DeFakto.bg DeFakto.bg
Автор Величка Микова, юрист
Въпрос: Наеха ме на работа като помощник-готвач в един ресторант, но само за почивните и празничните дни. Работното време е от 11 до 23 часа. Нормално ли е да се полага труд само в почивните дни от седмицата?
Отговор: Във вашия казус, няма законна пречка да полагате труд само през почивните дни. Защото не става въпрос за работа в дните на седмичната почивка, а за работа през определени дни от месеца.
Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа (чл.136, ал.1 КТ). Страните по трудовото правоотношение може да се договарят и за по-кратка продължителност на работното време, без това да се отразява на другите условия в договора.
Нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа /чл.140 ал.1 КТ/. Нормалната и максимална продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл.136 ал.3 КТ).Това е така нареченото пълно работно време.
При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни работни дни, от които единия поначало е неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48-часа непрекъсната седмична почивка.
В конкретния казус не става въпрос за работа в дните на седмичната почивка, а за работа през определени дни от месеца.
Такъв трудов договор може да бъде договорът на основание чл.114 от КТ, където на работника или служителя е определно, че ще полага труд само в дните от седмицата – събота и неделя.
За времето, което е над нормалната продължителност от 8 -часов работен ден на наетото лице трябва да се заплаща извънреден труд на основание чл.262 от Кодекса на труда, но то ще с увеличение от 50 на сто, защото макар и работата да се изпълнява в събота и неделя за работника тези дни не са почивни дни, а са работни дни.
Когато работникът работи през официалните празници, определени в чл.154 от КТ той има право на трудово възнаграждение за работа през официалните празници на основание чл. 264 КТ. Работодателят дължи на работника или служителя за работа през дните обявени за официални празници заплащане според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на неговото трудово възнаграждение, като е без значение, дали то¬ва е извънреден труд, или не (чл. 264 от КТ).
Официалните празници са определени в чл.154 от Кодекса на труда. Сред тях са 1 януари, 3 март, 1 май , 6 май и т.н. Министерски съвет може да обявява и други дни за еднократни национални официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината.
