Висшият съдебен съвет прие свое становище по горещи въпроси за наказването на магистрати.
Те са три на брой и са подставени пред Общото събрание на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 7 от 2015 г. Заседанието е насрочено за 25 октомври.
А въпросите са: нарушава ли се принципа за безпристрастност, ако член на ВСС внася искане за дисциплинарно наказание на магистрат, а после участва и в дисциплинарния състав, т.е. става съдник на магистрата? Когато отменя наложено наказание, може ли Върховният административен съд да връща преписката за ново разглеждане във ВСС (т.е. да му даде възможност да се „поправи”)? При постъпило предложение за образуване на дисциплинарно дело, отговарящо на формалните изисквания, длъжен ли е съветът да го образува или има право предварително да преценява дали искането е основателно?
Отговорите. След дълги години увъртане, сега съветът най-накрая признава: членът на ВСС, който обвинява магистрат в провинение, не може да е и негов дисциплинарен съдия. Случва се, наистина, след като с промените в Закона за съдебната власт бе зачертано правото на кадровиците да искат дисциплинарни наказания, за да се разреши веднъж завинаги този конфликт. Във ВАС обаче все още има висящи подобни дела. По този начин, с дублиране на ролите на кадровици, бяха приключвани дисциплинарните дела на покойния Камен Ситнилски, на Мирослава Тодорова и други.
По другия важен въпрос, може ли ВАС да дава възможност на съвета да се „поправя” по отменени от съда наказания, мнозинството във ВСС очаквано реши, че може.
А по най-конфликтния проблем длъжен ли е съветът да образува дисциплинарни дела при постъпило предложение, все пак надделя становището, че е длъжен. С уточнението, че администритивният орган преценява на „прима фейс” представените данни. С две думи – ако в предложението се сочат наистина сериозни основания, съветът не може предварително да се произнася дали те са обосновани. Това е преценка по същество, която се прави в хода на образуваното дисциплинарно производство. Ако и общото събрание на ВАС застане зад това становищеу, ще се сложи край на опитите на кадровиците да „спасяват” очевидно провинили се магистрати, както няколко пъти направиха със следователя Петьо Петров, отказвайки да образуват дисциплинарно дело срещу него. Подобни откази имаше и по предложения за наказване на Владимира Янева.