Ако граждански съд се е произнесъл по спор, който е трябвало да бъде разгледан от административен съд и обратното, решението ще е недопустимо, но не и нищожно. Ако е влязло в сила, то поражда всички предвидени от закона правни последици.
Това обявяват ВКС и ВАС в съвместно тълкувателно постановление №1 за 2016 г. Поставеният пред тях въпрос е бил: „Какъв е порокът на съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища?“ Тълкувателното постановление уеднаквява съдебната практика занапред и е задължително за магистратите.
По проблема е имало две становища. Едното – че в случая решенията ще са нищожни, другото – че ще са недопустими.
„За да е нищожно съдебното решение, то изцяло трябва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение. Нищожността на съдебния акт предполага постановяването му от съдебен орган, функциониращ в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда.
Недопустимо е съдебното решение, което е постановено при липсата или при ненадлежно упражнено право на иск. За разлика от нищожните съдебни решения недопустимите пораждат правни последици, ако са влезли в сила.
При спор, повдигнат пред граждански съд, който е родово компетентен на административен съд (и обратното), постановеното съдебно решение подлежи на обезсилване като недопустимо, а делото следва да бъде изпратено за разглеждане на административния съд (съответно на гражданския). При положение, че съдебното решение не е обжалвано, то добива сила на пресъдено нещо и поражда правни последици“, пише в тълкувателното постановление.
Мнозинството от върховните съдии са категорични – ако подобни решения бъдат прогласени за нищожни, това ще създаде правна несигурност.