
Квадратчето “Не подкрепям никого” може да ни избере една нула за президент
Глупостта няма рационално обяснение, тя е обречена на успех!
В 12 без 5 парламентът замисли поредни промени в Избирателния кодекс. Засега договорката между управляващите партии, е да отпадне ограничението за броя на секциите в чужбина от 35, но само за страните в Европейския съюз (ЕС). А за квадратчето „Не подкрепям никого“ е решено то да се брои при отчитането на резултата само на мажоритарните избори, т.е. за президент и за кмет. За пропорционалните избори, в т.ч. и парламентарни, протестните гласове няма да участват в определянето на резултата, което няма да доведе до изкуствено вдигане на 4-процентовата бариера за влизане на партии в Народното събрание.
Съобразени ли са с Конституцията предстоящите поправки – питаме бившият конституционен съдия Пламен Киров.
– Г-н Киров, преди време заявихте пред Де факто, че задължителното гласуване е противоконституционно. То обаче не бе оспорено в КС, а съдбата му ще се решава на предстоящия референдум. Как ще коментирате намерението за поправки на закона посред кампанията за президент и вицепрезидент и въвеждане на различен брой секции за гласуване, според това къде живеят българите в чужбина – Европейския съюз или в САЩ, Турция, Русия и т.н.?
– Подобен подход в законотворчеството е недопустим, той просто не се коментира. Първо, създава дискриминация, второ е контрапродуктивен. Видимо е че промените се правят на принципа „Проба – Грешка”. Според мен управляващите депутати не са чели чл. 6 от Конституцията, който прогласява, че всички български граждани имат равни права и ограничаването им е дискриминация. Да разделиш българските граждани на живеещи в Европейския съюз, в САЩ и Канада, пък живеещи в Турция, е точно това – дискриминация! Това ограничава принципа на равното избирателно право, тоест, равни условия за провеждане на предизборна кампания, равни условия на достъп до гласуване, равни условия на гласуване на избирателите.
– Но мнозинството твърди, че за да не останат съмнения за служебна победа на най-голямата управляваща партия – ГЕРБ, поправките са наложителни.
– Впечатлението, което се създава е, че депутатите са взели един химически молив от 30-те години на миналия век, плюнчат и в един халваджийски тефтер правят сметки на кого какво е изгодно. Първо ограничиха секциите от 35 за гласуване в чужбина. А защо не до 45, например, не стана ясно. Сега се връщат на подялбата на българите според местоживеенето им в ЕС, или извън ЕС.
Но аз питам, утре Великобритания като излезе от ЕС, специално за острова ли ще отваряме наново изборното законодателство и ще правим изключения. Защото догодина българите там ще попаднат в графата „ 35 секции”, а се оказа, че заявленията за участие в изборите от българите във Великобритания са най-много.
– Фактът, че досега не се е случвало посред предизборна кампания да се поправя Избирателен кодекс, подсказва ли качеството на актовете, които приема Народното събрание?
– Има решение на Венецианската комисия, според което не може по-късно от шест месеца преди избори да се пипа изборното законодателство. Вярно е че решението е препоръчително, но е вярно и че всички уважаващи себе си държави –членки на ЕС го спазват. Между другото, тази препоръка беше спазвана и от Искра Фидосова и от Мая Манолова, когато в различни периоди работеха по изборното законодателство. А сегашният парламент постави в засада и самата Венецианска комисия, която не знае какво всъщност е изменено в ИК. Хем не им предостави доклад за промените, хем в 12 без пет отваря наново закона. Такова нещо се случва за първи път.
– Не е ли добро намерението, че квадратчето „Не подкрепя никого”(НПН) вече ще се зачита за действителен вот?
– Не, това изобщо не е добро решение. Въведоха го във връзка със задължителното гласуване, но това една идиотска опция. „НПН” на практика означава гласувам срещу всички, тоест, от това не произтича изборен резултат. Как ще го броиш за действителна бюлетина, главата ми не го побира?! Това е оценката и на още куп политолози и експерти, с които не съм се договарял, но позициите ни абсолютно съвпадат – имам предвид както политолога Димитър Димитров, така и проф. Михаил Константинов, но и още много експрети.
– В кои други държави за подобен отрицателен вот е отделено специално квадратче?
Тази опция в квадратчето я няма никъде по света, освен в две – три държави на Африка и в един от щатите на САЩ – Невада. Навсякъде другаде се отчита само положителния вот.
– Има ли възможност да се стигна до хипотезата, при която един от кандидатите печели най-много гласове на първия тур, но на второ място „се класира” квадратчето „НПН”?
– Теоретично подобен абсурд е възможен. Но римляните са го казали – от нищо не може да се произведе нещо! Има обаче още една по-крайна хипотеза, която пропускате. Ами, ако квадратчето „НПН” се окаже изборът на гражданите? Това може да се случи, ако 50% гласуват с „НПН”, а останалите 50% се разпределят между различните кандидати. Това би било възможно, щом това квадратче ще се зачита като действителна бюлетина. Или, може да се окаже, че сме избрали една нула за президент.
Вижте, ние всички се опитваме една идиотщина да я обясним по рационален начин. Уви, глупостта няма рационално обяснение. Тя е обречена на успех
На челната снимка, на преден план, е Пламен Киров като конституционен съдия.