DeFakto.bg DeFakto.bg
На Конституционния съд може да му се размине работата по изборите.
След като президентът Росен Плевнелиев даде заявка да го сезира за квадратчето „не подкрепям никого“, но само ако парламентът не се поправи по въпроса, омбудсманът Мая Манолова бе категорична – още утре ще атакува пред КС тавана за избирателните секции в чужбина. И ще настоява Конституционният съд да се произнесе в спешен порядък по текста от Изборния кодекс, който ограничава възможността за гласуване на българите зад граница. Това обяви Манолова пред БНР.
На спешна пресконференция в Търговище, ГЕРБ междувременно обяви, че Изпълнителната комисия на партията е препоръчала на парламентарната си група да внесе и подкрепи проект за отпадане на тавана от 35 секции, а вотът “ Не подкрепям никого“ да се брои само за действителен.
В момента един и същи глас на един гласоподавател е валиден, когато зачеркне „Не подкрепям никого” и се отчита при изчисляване на избирателнатата активност, но същият глас става нелегитимен, когато се брои подкрепата за отделните кандидати. По тази схема, експертите прогнозираха, че механизмът е смазан така,че кандидатът на ГЕРБ да спечe.r още на първия тур.
Цачева спирала временно кампанията си, за да участва в гласуванията в парламента
Очевидно общественото недоволство и заканите на президента и омбудсмана, че ще сезират Конституционния съд с проблемните казуси посред изборната кампания, изиграха своята роля.
Инак няма как да си обясним защо ГЕРБ не премахна тавана на секциите в чужбина, когато Плевнелиев наложи вето на въпросния текст от закона. За автоматично отваряне на секции зад граница, без ограничения, пък настоя многократно омбудсманът Манолова. А още на 11 октомври в деловодството на парламента бяха внесени два проекта срещу сегашния таван от 35 секции за вота в чужбина. Радан Кънев бе предложил ограничението изобщо да отпадне, от АБВ искаха позволеният брой на секциите в една държава да стане 55.
Вместо да се заемат с работа, на следващия ден, 12 октомври, управляващите депутати скандално разпуснаха парламента в предизборна ваканция чак до 14 ноември.
Вчера ЦИК определи секциите в чужбина – общият им брой е 301 в 72 страни.
Най-много, по 35, ще има в САЩ, Великобритания и Турция. В Испания ще може да се гласува на 27 места, в Гърция те ще са 13, във Франция – 10, а в Италия – 9.
Германия вече обяви, позовавайки се на установената протоколна практика, че не разрешава откриване на секции извън дипломатическите и консулските представителства и бюрата на почетните консули на България.
Решението на ЦИК дойде въпреки заявленията на над 34 000 българи в чужбина, които се бореха срещу ограничението за броя на секциите. Най-много желаещи имаше именно във Великобритания, Турция, Германия и САЩ.
В същото време броят на заявленията за гласуване от чужбина е рекорден за президентски избори досега.
„Този скандален текст (за тавана – б.р.) следва да бъде преодолян дали чрез смело решение на ЦИК, законодателни промени или конституционна жалба. Ситуацията е взривоопасна. Има осезателен проблем с упражняването на избирателните права на сънародниците ни в чужбина“, категорична бе днес Мая Манолова.
Цветозар Томов от ЦИК нарече пред БНР скандално ограничаването на избирателни секции в чужбина и посочи, но ЦИК се намирала между чука и наковалнята.
„Законодателят ще направи нещо добро, ако премахне част от ограниченията за разкриване на избирателни секции в чужбина. Имаше дебат в ЦИК по ограничението на член 14 ал. 5, което може да се приеме за противоречащо на общия дух на закона и на други текстове от ИК и Конституцията. От друга страна ЦИК следва да спазва закона, какъвто е“, заяви Цветозар Томов.
В Конституционния съд от юли има и нерешено дело по искане на Мая Манолова срещу отписването от избирателните списъци като санкция за неупражнен вот.
