„Неприсъствено“ правителството дало съгласие за споразумението с Канада

Изненадващо  съобщение на сайта на Министерски съвет скандализира опонентите на СЕТА.  Правителството е дало съгласие България да подпише споразумението с Канада и то „неприсъствено“, съобщава  сайтът на МС.

Министерският съвет прие решение за одобряване и подписване на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави-членки, от друга. Одобрено е и Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Канада, се казва в съобщението.

Всеобхватното икономическо и търговско споразумение има за цел либерализирането и насърчаването на търговията със стоки и услуги, подобряване защитата на интелектуалната собственост и защитата на инвестициите. Включени са и разпоредби относно устойчивото развитие и енергийните ресурси.

Следващият абзац е директно признание, че СЕТА не е търговски договор:

„Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Канада обхваща целия спектър от теми, формиращи дневния ред на отношенията“ Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Канада обхваща целия спектър от теми, формиращи дневния ред на отношенията. Различни дялове са посветени на сътрудничеството в сферите на сигурността, борбата с тероризма, международната търговия и инвестициите, устойчивото развитие, миграцията и управлението на границите, научните изследвания, иновациите и комуникационните технологии, културата, образованието и контактите между народите. Установяват се механизми за канализиране на политическия диалог и провеждане на консултации“.

Министрите дори не са се събрали да подпишат пълномощното. От съобщението се вижда, че  „решенията са приети неприсъствено“.

Сами можем да си направим изводите що за демокрация имаме, като погледнем как премиерът на Валония  Пол Маниет зачита и уважава  мнението на хората от региона,  докато у нас трябва да сме благодарни, че  ни  съобщиха, че сме поставени  пред свършен факт.

Преди десетина дни уважавани български юристи се  присъединиха към  апел на европейската академична юридическа общност до Европейската комисия и Европейския парламент да не бъдат приемани  Трансатлантическите търговски споразумения на ЕС със САЩ и Канада – ТПТИ и СЕТА, докато в тях фигурират паралелни на правосъдните системи механизми за съдене на държави от инвеститори.

Въпросните механизми, известни като ISDS, представляват на практика частни трибунали, в които корпорации могат да завеждат дела срещу властите с искания за обезщетения, ако сметнат, че очакваните от тях печалби са намалели вследствие от въвеждане на регулации, закони, политики и т.н.

„САЩ, Канада и Европейският съюз имат високоразвити ефикасни съдебни системи, които гарантират подходяща юридическа защита на чуждестранните инвеститори. Апелираме към вас да не отслабвате и подкопавате върховенството на закона и демократичните принци върху които са основани страните-членки и Европейският съюз като предоставяте на чуждестранните инвеститори ненужна, системно предубедена и структурно нездрава паралелна юридическа и съдебна система в ТПТИ и СЕТА“, се казва в апела.

Според юридическата общност на  европейското право, механизмите ISDS в търговските споразумения от нов тип установяват привилегии за чуждестранните инвеститори, базиращи се на неясни материалноправни стандарти. Те ще могат да търсят отговорност от държавите за своите пропуснати печалби, „дори когато предприетите от държавите мерки са недискриманационни, законни от гледна точка на местното законодателство и имат за цел например да защитят природата, общественото здраве или правата на работещите, да ренационализират железопътни линии, водоснабдителни, енергоснабдителни или здравноосигурителни системи“.

Това на свой ред може да доведе до въздържание на правителствата от регулаторни мерки в обществен интерес поради заплахата от инвестиционен арбитраж и високите компенсации, които следват от него, заявиха юристите.

Всъщност правителството, което пропуска интересите на обществото срещу визи, не е участвало в нито един публичен дебат по темата. Не сме  виждали и анализа му за  очакваните ефекти от СЕТА върху българската икономика. Неприлично.