DeFakto.bg DeFakto.bg
В Съда на Европейския съюз в Люксембург започнаха устни състезания по заведеното от Европейската Комисия дело срещу България за неспазване на задълженията по Директивата за качеството на въздуха. На практика делото се води заради нарушение на правото на Съюза (дело С-488/15), съобщиха от съда. (По долу историята на българския казус).
Правилата на европейското право
Правото на ЕС и по-конкретно Директивата за качеството на въздуха от 2008 г. въвеждат определено допустими стойности за някои замърсители в атмосферния въздух с цел избягване, предотвратяване и намаляване на вредното въздействие върху човешкото здраве и върху околната среда като цяло. Предвиждат се също така и разпоредби за оценяване на замърсителите, както и мерки за поддържане на добро качество на въздуха. Тя изисква по-специално от държавите-членки да ограничат излагането на населението на фини прахови частици (ПЧ10).
Правилата налагат задължение на държавите членки да гарантират, че равнищата на ПЧ10 в атмосферния въздух не превишават средногодишна и дневна пределно допустима концентрация (ПДК).
Директивата изисква също така от държавите членки да гарантират, че информацията за качеството на въздуха се предоставя на Комисията в рамките на определен срок – не по-късно от 9 месеца след края на всяка година. Съществува възможност за удължаване на крайните срокове за постигане на пределно допустими стойности, когато държавата членка е отправила искане за дерогация до Комисията и последната не е възразила.
Предвидени са също и планове за подобряване на качеството на въздуха, понякога наричани “планове за действие”. Те следва да отговарят на определени изисвания и да бъдат изготвени от съответната държава членка при констатирани несъответствия относно задължението и за спазване на допустимите стойности на ПЧ10.
В случай на превишаване на тези стойности, за които крайният срок за постигане е изтекъл, плановете за качество на въздуха посочват подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък. Според разпоредбите, плановете за качеството на въздуха могат допълнително да включват конкретни мерки, насочени към защитата на чувствителни групи от населението, включително деца.
История на българския казус
През 2009 г. България отправя искане до Комисията за удължаване на крайния срок за спазване на пределно допустимите стойности за фини прахови частици (ПЧ10). Комисията отказва и изпраща официално уведомително писмо относно нарушение на дневните и годишните пределно допустими стойности. България не отрича неизпълнението на задълженията си.
Решенията на Съда срещу Португалия, Словения, Италия и Швеция от 2011 г. са очертали трудностите в няколко държави членки относно изпълнението на задълженията им по отношение на спазване на пределно допустими стойности на ПЧ10. Превишаването на тези стойности за продължителен период от време (2005-2007 г.) показва непрекъснат характер на превишаванията, като тази ситуация засяга повечето държави членки, където нарушението се проявява за продължителен и непрекъснат период надвишаващ няколко години.
Според българските власти е налице тенденция за намаляване на броя на превишенията и те твърдят, че са били идентифицирани и предприети необходимите мерки. Представени са регистрирани данни за напредък по отношение на преустановяване на несъответствието. Според Комисията, от представените таблици действително личи известно подобрение на броя на превишаванията, но същевременно става ясно, че нарушението както на дневните, така и на годишните ПДС продължава да е налице почти във всички области на България.
На 11 юли 2014 г. Комисията изпраща мотивирано становище за нарушения в 6 зони и агломерации : София, Пловдив, Север, Югозапад, Югоизток и Варна (за определен период), които продължават от 2007 г. поне до 2012 г. Комисията посочва,че въпреки предприетите програми за качество на въздуха и намаляване на емисиите на ПЧ10, страната не е изпълнила задълженията си спрямо Директивата за качеството на въздуха и по-специално задължението периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък, като приема,че това нарушение все още е в ход.
Българските власти твърдят, че са взели мерки на национално и общинско равнище, но и че съответствие не може да се постигне лесно или в рамките на кратки срокове поради специфичните обстоятелства в България, а именно – равнището на икономическо развитие на държавата, невъзможността за прилагане на някои от мерките поради липса на финансови ресурси и недостатъчния капацитет на общините за управление на сложни процеси за оценка и прилагане на мерки за подобряване на качеството на въздуха.
Въпреки твърдението на българските власти, че е налице обща тенденция за намаляване както на броя на превишаванията, така и на стойностите на годишните концентрации на ПЧ10, не са посочени примери по зони и агломерации, а само обобщени данни от станциите за мониторинг. От получената информация също така става ясно, че редица краткосрочни дейности с оглед на подобряване на ситуацията в страната са планирани, но не изцяло приведени в изпълнение.
Освен това годишният доклад за 2013г., потвърждава данните за несъответствие със ПДС и през 2013 г. както и това, че е налице продължаващо несъответствие във всичките шест зони и агломерации, така както те са били посочени в мотивираното становище.
Така Комисията взе решение да сезира Съда на ЕС.
