Последни новини
Home / Законът / Журналисти атакуваха „затварянето” на сайта на ВАС пред ВАС

Журналисти атакуваха „затварянето” на сайта на ВАС пред ВАС

Defakto.bg

16 журналисти, сред които екипът на „Де факто” – Лилия Христовска и Елена Енчева, оспориха пред Върховния административен съд „затварянето” на най-публичния доскоро институционален сайт – този на самия ВАС.

Конкретно жалбата е срещу заповед на председателя на съда Георги Колев от 7 септември тази година, с която са одобрени „Вътрешни правила за заличаване на личните данни в публикуваните съдебни актове в интернет страницата на Върховния административен съд (ВАС)”.

Пълномощник на журналистите от БНР, БНТ, bTV, Нова тв, вестниците „Сега” и „Капитал”, сайтовете „Медиапул”, „Дневник”, „Съдебни репортажи”, „Правен свят” и „Де факто” е адвокат Александър Кашъмов, шеф на правния екип на  Програма „Достъп до информация”.

Текстове от заповедта противоречат на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека за правото на всеки да получава и разпространява информация, „необоснованото и широко формулирано ограничаване на съществувалата доскоро публичност на информацията, свързана с делата по описа на ВАС, е форма на цензура”, се казва в жалбата.

Настояването е да се отменят оспорените части от заповедта. Или: „Изразявам от името на доверителите ми надеждата, че възползвайки се от предоставената му от закона власт, председателят на ВАС ще преразгледа и инициира изменение на оспорените разпоредби”, сочи адвокат Кашъмов.

За какво става дума?

През 90-те години на миналия век Върховният административен съд стана първата съдебна институция, която направи публични жалбите, протоколите и решенията си по дела. Актовете се публикуваха без цензура, с имена. И това не навреди никому, обратното – ВАС бе отличен за принос в достъпа до информация.

Тази есен обаче настъпи обрат – сайтът на съда се затвори, от публичната му част изчезнаха текстовете на сканираните жалби, а публичните решения на ВАС станаха буквално неразбираеми, след като от тях изчезнаха както имената на жалбоподателите, така и на институциите. Парадоксално се оказа че дори и наименование от типа „НАП-София” е защитена лична данна, секретна за публиката. Нещо повече, както още през септември писа „Де факто”, знакови решения на съда – като това за отмяната на поскъпването на винетките, излизаха на сайта му повече от 10 дни след обявяването му. Вместо решение, гражданите можеха да прочетат единствено, че „документът е в процес на обработка на лични данни”.

Да, Комисията за защита на личните данни от години чете закона като дявола евангелието и превръща в „лични данни” буквално всичко. Но това до неотдавна не смущаваше поне ВАС и съдът пряко прилагаше Конституцията и закона, според които правосъдието е публично.

Какво се оспорва?

Частите от заповедта на председателя на ВАС, с които се нарежда:

– да се публикуват съдебни актове, протоколи, корици на дела, регистрационни карти и списъци на призовани лица със заличени лични данни. Конкретно:

– заличени „лични имена“.

– заличени „наименования на юридически лица, сдружения, политически партии и организации“.

– заличено „населено място“.

– заличена „община“.

– заличен „регистрационен номер на МПС“.

– заличено „наименование на улица или булевард“.

– заличаване на „други данни, отнасящи се до физическото лице, въз основа на които същото може да бъде идентифицирано пряко или непряко“.

Както и  пасажа, че „поради невъзможност за пълно обезличаване сканираните документи по съдебните дела във ВАС не се визуализират в интернет“.

Защо журналистите?

Журналистите имат пряк и непосредствен интерес да атакуват затварянето на сайта на ВАС, обяснява адвокат Кашъмов. Защото „те имат не самото правото, но и задачата да разпространяват информация на аудиторията. По този начин осъществяват ролята си на обществен страж в демократичното общество. Ограничаването на достъпа до информация, съдържаща се в публикуваните в интернет страницата на ВАС съдебни актове и други документи засяга жалбоподателите при упражняване на правото им на информация в ежедневния им живот и работа”, се казва в жалбата.

Но най-вече проследяването на публикуваните електронни дела и документи даваше възможност за получаване на отговор на въпросите:

– какви въпроси са поставили жалбоподателите, на кои от тях какви отговори са получили от съда;

– какви оплаквания от актовете и дейността на органите на изпълнителната власт и други държавни органи са постъпили, в кои области на управлението и от кои точно органи;

– какви повтарящи се и/ или системни нарушения са констатирали съставите на ВАС, при изпълнението на кои закони и от кои органи на власт;

– получават ли различен отговор сходни въпроси, поставени от жалбоподателите(вкл. в зависимост от това кои са жалбоподателите);

– получават ли различен отговор сходни поставени въпроси, които засягат широко (или по-ограничено) обществото в гражданско, икономическо(напр.обществени поръчки, лицензи и разрешителни и др.), политическо, социално, културно и др. отношение;

– какви въпроси са поставени във връзка с участието на едни или други държавни органи, политици, държавни служители и други заемащи публични длъжности или изпълняващи обществени функции лица, в това число свързани с евентуална несъвместимост, конфликт на интереси, дисциплинарна отговорност, дискриминация, други нарушения на закона, търсене на обществена информация и др.

– какви нови въпроси са поставили пред съда жалбоподатели – обществени организации, неформални сдружения, общественици, активни граждани, които са публично известни със защитата на определени каузи и поставянето на съответни въпросив съда;

– еднакво ли се решават еднотипни дела, еднопосочна или противоречива е практиката, както и развива ли се в определена посока и евентуално по какви причини.

– появил ли се е нов проблем при упражняване на функциите на изпълнителната власт, по отношение на който е започната съдебна процедура

Цитира се и отговор на Комисията за защита на личните данни, че посочването на две имена не е нарушение на закона.

Ограничения? Да, но не за публична информация

„България като член на ЕС е обект на специален мониторинг от страна на Европейската комисия, който обхваща сферата на правосъдието и обществения ред. Наблюдението на системата за поддържане на безпристрастност, почтеност и последователност и предвидимост в правораздавателната дейност е съществена част от тази проверка. Осигуряването на прозрачност на правораздавателната дейност посредством широкия достъп до свързани със съдебните дела документи, е средство за наблюдение на спазването на посочените принципи от цялото общество”, категорични са журналистите.

Факт е, правото на информация не е абсолютно. Но ограниченията му са допустими единствено в защита на нравствеността, на личния живот, на обществената и национална сигурност, на правосъдието, се казва в жалбата. Така е според практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург и на българския Конституционен съд. Публикуването на публична информация категорично не застрашава тези интереси.

About De Fakto

Проверете също

Единственият кандидат за ВСС се зарече да брани независимостта, призивите за бойкот на избора ще имат обратен ефект

Общо четири въпроса отправиха прокурори към Евгени Иванов Единственият кандидат за член на Прокурорската колегия …

Иван Гешев лаконично към Общото събрание: Да изберем във ВСС човек, който да отстоява нашите интереси и независимост (допълнена)

Главният прокурор отказа да отговаря на въпроси на журналисти – не било пресконференция С час …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.