Абсолютно ли е правото на пешеходеца, щом стъпи на пешеходна пътека? Има ли извинение за шофьора, не намалил скоростта и причинил смърт? Заслужава ли той по-строго наказание, ако е употребил и алкохол? Кога престъплението е резултат на небрежност, а кога – на самонадеяност?
Горещите въпроси, зададени по тълкувателно дело №2 за 2016 г., отново са на вниманието на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС днес. Но отговорите няма да са мълниеносни – тълкувателните дела си имат своя процедура, сблъскват се становища, провеждат се обсъждания, подготвят се проекти.
Въпросите поставиха главният прокурор Сотир Цацаров, правосъдният министър Екатерина Захариева и председателят на ВКС Лозан Панов. Докладчик по казуса е съдията Спас Иванчев.
Дотук се стигна след вълна от протести на майки на загинали при катастрофи, провокирани от случая „Лора Казанлиева“. Момичето загина на пешеходна пътека във Варна, блъснато от моторист. Последната инстанция ВКС намали наказанието на осъдения Диян Станчев на 2 г. затвор, приемайки наличието на „съпричиняване“ от страна на жертвата.
Отговорите на ВКС ще са принципни и ще уеднаквят съдебната практика. Мисията е деликатна, темата за правосъдието и войната по пътищата – болна. Върховният съд е на прицела на общественото внимание.
В становищата си различни институции даваха превес на едно или друго тълкуване, гняв предизвика мнението на Висшия адвокатски съвет, че правото на пешеходеца не е абсолютно и трябва да се ползва правомерно.
Гневът обаче е лош съветник.
След като през юли изслушаха различните становища, днес върховните наказателни съдии пристъпват към обсъждане.