Какво ще стане с децата, когато приключи делото ми за признаване …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.