Въпреки несъгласието си, Видинският окръжен съд ще гледа делото за взрива в Горни Лом, който изпепели 15 души. Това окончателно определи днес Върховният касационен съд.
Трагедията се разигра на 1 октомври 2014 г. Взривът буквално изкопа кратери на мястото на завод преработващия боеприпаси „Миджур“, а жертвите му се „изпариха“. Сред тях бе и синът на собственика Емил Митев.
Година и половина по-късно, в края на март 2016 г. прокуратурата прати на съд четирима – собственикът Митков, двама висши чиновници и служител на завода. Казусът отиде в окръжния съд във Видин, по мястото на трагедията, но оттам поискаха промяна на подсъдността.
Ето съобщението на ВКС от днес:
„С Определение № 110/17.10.2016 г. по касационно частно дело № 1013/2016 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) определи н.о.х.д. № 252/2016 г. (за взрива в завод „Миджур“, с. Горни Лом) да се разгледа от Окръжен съд – Видин (ОС – Видин). Определението не подлежи на обжалване.
Производството пред ВКС е образувано по повод на определение от 26.09.2016 г. на съдията докладчик по н.о.х.д. № 252/2016 г. на Окръжен съд – Видин, с което производството по делото е прекратено и то е изпратено на ВКС с предложение за промяна на подсъдността (на основание чл. 43, т. 1 от НПК), основавайки се на обстоятелството, че преобладаващата част от подсъдимите, свидетелите и вещите лица живеят в гр. Монтана и гр. София.
Тричленният състав на ВКС приема, че посоченото от съдията докладчик законово основание за промяна на местната подсъдност не е налице, а отразеното в определението обстоятелство не съответства на данните по делото. От информацията за местоживеенето на лицата, залегнала в списъка за призоваване към обвинителния акт, става ясно, че от общо 239 лица – обвиняеми и свидетели, на територията на съдебния район на ОС – Видин адреси за призоваване имат 66 лица, на територията на съдебния район на ОС – Монтана – 53 лица, на територията на съдебния район на СГС – 66 лица, а останалите 54 лица имат адреси за призоваване на територията на различни съдебни райони из цялата страна. „Тези данни не сочат за наличие на изискването по чл. 43, т. 1 от НПК, при което е възможна промяната на подсъдността, доколкото не може да бъде определен съдебен район на един съд, в който да живее преобладаваща група от обвиняемите лица или свидетелите, които следва да бъдат призовани по делото (законовата разпоредба не предвижда отчитане на броя на вещите лица и техните адреси за призоваване)” – категорични са върховните съдии.
В мотивите на ВКС пише, че за да се допусне промяна на подсъдността на това основание е необходимо освен да са налице реални затруднения за развитието на процеса и за участниците в него по отношение на „много” (в смисъл на значителен брой лица), самата промяна на подсъдността да допринесе за преодоляване на тези затруднения. По настоящото дело броят на участниците в производството, живеещи извън съдебния район на ОС – Видин, е приблизително по равно разпределен в съдебните райони на СГС, ОС – Монтана и останалите съдилища на територията на Република България. С оглед на това промяната на подсъдността чрез възлагането й на което и да е от тези съдилища не може да доведе до преодоляване затруднението на преобладаващата част от участниците в процеса. Тя просто би прехвърлила неудобството от пътуване от една част от друга част от тях.“