Известни процеси от миналото: Сама ли е била „Сузана в банята”

Жан Соломонов

Млада жена с Рубенсови форми ( както бихме я нарекли днес) свенливо прикрива голотата си с дълго парче бяла материя, изящно прилепнала към тялото й. Седнала край малко езеро във вътрешен двор на къща, хубавата къпеща се е изобразила на лицето си нещо като недоволство. Тя е обезпокоена от две едва различими фигури, подали се от тъмната сянка на вратата. Двама старци я наблюдават с блеснали очи и това по-скоро приятно ласкае самолюбието на кокетката, отколкото застрашава нейната чест. Затова тя не нито много уплашена, нито чак толкова изненадана. Опасност, разбира се има, защото съседите биха могли да надникнат , но коя жена не е готова на малки рискове за един флирт…

Така или приблизително така изглеждат много картини, на които за сюжет е послужила библейската притча за Сузана и двамата старци-лъжесвидетели, известна още като „Сузана в банята”. Всички картини по изпълнение са твърде жизнерадостни, за да бъдат илюстрация на такъв тежък процес, който поставил на карта една семейна чест, предотвратил  груба съдебна грешка и завършил с две смъртни присъди, изпълнени по жесток за днешното време начин – пребиване с камъни.

А сега нека да разкажем малко повече и за самия процес.Сведения за него търсачите на класически сюжети са намерили в апокрифната литература, „прилепила се” към осветената библейска книжнина. Родена от народното творчество, апокрифната литература винаги е доизяснявала това, което в канонизирания текст, не е могло или не е трябвало да се пише.

В периода на вавилонското владичество над семитските племена, обединени около древната Юдея (605-562 пр.н.е), владетелят Навуходоносор ІІ, привлякъл в двора си и младежи от покорените народи. Четирима от тях Данаил, Ананий, Азаря и Мисаил, проявили удивителни способности във всички преподавани им халдейски науки, но най-много се отличили в звездобройството  и тълкуването на сънища. В това отношение Данаил бил най-изявеният. ( Както показва и името, което носел – Данаил – „бог е моят съдия” ). Младежът бил прозован много пъти да защищава правдата и той наистина вършел това . Той станал съдия на делото на Сузана и двамата старци.

Един ден, привлечен от глъчката при храмовия площад, младият мъж чул как двама почтени старци, отдавна навлезли в онази възраст, в която земните грижи отстъпват място на подготовката за оттатъшния път, свидетелствали пред тълпата по едно твърде любопитно дело. Народният съд, ръководен от обичайното право, съдел за прелюбодейство красива жена. Колкото красива, толкова и целомъдрена. Сузана , съпругата на местния търговец Йоаким, била обвинена от двамата свидетели, че докато се къпела зад къщата си , била споделила водата от басейна и сянката на градината с един младеж, който разбира се, успял да избяга. Законът на дедите предвиждал за такова прегрешение смърт  – пребиване с камъни , затова най-ревностните  – те вероятно са имали най-много поводи да се оплакват от тежестта на рогата си – вече започвали да събират камъни. Гласуването ставало не с вдигане на ръка , а с преброяване на белите и черни камъчета, струпани пред стъпалата на храма.

И така Сузана (лилия, водна роза) се борела в себе си : „ да разкаже или да премълчи истината”. А тя имало какво да премълчава. Работата била в това, че всеки от двамата застаряващи мъже поотделно при вида на младата красавица внезапно почувствал сили да изпее с нея лебедовата си песен. Не ще и дума, първия път тя направо им отказала. Ръководени от максимата „всяка стока си има цена”, всеки от старците повторил потретил предложението си, този път подкрепено от солидните аргументи на малките подаръци. Сузана обаче си знаела цената и търпеливо изчаквала наддаването. Двамата й обожатели все повече и повече се разпалвали, а подаръците им ставали все по-скъпи – рогове с благовонни масла, сирийски платове, накити отрупани с камъни. Сузана инкасирала, но … изчаквала. До директността на открития флирт никой от ухажорите не смеел да стигне – това би могло много бързо да се разчуе, затова стискали зъби и мълчаливо дебнели момента.Може би са знаели един за друг, може би не. Взаимното съперничество едва ли им е пречело.

Ако имало нещо, което ги докарвало до отчаяние, било поведението на съпруга. Търговията на Йоаким го принуждавала да споделя компанията на камиларите и керванджиите по-често, отколкото леглото на очарователната си жена, но вероятно се е утешавал с „естеството на своята професия”. От своя страна Сузана приемала от време на време по някой хубав и дискретен младеж. Ето защо срещу подаръците си старците получавали все още само неясни обещания. Това траяло дотогава, докато и двамата загубили спокойствие и като нарушили правилата за предпазливост, един ден нахлули в градината зад къщата с твърдото намерение да реализират отколешните си надежди.

Можем да си представим какво е било учудването им, когато освен розоволиката Сузана всеки видял и другия. Ами сега! Ако времето и условията позволявали, те на драго сърце биха се почерпили нейде по чаша вино, изплаквайки болката си един на друг. Но точно както става, когато се срещнат два вражески патрула, всеки побързал да открие огън, неуверен в добрите намерения на другия. В дадения случаи и двамата неудачници завикали на висок глас: позор, позор, хора, насам! Притичали съседи и те, доста несвързано, като прекъсвали поправяли разказали как видели жената на честния търговец Йоаким да се къпе заедно с някакъв младеж. Изплашен от виковете им младежът грабнал дрехата си и побягнал през оградата, а старците задържали прелюбодейката.

В онези времена всички предхождащи процеса формалности обикновено се съкращавали, затова насядалите на храмовите стъпала старейшини преминали направо към разпит на свидетелите. С ръка върху главата на подсъдимата двамата старци се заклели, че говорят истината. При такъв ясен казус до издаване на присъдата, а от там и до нейното изпълнение оставали броени минути. Сузана все мълчала и мълчала. Вероятно е преценила, че ако разкаже всичко за двамата си обожатели, истината ще стане още по-черна. Е, за подобна простъпка наказанието е пак същото.Така с мълчанието си намалявала поне позора.

И ето в този миг на виковете на тълпата се притекъл Данаил. Сега вече можем да използваме не тълкуванията на различните апокрифи, а самата книга на Данаил. Според нея той направил една от първите очни ставки в историята. С гръмотевичен глас приковал на местата им двамата свидетели, искайки повече подробности: „Остарелий в зли дни! – обърнал се той към единия от свидетелите – Сега се показаха и твоите грехове, които си правил по-преди, осъждайки невинни и оправдавайки виновни. И тъй, ако си видял тая, кажи под кое дърво ги видя да разговарят един с друг?” Старецът отговорил: „ Под мастиковото”. Данаил рекъл : „Излъга ти за главата си, защото ето ангел божии, който ще те разсече наполовина”. След това Данаил се обърнал към другия свидетел: „Семе Ханааново! Хубостта те бе прелъстила и похотта развратила сърцето ти. И тъй, кажи ми под кое дърво ги ти завари, да разговарят помежду си?”. Той отговорил : „Под зеления дъб” (Данаил ст. 56-58).

Сега вече, драги читателю, ние с вас можем да си отдъхнем. Зехтинът излязъл над водата. Лъжесвидетелите получили своето, а Сузана , макар и прегрешила, все пак буди у нас повече симпатии, нали? Специалистите смятат, че Книга на Данаил е писана първоначално към II век, пр. н.е. и в последствие ( към VI-V век пр.н.е.) механично е сглобена от написаната по този въпрос нова Книга на Данаил. Новата легенда била изпълнена с доволно много пасажи, съобразени с християнския култ, ненужните битовизми от старите легенди просто се превърнали в апокрифи. Канонизираното второ издание мълчи по въпроса за нелогичното държане на Сузана пред съда, за ухажванията на двамата старци, за личните прегрешения на младата жена. Всичко и стъкмено и огладено така, че доброто винаги и при всички обстоятелства да побеждава злото. Ето защо лъжесвидетелите, ги постигнало това, на което те искали да осъдят Сузана. Целомъдрената и богобоязлива съпруга успяла въпреки всичко да остане неопетнена.

Текстът е публикуван на страница 49 в бр. 7/ 2016 на DFL линк http://juen.bg/adv/7_Legal_web.pdf