Няма проблем със задържането на деца във временен приют, реши КС. Може да се обжалва пред съд

Настаняването на деца във временни домове за непълнолетни и малолетни не е противоконституционно. Макар и постановена от МВР или от прокурор, мярката е административна и може да се обжалва пред съд по общите правила на Административнопроцесуалния кодекс.

Това единодушно реши Конституционният съд днес по доклад на Румен Ненков.

Петчленен състав на Върховния административен съд бе оспорил пред КС като противоконституционен чл. 37 от Закона за противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (в сила от 1958 г.). Конкретно текстът предвижда, че децата с подобни прояви – просещи, проституиращи, посегнали към дрога и прочrе, се настаняват във временни домове към МВР до 24 часа по решение на МВР, и до 15 дни с последваща санкция на прокурор. При особени обстоятелства прокурорът може да удължи престоя най-много до два месеца. Обжалване на мярката пред съд не е предвидено.

В искането на ВАС, а и в становища като аргумент се сочат включително Евроконвенцията за защита на правата на човека и осъждане на държавата в Страсбург по делото „А. и други срещу България“. Нарушено е правото на лична свобода и сигурност без надлежен съдебен контрол, най-общо е твърдението на защитниците на противоконституционността (не от КС).

Конституционният съд е избрал друга линия на разсъждения. „По своята правна същност разрешението на прокурора за удължаване на престоя в дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни над 24 часа не се отличава от акта на съответния специализиран орган на МВР за първоначално настаняване. И в двете хипотези чрез изрично волеизявление на овластен със закон държавен орган с обвързваща сила се ограничава личната свобода и неприкосновеност на засегнатото лице. В този аспект прокурорското разрешение съдържа всички признаци на легалното определение за индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК. При положение, че в оспорената норма са визирани актове на прокурора, които съдържат всички признаци на индивидуалните административни актове, тезата, че засегнатите лица са лишени от достъп до съдебен контрол остава без правна опора. Вярно е, че законът не е предвидил специално производство, но въпреки това пътят към съда е открит по общите правила на раздел І „Оспорване на индивидуални административни актове“ на Глава десета на АПК“, казва Конституционният съд. Дори и пояснява – в случая към съда могат да се обърнат родители, настойници, близки или други оправомощени по закон да защитават интересите на децата.

Житейски обаче ситуацията е различна, не отрекоха (неофициално) дори и конституционни съдии. Хлапетата, попаднали във водовъртежа на уличните потайности, а отам и във въпросните домове са без родители или от разпаднали се неблагополучни семейства. Кой точно би отнесъл до съда задържането им във временните приюти?! Точно никой, е отговорът. Така че – по принцип, може би, по схемата на КС, правилата са наред. А всъщност се знае – обжалването пред съд е химера.

Любопитни са и други разсъждения по това дело, касаещи функцията на прокурора като орган на съдебната власт у нас, неговите правомощия, тежестта на решенията му. Както и аргументите, перодоляващи осъждането в Страсбург – по конкретното дело българската страна не е обяснила убедително законовите възможности по казуса, които не изключват съдебно обжалване.

КС не го казва в това решение, а няма и как да го направи, но водещият мотив за някои от членовете му всъщност е предстоящата отмяна на оспорения остарял Закон за противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Сиреч – по целесъобразност.