Както бяха обещали, от ЦИК поправиха решението си медийните пакети за националния референдум, след като Върховният административен съд обяви – комисията самоволно е дописвала закона. И отмени ограничението пакетите да стигат само до „печатни медии с национален тираж“ и „телевизии и радиа с национален обхват“.
На 8 октомври ЦИК е променила решението си в съзвучие с произнасянето на съда, според тях. Но прочитът му показва – макар ограниченията за тираж и обхват да са отпаднали, пакетите ще отиват само до телевизии и радиа. Онлайн-медиите пак са изключени. Воден е дебат и за тях, но предложението за включването им не постигна мнозинство, призна говорителят на комисията Александър Андреев пред БНР. Явно мнозинството в ЦИК продължава да смята, че сайтовете не са медии!
Ето какво гласи „поправеното“ решение:
„На основание Решение № 10436 от 6 октомври 2016 г. на Върховния административен съд на Република България – Четвърто отделение, по административно дело № 11288/2016 по описа на ВАС, IV отделение, с което е отменено Решение № 3707-НР от 3 октомври 2016 г. на ЦИК в частта му по т. 2 относно текста „- телевизии и радиа с национален обхват и печатни медии с национален тираж“ и в частта му по т. 9, буква „а“ относно текста „с национален тираж“ и в частта му по т. 9, буква „б“ относно текста „с национален обхват“, Централната избирателна комисия реши:
1.Изменя т. 2 на Решение № 3707-НР от 3 октомври 2016 г. на ЦИК, както следва:
Средствата за медийни пакети са за сметка на държавния бюджет и се използват за разплащане на различните платени форми на отразяване на информационно-разяснителната кампания чрез доставчиците на медийни услуги.“
Изменя т. 9 на Решение № 3707-НР от 03.10.2016 г. на ЦИК, както следва:
„9. Медийна услуга е създаването и разпространението на информация и съдържание, предназначени за значителна част от аудиторията и с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията, използвани за предаването им. За целите на настоящото решение медийни услуги са:
а) печатни медии – вестници, списания и други периодични издания;
б) обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги.“
Пред БНР Александър Андреев обяснява параметрите: