DeFakto.bg DeFakto.bg
Проектът за промени в Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) дава индулгенция на прокуратурата за допуснатите от нея нарушения (и беззакония), поругава основни принципи на процеса и за пореден път изважда наяве: политиците изпълняват прищевките на обвинител №1, за да си осигурят безнаказаност.
Това сочи известният адвокат и правозащитник Даниела Доковска в анализ за „Медиапул“. Госпожа Доковска рядко се изказва публично. Но направи ли го, думата й тежи. И от нея боли.
В случая уважаваният юрист, преподавател и бивш председател на Висшия адвокатски съвет подлага на остра критика предлаганата „реформа“ в съдебната фаза на процеса и най-вече изчерпването на всички искания и възражения в разпоредителното заседание. Срещу това вече възразиха и от Съюза на съдиите, и от ВСС.
„Проектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) услужливо предлага реформа, която да намали или изобщо да елиминира съдебния контрол върху допуснатите на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалния закон, които накърняват правото на защита.
Това се постига чрез нововъведеното „разпоредително заседание“ на първата инстанция, което според вносителите цели да намали връщането на делата“, заявява Даниела Доковска. Ефектът обаче ще е друг – определението на съда от „разпоредителното заседание“ се превръща в индулгенция за прокуратурата, категорична е тя.
„На жалбоподателите изрично е забранено да споменават в жалбите си съществените нарушения на процесуалния закон на досъдебното производство, освен тези „за допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата“. Така законотворците с лекота са зачертали правото на гражданина на справедлив процес, правото му да изисква правосъдие. По този начин беззаконието „се санира“ – виждате го, но не можете да искате от съда да го отстрани. Имате права на досъдебното производство, но не можете да изисквате да се спазват. А, както е известно, правото, лишено от законова гаранция, е безсилно“, пише Доковска.
И не спира дотам. „Най-поразяващо е бездушието, с което законотворецът възлага на подсъдимия да прозре всички процесуални нарушения, извършени на досъдебното производство, и да прецени дали те са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК. Той трябва с вещина да вникне в тънкостите на наказателния процес и изкусно да оцени по достойнство извършените на досъдебното производство нарушения на правата му, съобразявайки закона, правната теория и тълкувателната практика на Върховния касационен съд. А малограмотният подсъдим? А бедният подсъдим, който се явява без защитник? Участието на защитник по наказателни дела е задължително само в определените от закона случаи. Някой проверил ли е колко подсъдими се явяват в съда без защитници, включително и пред Върховния касационен съд?“, пита Даниела Доковска.
Развенчава и декларацията, че така щяло да се ускори наказателното производство. „Истината е, че вместо да ускори досъдебното производство, „реформата“ ще забави значително съдебната фаза на процеса. Така давността вече ще изтича не в досъдебното производство, а в съда. Това несъмнено ще повиши показателите на прокуратурата, но ще минира правосъдието„, се казва в анализа.
Заключенията: „Политическата класа в България отдавна толерира прокуратурата – като удовлетворяват безбройните нормативни прищявки на главния прокурор, политиците си осигуряват комфорт (иначе казано, безнаказаност). А научната мисъл безкритично търпи всевъзможни издевателства над правото, сякаш в съзерцание очаква да проследи пътя към дъното.
У нас разделението на властите е фикция. Вместо да изпълняват законите, прокуратурата и полицията ги създават или просто си ги поръчват. Ако законът ги „затруднява“, променяме закона и го приспособяваме към техния ведомствен интерес. Така се ражда нестабилно и еклектично законодателство, което не може да гарантира нито значимите обществени ценности, нито субективните права на гражданите и юридическите лица.
Затова се стига до узаконяване на произвола – щом закононарушенията на досъдебното производство не са отстранени от първоинстанционния съдия, те стават търпими за правовия ред.
Абсолютно нетърпимо е обаче законодателят да толерира нарушаването на законите, които сам е създал.“
