DeFakto.bg DeFakto.bg
Decision of the German Federal Court of Justice (Bundesgerichtshof) – I ZB 2/15
Федералният съд на Германия (Bundesgerichtshof, BGH) отправи преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз по повод валидността на арбитражните споразумения, които са в евентуално противоречие с правото на Съюза.
Разглежданият случай засяга Словашката република, която след 01.01.1993 е правоприемник на Чехословакия. Тя сключва двустранно инвестиционно споразумение с холандска застрахователна група, като страните се съгласяват, в случай на съдебен спор, той да се разглежда пред немските съдилища.
Такъв спор възникнал и в последствие Словакия иска отмяна на арбитражното решение по делото, което, като ответник, застрахователната група спечелила. В жалбата се посочва, че забраната, на държавите-членки да използват, в спорове засягащи законодателството на ЕС, процедури, различни от тези, предвидени в Договорите на ЕС, обхваща всякакви спорове, свързани с дадена държава-членка по отношение на прилагането и тълкуването на правото на Съюза.
Производството е спряно и пред Съда на Европейския съюз са поставени въпроси, свързани с ефективността на арбитражните споразумения в двустранните инвестиционни договори между държавите-членки на ЕС. Поискано е тълкуване на чл. 344, 267 и 18, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
В своето изложение към Съда на ЕС Федералният съд на Германия (Bundesgerichtshof, BGH) изразява становището, че чл. 267 от ДФЕС не изключва съвместимостта с арбитражната клауза. Според смисъла и целта на тази разпоредба чл. 344 от ДФЕС не се прилага в арбитражни спорове между частен инвеститор и държава-членка. Според съдебната практика на Съда на Европейския съюз в случай на противоречие, разпоредбите на правото на Съюза имат предимство пред разпоредби в други споразумения между държавите-членки (СЕО, C-235/87). Възможно е споразумение между държава-членка и друга държава вече да не може да се приложи в отношенията между тези страни, след като другата страна се присъедини към ЕС, ако споразумението е в противоречие с правото на Съюза (СЕО, C-3/91, C-478/07).
Федералният съд смята още, че чл. 344 от ДФЕС гарантира върховенството на Съда на ЕС относно решения по спорове ЕС за прилагането и тълкуването на правото на Съюза. Разпоредбата на чл. 344 от ДФЕС защитава изключителната компетентност на Съда и автономията на правния ред на процедурите, предвидени от Договорите на Съюза по такъв начин, че държавите-членки трябва да следват процедурата, която се възлага по същите договори.
Съдът приема също, че арбитражната клауза може да нарушава и чл. 18, ал. 1 от ДФЕС, съгласно който се забранява всякаква дискриминация, основана на националност. Ако само инвеститора може да се позовава на арбитражна клауза в двустранно споразумение, това може да представлява дискриминация на инвеститорите от други държави-членки, които не могат да се обърнат към арбитражен съд. Но от това предположение не следва непременно, че и ответникът не може да се позове на арбитражната клауза. В настоящия случай това значи, че при спорове срещу ищеца и трети страни трябва също да получат достъп до арбитражен съд.
Поради тези свои заключения, Федералният съд на Германия счита за необходимо да се обърне към Съда на ЕС с преюдициално запитване за тълкуване на посочените текстове от ДФЕС относно конкретния случай.
Пълният текст на решението е на сайта на EuroCases
