Цачева затри човешките права в дебата за „Дондуков 2”

Сериозен гаф беляза изявлението на председателя на парламента Цецка Цачева в президентския  дебат с  опонента й от левицата ген.Румен Радев, че  националната сигурност стои над човешките права.

По една от злободневните теми,  връщането на политически противници („гюленисти”) директно на Турция, заобикаляйки съда,  Цачева искренно препотвърди политиката на  правителството, че  човешките права са междуметие по пътя пред  националната сигурност.   На въпрос на водещия по Би Ти Ви защо  България (тия дни) върна тихомълком седем души на Турция, отговорът на „знаещият ” юрист, бе: „Когато не е спазен законът, това трябва да се случава. И аз подкрепям такава позиция на българските власти!”    Подмина въпроса защо не е бил  уведомен Омбдсмана, след като по закон МВР е длъжно да направи това, и  продължи: „ Преди всичко е националният интерес на държавата пред защитата на отделни права!”.

 Последва опит за корекция: „ Върховенството на закона не позволява да има противопоставяне на тези две понятия, защото гарантира, онова което е справедливо за правата на отделния човек”.   Непосредствената мисъл обаче бе изпусната като дявол от бутилка и напомни как вицепрезидентът Маргарита Попова наскоро стъписа  огромното множество от наши и чужди юристи на конференция по случай 25-та годишнината на Конституционния съд, със същата  теза –  сигурността е над човешките права, а в някой друг живот съотношението ще се поправи.

  Ние пък си мислихме, че самото понятията „национален интерес и  сигурност“ съдържат гаранции за правата и свободите на гражданите.  Така пише в преабмюла на Конституцията. Намаляването на „грамажа” им подсказва проблеми не само в  управлението, и но и в манталитета на управниците. Но и още нещо – сериозно разминаване с представите им за правова държава.

Наслушахме се на клишета за евроатлантическите ценности, но не разбрахме кой у нас защитава тази сигурност – само ДАНС, МВР, армията или и съдът и прочее,  или най-сигурната защита е в спазването на закона от всички институции взети заедно .

Не се съмняваме, че Цачева познава конституцията, а според  нея  чужденците в страната не могат да бъдат изгонвани или предавани на друга държава против тяхната воля.  Вероятно председателят на българския  парламент е наясно, че по Женевската конвенция ( от 1951 г).,  България е длъжна да  предоставя убежище на чужденците, преследвани  заради техните убеждения в държавите, от които бягат, защото се страхуват от репресии и за  живота си.

А  тъй като г-жа Цачева е тръгнала към „Дондуков 2”, е важно да чуем одобрява ли  фактическото положение  в президентството сега, според което решенията за убежище зависят  единствено от личното усмотрение на вицепрезидента. Но  дори чужденецът да отговаря на условията за такова убежище, вицепрезидентът може да му го откаже, без да е длъжен да посочи мотив.И без да го уведоми!Такъв беше и капанът в случая „Бююк”.

Любопитна е оценката и на юриста Цачева за  реалното върховенството на закона в този казус –  след като  две съдебни инстанции отказаха да върнат турският бизнесмен,  защото е  политически преследван, животът му е застрашен, а  няма гаранции за обективен и справедлив съдебен процес в Турция. Но  МВР го прехвърли при съседите, и  то при изричната забрана на закона да не бъде изпращан именно там. Нали е известно, че в подобни случаи, те,  политическите противници на Ердоган, могат да бъдат  експулсирани където и да било по света, с изключение на Турция.

В коя държава от ЕС правителството игнорира решенията на съда, без да му се срути имиджа?!

Другото са фалшиви клетви във вярност на  ценностите на Европа, щом  политическите бегълци от югоизточната ни съседка  нямат никакъв шанс в държава, която „с цялата си мощ, тайно и подмолно се изправя срещу тях”,  коментира неотдавна коментира бившият зам.министър на правосъдието Петко Петков.

Много умения  и качества на кандидатите за  държавен глава са важни и нужни.  Няма да се спираме на неумелото оправдание на г-жа Цачева, че е била член на БКП с цитат  по Бърнард Шоу: „Вие нямате сърце, ако на 20 години не сте социалист. Но Вие нямате ум, ако на 40 години сте все още социалист“.  Нейно право е да развенчава мита, че е най-добрия избор за обединител на нацията. Но пък би било  любопитно да разберем дали на председателя на  Европейския парламент, социалистът  Мартин  Шулц,  му е останал поне малко ум в главата!

Но, кандидати, които  се  колебаят  дали  човешките права са въпрос на пазарлък или на принципи,  определено нямат  място в президентството.

На позицията на МВР, че последните седмина са предадени с принудителна административна мярка заради нелегално влизане в страната, бившият съдия в Съда в Страсбург Здравка Калайджиева пред телевизия BIT, опресни представите ни за правилата: ” С Турция имаме безвизов режим,  т.е. всеки техен гражданин, който има лични документи може да влезе в България и това не е незаконно. Не е задължително и влизането да е отбелязано на граничен пункт,” 

Разби и оправданието, че предаването е станало на базата на споразумение за реадмисия. „То касае граждани на трети страни, а не на Турция и на България”, подчерта юристката.

С две думи, пак стана ясно , че не е ясно на какво основание е издадена заповедта за извеждането им от България,  обжалвана ли е и защо не, защо не е присъствал омбудсмана или правозащитна организация и т.н.?

И още:   „Експулсирането е въпрос на процедура, в случая по искане на МВР, но подлежи на съдебен контрол. Нашият закон предвижда право на обжалване на заповед за извеждане от страната, дори и в заповедта да пише, че подлежи на незабавно изпълнение.  

Юристът напомни и за загубено от Франция  дело в Съда по човешките права, по което заповедта за извеждане на момче от Гвинея е била изпълнена, преди да се произнесе съдът. Това е неефективен съдебен контрол, е било решението на Съда.

В България изглежда се разчита, че незаконното експулсиране в Турция, няма да стигне до Страсбург,   защото не е сигурно, че някой физически ще оцелее, за да търси защита на правата си.

В интерес на истината, очаквахме по въпроса по хард позиция да чуем от генерал Румен Радев, но той се обяви срещу „тази тиха и експресна екстрадиция”. Даже призова: „Вижте как нито една държава не бърза да връща хора, които са заплашени от  мъчения и опасност за живота в страната, в която ги връщате”.

Дано не е добре заучено клише, а убеждение.

Но е жалко,  когато едни управляващи, представляват страната в  Европа,  оплакват човешките жертви  на тирани  от ранга на Хитлер и Сталин ( и не само), но съдействат на един съвременен диктатор да увеличава броя им.