DeFakto.bg DeFakto.bg
Нилс Кристи е световнопризнат норвежки социолог и криминолог, чиито произведения са публикувани в превод на много езици. Това е втората книга от този автор на български език и тя отразява дългогодишния опит на автора в изследването на престъпленията и наказателните системи. Изданието беше представено в първа среща с читателите организирана от издателство Сиби. Книгата на бележития криминолог представи в петък в НДК доц. д-р Светла Маргаритова.
В книгата „Мяра на престъпленията” Нилс Кристи задава въпроса, след като действително съществуват укорими деяния, какво дава основание част от тях да бъдат въздигнати в престъпление? Ако престъпленията са толкова трудни за дефиниране, как тогава да обясним вариращия брой на затворниците не само между отделните държави, но и в различни периоди от време.
Укорими деяния съществуват, но съществуват ли престъпления? Ако съществуват, кога трябва да се каже: „Стига толкова!“? Понятието за престъпление не е стабилно и представата за това кои деяния са престъпни е различна в различните епохи и общества. Всяко деяние може да се квалифицира като престъпно и така на практика съществува неизчерпаем запас от престъпления.
„Мяра на престъпленията” разглежда голямото многообразие в различните страни по въпросите кои са „нежелани деяния“, колко от тях се приемат за престъпления и се наказват. Книгата описва различията между Източна и Западна Европа и между САЩ и останалия свят. Авторът разобличава големия брой на затворниците в страните със засилена наказателна политика като заплаха за човешките ценности и цивилизованите общества и предлага академичните и научните среди да изпълнят своето морално задължение, като наблегнат на запознаването на обществеността със съществуващите алтернативи.
Според Кристи престъплението не е добра отправна точка. Хората изпадат в беди и причиняват беди.Опасността се крие във възможността бедата твърде бързо да бъде сметната като престъпление. Отправна точка трябва да са ни деянията – казва Кристи. Тогава следващата стъпка ще бъде да изследваме кои са видовете деяния, което трябва да определим като лоши – в тази класификация ще се включат категории като „дразнещи деяния”, „неприятни деяния”, „отвратителни деяния”, „грехове” и чак след това, но само като една от многото категории – „престъпление”.
Наказателното право в редица случаи е съвършен инструмент, но в други е твърде тромаво. С него отстраняваме много колебания, то се основава на противоположностите – всичко или нищо, виновен или невинен. В много случаи обаче сме наполовина виновни. Ако тази полувиновност се разглежда на фона на предишни провинения на другата страна, това отваря място за компромис.
Наказанието е целено страдание. Има ли това страдание предимство пред помирението, възстановяването и прошката? Кристи не приема крайните тези и посочва че има хора, които не желаят да участват в процеса на помирение или в постигането на някакво споразумение. В ентусиазма си покрай медиацията е важно да не забравяме, че ритуалите и редът в наказателните съдилища имат своите защитни функции – напомня автора. Свещените и често ужасно досадни ритуали в наказателния процес обикновено имат своя успокояващ ефект. Съдебните процедури правят някои конфликтни ситуации поносими.
Кристи не пледира за цялостно премахване на наказанията. Напротив, той твърди, че възстановителното правосъдие би било ефективно, само ако съществува като алтернатива на наказателния процес. Необходимо да се съществуват наказанията като крайно средство за въздействие. Според Кристи, съществуването на такава алтернатива би довело до намаляване строгостта на наказанията по принцип. Кристи цитира друг автор според, който „Наказанието е символичен израз. То не може да е равно в съотношение с престъплението. Наказанието е най-вече констатация, че е била засегната важна ценност, която трябва да бъде възстановена. Наказанието не може да бъде равно на причинената вреда. Ако искаме да запазим човечността си, не можем да търсим само възмездие. Пострадалите от престъпление често остават дълбоко неудовлетворени ако наложеното наказание не покрива в пълна степен страданието им. Недоволството си те изразяват като остра критика към съдилищата, която медиите не пропускат да отразят и която след това с готовност се поема от политиците.
Кристи казва, че изборът на наказателна политика е въпрос на култура на обществото, а не е резултат от инстинктивни действия и противодействия. Кристи даже констатира, че колкото по-ясно стане, че проблемът е културен и на цялото общество, толкова по-малко ще може да се прибягва до опростени решения. Наказанието е само един от възможните варианти при наличието на извършено „нежелано деяние”. Анализът трябва да тръгне от перспективата за разрешаване на конфликт.
