Чужди адвокати за „Белене“: Решението на арбитража не се обжалва, поискат ли принудително изпълнение, нямате шанс

След като вчера парламентът гласува заем за НЕК без конкретни цифри, с който да се платят задълженията към „Атомстройекспорт“ по проекта „Белене“, сега на интернет страницата на Министерския съвет е качено становището на международното адвокатско дружество „White and Сase“ относно арбитражно дело номер ICC Case 18086/GZ/MHM на „Атомстройекспорт“ срещу „НЕК“ ЕАД.

Становището е поискано от  Бойко Борисов, задачата е да се изложат мотиви дали е възможно да се обжалва решението на арбитража и тези мотиви да станат публични, уточняват от пресцентъра на МС.

В това отношение адвокатите са пределно ясни -решението не може да се обжалва, но има шанс да претърпи някои корекции. Юристите предупреждават и за друго – „Атомстройекспорт“ може да поиска принудително изпълнение и спирачки за това няма.

Ето какво казват от международното адвокатско дружество:

Атомстройекспорт АД /АСЕ/ предявява общо 7 иска, възлизащи на обща сума, която надвишава 1.1 милиарда евро.

Решението на арбитражния съд отхвърля три иска изцяло. Аналогично над 85 процента от иск 6 на АСЕ е отхвърлен.
Решението отсъжда в полза на АСЕ няколко иска, а именно искове 1, 2 и по-голяма част от 3. АСЕ печелят в иска си за изпълнена работа или за заплащане на произведено оборудване и до голяма степен губят по останалите си искове.
Решението отхвърля по-голямата част от насрещния иск на НЕК, пише в съобщението.
В становището са представени основните суми с лихви и санкции, изчислени до 1 май 2015 г., които НЕК е осъдена да плати на АСЕ.
По искове 1, 2, 3 и частично от иск 6 на АСЕ. Националната електрическа компания е осъдена да плати 539 904 401 евро, още 221 274 794 рубли, както и 11 943 108 щатски долара, като разходи по делото.
НЕК е осъдена да плати и 43 634 евро на ден като договорна лихва и санкции (върху основна сума в размер на И 96,582,143) от 2 май 2015 г.

Основните констатации в решението са:

• НЕК трябва да заплати суми, които произтичат от нейните договорни задължения (т.е. тя трябва да заплати за изпълнена работа или поръчано оборудване съгласно договора), но не повече;
• НЕК не е нарушила своите задължения за добросъвестност или полагане на максимални усилия;
• Всъщност на НЕК е призната отговорност за нейните договорни задължения, но не е призната отговорност за прекратяването на проекта, посочват от адвокатското дружество.

Коментари по исковете, представени от адвокатите: Иск 1 е за неплатени фактури е на стойност 213 милиона евро.

• НЕК е признала основната дължима сума ( 134 633 420 евро), защото тя представлява работа, която е правомерно фактурирана от АСЕ и не се оспорва от НЕК.
• Съдът присъжда в полза на АСЕ лихва и санкции върху основните суми, които текат от претендираните дати при поисканите от АСЕ ставки.
• Присъдената сума е 212 538 557 евро (плюс допълнителна лихва, считано от 2 май 2015 година).

Иск 2 на руската компания е за изпълнени ключови събития по проекта на стойност 27 милиона евро.
Съдът констатира, че работата по проекта е била надлежно изпълнена от АСЕ и следва да бъде заплатена.
Присъдената сума е 27 177 568 евро.

Иск 3 е за работи в процес на изпълнение – по този иск на руската компания са присъдени 344 678 980 евро плюс 221 274 794 рубли (плюс допълнителна лихва, считано от 2 май 2015 г.

Иск 4 за ескалация на стойност 84 милиона евро, Иск 5 за работи извън договорния обем за 168 милиона евро и Иск 7 за разходи за демобилизация и тръжна документация за подизпълнители – за 7.5 милиона евро, са отхвърлени изцяло от арбитражния съд.

Иск 6 на АСЕ за пропуснати ползи е за 263 милиона евро. Съдът констатира, че е нямало нарушение от страна на НЕК на нейните задължения за добросъвестност и полагане на максимални усилия за договаряне и осигуряване на финансиране за проекта „Белене“. Съдът се произнася, че отхвърлянето от страна на НЕК на изцяло руско финансиране не е представлявало нарушение на принципа за добросъвестност с оглед на българската политика. Съдът отхвърля иска на АСЕ за пропуснати ползи в размер на 229 940 592 евро, но присъжда в полза на АСЕ пропуснати ползи по Допълнения 5, 8 и 9 (основно за работа, изпълнена съгласно договора). Присъдената сума, която НЕК трябва да плати е 32 537 225 евро (плюс допълнителна лихва, считано от 2 май 2015 г.)

Отхвърлен е изцяло и иск 7 за разходи за демобилизация и тръжна документация за подизпълнители – € 7.5 милиона.

НЕК е подала насрещен иск от € 121 милиона за старото оборудване на площадка Белене, съгласно Рамковия договор. В случая НЕК твърди, че е продала старото оборудване за „Белене“ на АСЕ по силата на договора. Съдът определи, че Рамковият договор не представлява договор за продажба, а по-скоро е рамково споразумение и че АСЕ са щели да закупят оборудването, само ако договорът беше влязъл в сила. Присъдена е сума € 878,746 – призната от АСЕ.

В полза на НЕК е направено прихващане по авансово плащане, съгласно предварителното споразумение и приложенията към него. Сумата е € 76,149,262.
Възможности за обжалване на решението

След произнасяне на арбитражни решения към МТК те се считат за окончателни и задължителни. Те не могат да се обжалват подобно на съдебните решения. Накратко обаче три неща могат да бъдат направени по отношение на решението:

• Коригиране или тълкуване на решението съгласно Правилника на МТК
• Обжалване на решението в Швейцария
• Възражение против принудително изпълнение на решението.
• Коригиране. Правилникът на МТК предвижда, че в определени случаи решенията могат да се коригират поради технически, аритметически или печатни грешки. Ние сме установили някои положения, които според нас следва да бъдат коригирани съгласно Правилника на МТК. На 15 юли 2016 г. НЕК подаде искане за коригиране на решението съгласно Правилника на МТК. По някои въпроси НЕК иска и тълкуване. След това страните внесоха допълнителни изложения и сега сме в очакване на решението на съда. АСЕ вече са приели четири от седемте грешки, посочени от НЕК. Всяка от тези приети грешки ще намали сумата, която НЕК дължи на АСЕ.
• Обжалване на решението в Швейцария. Мястото на арбитража беше Женева, Швейцария. Ето защо съществуваше възможността да се направи опит за обжалване на решението пред швейцарските съдилища. Обжалването обикновено включва определени разходи и риска от това да се заплатят разходите на другите страни в случай на загуба. Освен това лихвата щеше да продължи да тече и по време на производството по обжалването. Основанията за обжалване на арбитражно решение съгласно швейцарското право са много ограничени. Освен това на практика швейцарските съдилища рядко признават обжалвания. Ние прегледахме възможните основания за обжалване на решението в Швейцария и представихме своето мнение на НЕК. Въз основа на това мнение НЕК реши да не обжалва решението и срокът за обжалване изтече.
• Възражение против принудително изпълнение на решението. Към днешна дата не са повдигали производство за принудително изпълнение в България или на друго място. Ако АСЕ започнат производство за принудително изпълнение, НЕК би могла да се опита да обжалва подобно принудително изпълнение.
• Вероятно АСЕ ще повдигнат производство за принудително изпълнение по силата на Нюйоркската конвенция за изпълнение и признаване на чуждестранни арбитражни решения (New York Convention on the Enforcement and Recognition of Foreign Arbitral Awards) (1958). България и Русия са подписали Конвенцията и са задължени да я спазват. Нюйоркската конвенция предвижда, че съдии от национални съдилища (national court judges) са задължени да привеждат в изпълнение представените им чуждестранни арбитражни решения в повечето случаи. По този начин изходната позиция би била, че български съдия, на когото е представено решението, следва да го приведе в изпълнение спрямо активите на НЕК в България.
• Нюйоркската конвенция посочва ограничени изключения на общото правило за принудително изпълнение на решението. По този начин е малко вероятно, НЕК да може успешно да обжалва принудително изпълнение на решението в България.
• АСЕ може да се опитат и да поискат принудително изпълнение на решението в друга държава, в която НЕК има активи. ®