DeFakto.bg DeFakto.bg
Новите повели на Закона за съдебната власт, свързани с отстраняването и възстановяването на магистрати, докара дилеми на съдийската колегия на ВСС.
Конкретно кадровиците умуват могат ли да разглеждат искания за възстановяване, ако наказателното преследване е влязло в съдебна фаза.
Поводът е искане на съдията от Раднево Люба Петрова, отстранена от ВСС още на 17 декември 2014 г. заради повдигнати й обвинения във връзка със службата. Проблемът е, че от 16 март т.г. нейното дело е в Софийския градски съд, но първото заседание е насрочено за 13 октомври.
Казусът е първото изпитание за съдийската колегия в прилагането на новите правила по отстраняването. Поправките са в сила от 9 август т.г.
Общият принцип вече е, че отстраняването на магистрата не може да е безкрайно. И Законът за съдебната власт въведе крайни срокове за това, препращайки обаче към НПК. Така в крайна сметка се оказа, че отстраняването на магистрат, гласувано от ВСС по искане на главния прокурор, може да е максимум за година и половина. Но само ако делото му е в досъдебна фаза. Законът обаче не казва какво става със съдебната фаза, дали там също важат сроковете за отстраняване или то си остава безсрочно.
При съдия Люба Петрова максимумът от година и половина е изтекъл, но след като делото й е влязло в съда. В крайна сметка с 11 срещу 1 гласа (несъгласен бе само Димитър Узунов) съдийската колегия поиска конкретна информация от СГС за движението на казуса с Петрова и отложи принципните решения за следващия път. В същото време по предложение на Галя Георгиева, допълнено от Соня Найденова колегията поиска както от СГС, така и от прокуратурата. Последното не мина без съпротива, последвана от шеговити реплики: „Не бойте се, прокуратурата няма да се разсърди!”
Всичко това бе предшествано от дебат, този път без емоционални сривове.
А по време на обсъждането стана ясно, че поне част от колегията (Калин Калпакчиев, Юлия Ковачева, Соня Найденова, Каролина Неделчева) е категорична – не може автоматично да се отхвърлят молбите за възстановяване, макар делата да са влезли в съдена фаза. Сиреч – след като законът не дава конкретни указания за тези случаи, колегията трябва да вземе приципно решение дали да се занимава с тях, а оттам – и по какви критерии ще взема конкретни решения по конкретните молби. Трябва да се изследва движението на конкретното производство, разпорежданията за насрочване, правят ли се опити за шиканиране на процеса и т.н., за да стане ясно в крайна сметка дали се спазва правилото за разумен срок и оправдано ли е продължаването на принудителната мярка „отстраняване” или ВСС трябва да я отмени.
Дали тези виждания ще бъдат споделени от всички ще видим идната седмица.
Пътьом пред ВСС тепърва ще изникват и други казуси в тази връзка. Например законовите поправки предвидиха за срока на отстраняването магистратът да получава възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Дотук обаче въпросът не е повдиган пред ВСС. А оттам не е ясно и виждането на кадровиците дали автоматично трябва да започнат да начисляват възнагражденията на отстранените или ще го правят само по изрични молби, има ли предвидени средства и т.н.
