Квадратчето, Конституцията, Конюнктурата

Defakto.bg

 

Лично мнение

Чавдар Христов, юрист, вицепрезидент на КНСБ

 Безспорно е, че в разразилите се спорове по промените в Изборния кодекс има конюктура, партийни интереси и сметкаджийство. Около квадратчето „Не подкрепям никого” – също.

В основата на проблема „квадратче“ е задължителното  гласуване. Защо?

Избирателното право и изборите са уредени от два текста на Конституцията  – чл.10 и чл. 42КРБ,  които посочват гражданите като субекти на избирателното право и участници в допитвания т.е. референдуми.

Големият спор е дали при описването на избирателното право като правомощие, гражданите са задължени да упражняват това право чрез гласуване?

По принцип срещу всяко право стои и задължение.  Има ли основания обаче и какви са те, за да приемем, че гражданите (субект на правото по чл.10 КРБ) са и  субект на задължение за упражняването на правото на избор, чрез тайно гласуване?

Какво представлява правото ни да участваме в избори и референдуми (чл.10 КРБ)?

По своята същност правото на избор е право на свободна лична преценка  кой или какво да отговоря , от предложеното в листите или въпросите.  От една страна( в първата фаза) се формира свободна воля за избор на кандидат или отговор даден въпрос.  Това е, така да се каже, един съзнателен и психологически процес,  който  предшествува втората фаза – гласуването, т.е. пускането на бюлетината в урната и  включване в избора, осъществяван от всички гласоподаватели.

Гласуването, т.е. пускането на бюлетината, при избора по чл.10 КРБ, включително  при референдума, е финалният момент на упражняването на правото. Но  самото то не е същинското  право на избор.

Защото ако съм избрал някой или съм отговорил с (Да/Не) и съм пуснал бюлетината в урната, доказвам, че съм  гласувал, тоест участвал съм в избора или референдума. Но и когато не съм избрал никой, (не съм дал отговор (Да/Не), защото никой не ми допада) и съм пуснал бюлетината в урната, пак съм гласувал и доказал, че съм упражнил избирателното си право. С оглед на което се подписвам и в избирателния списък срещу името си.

Нещо повече, чрез пускането на бюлетината заявявам, че аз – един от народа;  частицата от суверена, съм зачел (упражнил и задължението си) по чл.1, ал.2 на КРБ, а именно, че властта произтича от народа и се осъщуствява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията.

Извод: Избирателното право или правото на избор не е задължение да избера някой или да отговоря с „да“ или „не“ при референдум.  Обратното разбиране би означавало, че съм длъжен да избера някой от кандидатите или задължително да имам мнение до даден въпрос (при референдумите).

Само ако такова  разбиране се налага, ще може да се говори за задължение да избирам, а не за право на избор или с други думи,че изборът е  задължителен.

В тази връзка наличието на попълненото квадратче „Не подкрепям никого“ в бюлетината, която съм пуснал в урната, означава, че съм упражнил правото си на избор по чл.10 КРБ и съм реализирал властовата си позиция произтичаща от чл.1, ал.2 от КРБ.

Изборът обаче не е задължителен, може и да не избера, но трябва да гласувам. Това е логиката на „квадрачето“.

В този смисъл е недопустимо в дебатите по проблема да се говори за задължителен избор едновременно с темата за задължителното гласуване.

В светлината на това пуснатата бюлетина с попълнено „квадратче“ не е недействителна. В нея се съдържа воля да не избера никой или да не дам никакъв отговор. Като гласоподавател, аз влизам в числото на упражнилите правото си по чл.10 КРБ.  Включвам се и в базата от която ще се изчисляват резултатите от избора. Без значение е, че моят глас не е позитивен, а като цяло е негативен за предлаганото на „сергията“, като кандидати или като въпроси. Гласът ми не е недействителен. Други са характеристиките на недействителността – основно те са свързани с невъзможността да се открие  или разбере истинската воля на гласувалия с оглед предлаганото.

По въпроса за задължителността. На гласуването!

След като съм реализирал правото си да избера  ще изпълня задължението си да гласувам, т.е. да пусна бюлетината. Включително и тогава, когато не съм избрал кандидат, т.е. има попълнено „квадратче“.

Задължение има и то произтича от чл.1,ал.2КРБ. Там е прогласено нещо, което съществува обективно – властта изначално е наша. Аз, заедно с останалите граждани, съм суверена и властта произтича от нас при непрякото управление и директно се реализира чрез избора, разбиран като право и задължение. И при формирането на държавните органи, които от наше име я упряжняват и при прякото участие в решаването на някакъв обществен проблем ние  избирам между кандидати и политически сили или между предлагани ми възможности(при референдум). И гласуваме.

Без гласуването правото е осакатено, нереализирано. При липсата на реализирано право,тоест при негласуване, не се реализира, т.е. не действа и чл.1,ал.2 КРБ, според който властта произтича от народа.

Друг важен аргумент е, че член  58 от Конституцията  задължава към нейното изпълнение. Този текст в комбинация с чл.1, ал.2 КРБ дава предпоставките за разбирането на правото по чл.10 и чл.42, ал.1 КРБ, като право и задължение. Изборите, без значение дали, чрез тях властта се осъществява непосредствено или опосредено, „…чрез органите, предвидени в тази Конституция” са израз на „осъществяване“ на властта от суверена, по смисъла на чл.1,ал.2КРБ.  Има ли основание да твърдим, че осъществяването на властта от народа не е задължение на гражданите по чл.58, ал.1 КРБ?

Според мен, ако не възприемем, че правото на избор, като основен, единствен инструмент за осъществяването на властта не е задължение,  държавата няма да се състои.

Ако пък гласуват малко хора (каквато е нашата действителност) излиза, че властта не произтича от народа, а от една част от народа. Без значение е колко наброява тази част. Да, но Конституцията повелява произтичането на властта от народа(вж.чл.1 ал.3 КРБ), а не от една част, от 30% или 50% и повече процента от гражданите с избирателни права.

При малък брой гласували избиратели, се получава добре познатата ни ситуация при която около 50% от избирателите гласуват, избират кандидат или кандидати, които впоследствие казват „Мен народът ме е избирал, аз от името на народа говоря”. Без значение е, че обективно това твърдение не отговаря на истината.

Затова смятам, че имаме право да участваме в изборите, но сме и сме и длъжни да го правим, за да съществува Държава на  гласоподавателите, които отстъпват временно властта на отделни политически партии или субекти.

–––––––––––––––––––––

Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Чл. 42 . (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.

Чл.1 (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.