КС с убийствена оценка за посечената от парламента наказателната давност

Конституционният съд (КС) публикува мотивите за отмяната на решението на парламента,  с което миналата година управляващото мнозинство премахна погасителна давност за престъпления, извършени от членове на ръководни органи в БКП, както и от трети лица, на които са възлагани ръководни длъжности или партийни функции от 9 септември 1944 г до 10 ноември  1989 г. (Дело №13 от 2015 г.)  С два параграфа ( п. 35 и п. 36 ) пък се указваше, че давност за тези случаи не важи, а прекратените наказателни дела се възобновяват.

Промените бяха атакувани м.г. предколедно от главния прокурор Сотир Цацаров, който бе категоричен, че  „свалянето” на давността е в противоречие с принципите на правовата държава,  равенство на гражданите пред закона и забраната за ретроактивно действие на наказателния закон,  както и на други норми на конституцията.  Според Цацаров и трите оспорени  текста в НК  влизат в противоречие с чл. 2 от НК и правилото за приложението на по-благоприятния за дееца закон.

Единадесет  съдии гласуваха „За” обявяване на противоконституционност на поправките в Наказателния кодекс,   само един – Филип Димитров, остана на особено мнение.

Съдия докладчик бе новият конституционен съдия проф. Мариана Карагьозова,  назначена от квотата на президента.

Мотивите

На 39 страници Съдът е изложил обширни мотиви за отмяната на трите разпоредби,  а изводите са показателни за повърхностна законодателна експертиза, подчинена на партийни интереси,  26 години след като страната се обяви за правова държава.

Конституционният съд е изложил множество аргументи за това, че парламентът е заобиколил принципа за върховенство на правото, който не позволява в една правова държава с обратно действие на законите да се отнемат придобити права.  Съдиите са аргументирали  учебникарския принцип, че обратното действие на наказателните норми е позволено, само ако  създават по-благоприятен режим за дееца.

„ С изтичането на наказателната давност се погасява правото на държавата да търси и реализира наказателно отговорност и задължението на дееца да понесе негативните последствия от това”, е записано в мотивите.

Позицията на 11-те е  подкрепена от анализ на ред международни и европейски правни норми.   От мотивите се вижда,че Съдът е проучвал  Конвенцията на ООН за неприлагане на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията срещу мира и човечеството от 1968 г., на Римския статут на Международния наказателен съд, който урежда съставите на престъпленията срещу мира и човечеството, както и на Конвенцията за предотвратяване  и наказване на престъплението „геноцид” и др.  Един от характерните изводи на съда,  че погасителна давност не тече само за военни престъпления и престъпления срещу мира и  човечеството. За тази цел обаче тези престъпления трябва да са конкретно  посочени в Наказателния кодекс, а  „деянията към които препращат промените ( чл.79, ал.2, т.2 от НК) са инкриминирани по време, без да носят характеристиките на  престъпления против човечеството”.

Затова, логично,  щом не са престъпления срещу човечеството за тях са приложими давностните  срокове.

„Това разбиране е в съответствие с Конвенцията за неприлагане на давност за военните престъпления и престъпленията срещу мира и човечеството, защото тя визира конкретни престъпни деяния, които не включват деянията , описани с признаците на чл. 79, ал 2, т.2 от НК”.

На този фон „предвиденото възобновяването на наказателни дела, (прекратени поради изтекла давност)  води до абсурдни задължения на   органите на досъдебното и съдебно производство  поради липса на критерии за определянето на тези дела“, сочи съдът.  А това носи  „значителен риск” наказателното правораздаване да се задейства  избирателно, нещо, което е недопустимо в една демократична и правова държава“.

Абсурдно е и разбирането, че Народното събрание може да „прекратява и възобновява дела”. Съдиите напомнят и принципа за разделение на властите: – „Това е правомощие единствено на  органите на съдебната власт, а редът е уреден в  Наказателно – процесуалния кодекс (НПК)”.

Поправките на закона действат занапред

В мотивите си КС е посочил, че : ”  Няма правна пречка НК да бъде допълнен с нови състави на престъпленията срещу мира и човечеството, създадени по модела на Римския   статут, но те не могат да имат обратно действие, съгласно българската Конституция (чл.5, ал3)”

Обявената цел на промените, внесени от ГЕРБ и Реформаторския блок, бе виновните за смяна на имената на българските турци (т. нар. възродителен процес) и трудовите лагери от началото на миналия век да бъдат изправени пред съда. Решението бе изненадващо, защото виновниците за възродителния процес отдавна са покойници, а законодателите би трябвало да знаят, че вината  се доказва персонално.

Подобна е съдбата и на делото за лагерите. През 1990 г. специално парламентът увеличи давността от 20 на 35 години по това дело. А през 2002 г., пак поради изтичане на абсолютната давност, ВКС прекрати производството, като делото окончателно забуксува заради кончината на обвиняемите по него.

Бездействието не е индулгенция

Дългогодишното бездействието на купища държавни органи за търсене на наказателна отговорност, обаче не е индулгенция за въвеждане на дискриминация и посегателство над правото, е друга позиция на Съда.

„ Стремежът да се потърси отговорност за някои престъпни посегателства, които поради тоталитарното управление са останали извън ефективното наказателно преследване, е легитимен”. Но, абсолютно  неоправдано е да не се зачита погасителната давност, която е текла СЛЕД възстановяването на демокрацията в страната (според законодателя – след 10 ноември 1989 г.), включително и по времето, когато действа Конституцията от 1991 г.”

На идеята, че принципите важат според  това, че  който дойде на власт, той  държи  „ ножа и хляба”,   съдът не пести изводи:  „В една демократична държава, възприела новите принципи на разделението на властите, политическия плурализъм и пр., бездействието на институциите, между които и законодателната власт, не може да обуславя ограничение, при това дискриминационно, на правата, които би следвало да ползват всички извършители на престъпни посегателства”.

Понататък изводите от решението на КС са  убийствена оценка  на законодателната техника, използвана в  атакуваната разпоредба на чл.79, ал.2, т.2 НК, която уж „посочва” вида на престъпленията, за които не биваше да има наказателната давност.

„Тези престъпления са очертани чрез фактическо препращане към наказателни закони, които са действали в периода 09.09.1944 г. – 10.11.1989 г. Това препращане не е точно, тъй като структурата на тези закони е различна от тази на действащия НК, съобразно който е  направено препращането”, казва КС. През посочения период са действали няколко наказателни закона (до 13. II. 1951 г. – Наказателен закон на Царство България; от посочената дата до 10. II. 1956 г. е бил в сила Наказателен закон на Народна република България; от 10. II. 1956 г. до 1. V. 1968 г. – Наказателен кодекс на НРБ и от 1968 г. – действащият Наказателен кодекс). Не е ясно, кои престъпления има предвид законодателя, например, когато говори за „тежки престъпления по глава втора” – по закона, действал по време на извършването, този по време на прекратяване на производството или по сега действащия НК, ако производство не е било образувано.  И още примери:  Глава втора от Наказателния закон на Царство България,  включва престъпленията предателство и шпионство, а глава втора на Наказателен закон от 1951 г. – престъпленията против избирателното право. И т.н.

Така на практика не може да се установи към кои престъпления всъщност се препраща законодателя.

Същото важи и за понятието „тежко престъпление“, на което е придадено правно значение само с действащия НК.  Това прави невъзможно понятието да се приложи по отношение на отменено наказателно законодателство, казват 11-те.  И напомнят: „Правовата  държава не търпи формулиране на неясни, двусмислени законови разпоредби, особено  когато законодателят навлиза в сферата на правата и свободите на индивида”.

В  особено висока степен това се отнася до правната уредба в областта на наказателната репресия, заради общопризнатия принцип за личния характер на наказателната отговорност.  (Пълният текст на мотивите можете да прочетете на сайта на КС – www. constcourt.bg)  

Министерският съвет, министрите на правосъдието и вътрешните работи са си спестили становища по делото, независимо че са били поканени от съда да си кажат мнението. Позиции са изразили Върховният касационен съд, Националната следствена служба и Висшият адвокатски съвет. И трите институции са  категорични, че отмяната на давността  е  противоконституционна.

От поканените „приятели” на съда (по чл.20а от Правилника на КС), правно становище са изпратили проф. Момяна Гунева, проф. Александър  Стойнов и проф. Румен Марков. И тримата пространно са защитили позицията за противокноституционност на парламентарните поправки. Мнението са си спестили проф. Никола Филчев, проф. Лазар Груев, проф. Антон Гиргинов, проф. Пламен Панайтов и проф. Румен Владимиров.