DeFakto.bg DeFakto.bg
Правото на пресичане на пешеходна пътека или на което и да е място не е абсолютно. Пешеходецът би имал предимство само ако е заел пътеката правомерно – да се е съобразил със скоростта, посоката на движение и отстоянието на приближаващите коли и да е сигнализирал водача на МПС с ръка за намерението си да пресича.
Това становище застъпва Висшият адвокатски съвет (ВАдС) по тълкувателното дело на Върховния касационен съд (ВКС), което бе образувано след въпроси от главния прокурор Сотир Цацаров, министъра на правосъдието Екатерина Захариева и председателя на ВКС Лозан Панов, съобщи Дневник, позовавайки се на Правен свят.
През август Инспекторатът към ВСС обяви, че правото за пресичане на пешеходна пътека е относително.
Заседание по тълкувателното дело е насрочено за 6 октомври.
Становището си Висшият адвокатски съвет започва със забележка, че абсолютността като правна категория се отнася само и единствено до правото на предимство и не е свързана нито с пешеходеца, нито с мястото на пресичане на платното. „Абсолютното право не е законов термин, а правна категория“, отбелязват адвокатите.
Те допълват, че след като предимството е „правото на един участник в движението да премине преди друг през дадено място на пътното платно“, неговото съдържание винаги предполага правомерно поведение на всички участници в движението. Изключения от това правило са разпоредбите в Закона за движение по пътищата, които задължават водачите за съобразяване с евентуално възможно неправомерно поведение на други участници в движението, отбелязва се още в становището. Адвокатите допълват, че предимството не може да бъде отнето, което се отнася за целия пътен участък и за всички участници в движението.
Според адвокатския съвет тези характеристики определят абсолютния характер на правото на предимство. Адвокатите отбелязват, че по правило пешеходците са длъжни да пресичат платното само на пътеки. Законодателят обаче не е извел правило, че те винаги имат право на предимство пред другите участници в движението, ако пресичат на пешеходна пътека.
Така стигат до извода, че пешеходецът би имал предимство само ако е заел пътеката правомерно.
Според Висшия адвокатски съвет това означава, че пешеходецът трябва:
– да се е съобразил със скоростта, посоката на движение и отстоянието на приближаващите към нея моторни превозни средства;
– да сигнализира водача с ръка за намерението си да пресича, т.е. да е изпълнил задълженията си по Закона за движение по пътищата.
В случая са без значение възрастовите особености, житейската зрялост, умствената недоразвитост, болестното състояние, умората и разсеяността на пешеходците. Законодателят е категоричен и вменява задължение на всеки пешеходец да спазва тези правила, отбелязва адвокатският съвет. Само при изпълнението на всички тях пешеходецът има право да пресече с предимство пред другите участници в движението. Така и за водача възниква реципрочното задължение да даде предимство на правомерно заелия пешеходната пътека пешеходец, като по своя преценка намали скоростта или спре.
В становището е записано още, че е недопустимо пешеходците да предприемат внезапно и необмислено пресичане по пешеходна пътека без да сигнализират за намерението си, без да се съобразяват с отстоянието на приближаващите МПС, тяхната скорост на движение или в непосредствена близост пред МПС, без да вземат мерки за собствената си безопасност.
